12 стъпки за саморедактиране на ръкопис?

Писателското щастие е толкова нетрайно. Тъкмо сте приключили с първия вариант на ръкописа си, облягате се с облекчение назад, публикувате кратка хвалба в социалната мрежа и вече си мислите, че тежката работа тепърва предстои – да проверите дали историята ви тече гладко, да изследвате кривата на промяната на главния герой, да помислите върху евентуални допълнителни сцени, с които да подсилите кулминацията и развръзката, да тествате стила си за постоянство в целия ход на произведението…

И вероятно няма нужда да ви се напомня, че някой ден, съвсем скоро, в най-добрия случай някой професионален редактор ще работи върху ръкописа ви – независимо дали заради работа с издателство или за да се самопубликувате. Но на първо място трябва да се научите да се редактирате сами.

Редактирането е процесът на препрочитане на ръкописа в търсене на места, които се нуждаят от редакция и нанасянето на съответните промени. В тази статия ви предлагаме няколко стъпки, с помощта на които да преминете през най-важния процес от писането на романа ви, да станете по-добри писатели, да впечатлите бъдещите редактори и да доставите удоволствие от четенето на бета читателите или близките ви заради създадения четивен вариант на произведението ви:

1. Оставете ръкописа си да отлежи. Когато сте написали и последната дума от първия вариант на романа си, оставете го настрана поне за няколко дни. Ако можете да устоите, направете този период по-дълъг – поне седмица, месец. Започнете да четете книга, започнете да пишете следващата ваша такава. Стивън Кинг казва, че оставя ръкописите си в чекмеджето за поне 6 седмици, преди да ги погледне отново. Чудите се защо така се прави? Защото така вие се опитвате да забравите какво сте написали, да се дистанцирате емоционално достатъчно, за да можете да режете и пренаписвате определени места от текста, сякаш са били писани от някой друг. Имате нужда от проветрена глава, свежи очи и най-добрият начин да го постигнете е като отървете мозъка си от онова, с което сте го пълнили в продължение на месеци.

2. Проследете съдържанието. Следете са дупки в сюжета (липса на сцени, които да направят преход между по-важни сцени). Има ли заключения, в които скачате, без да ги обяснявате достатъчно и които читателите няма да разберат? Реалистични, интересни и сложни ли са образите или са плоски? Завладяващо ли е началото, силен ли е финалът, логична ли е прогресията, която води читателя от началото към края? Губите ли интерес по време на четенето, спада ли темпото и напрежението рязко, задържа ли се дълго така? Пренапишете или разместете сцени, така че потокът да бъде ангажиращ и да тече без особени спадове.

3. Внимавайте за стила. Придържате ли се към стила си или от време на време той ви убягва. Ако творбата ви е характерна с кратък и доста пестелив изказ, отпускате ли се от време на време в описания с подробности? Има ли непостоянство в гледната точка („четете“ ли мислите на повече от един герой, ако разказвате от първо лице, например, сменяте ли гледната точка в една и съща сцена), скачате ли от глаголно време в друго? Имате ли прекалено дълги и сложни, объркващи изречения? Имате ли изречения, които не допринасят с нищо нито за придвижването на историята напред, нито за изграждането на героите, а играят ролята на пълнеж? Махнете ги.

4. Търсете проблемните думи. Марк Твен казва, че писането е лесно, само трябва да се отървете от грешните думи. Всеки писател има специфични думи или фрази, които често се чуди дали използва правилно или дори си знае, че често повтаря. Ако знаете кои са вашите, използвайте функциите на Word, за да откриете къде са и да помислите отново дали употребата им е била наложителна. Знаете ли кои са 10-те най-често употребявани думи в ръкописа ви? Отделно от съюзи и предлози, може да се изненадате от това колко думи използвате по навик. Търсете думи като „много“, „несъмнено“, „определено“, „красив“, „изключителен“, „изведнъж“, „неочаквано“, „буквално“… Махнете или заменете „клишетата“ си.

5. Помислете отново върху имената на героите си. Не бива две или повече имена да звучат почти еднакво. Някои автори дори избягват да кръщават героите си с имена с еднакви първи букви. Вероятно знаете, че читателите нямат навика да четат имената до край, те обичат да ги „разпознават“ и не бива да им се предоставя възможност да ги объркват. В поредицата за инспектор Стубьо на Ане Холт двамата главни герои се казват Ингвар и Ингер. Само си представете колко читатели са се обърквали при първи прочит на книга от тази поредица, преди да се влюбят достатъчно в авторката, да й „простят“ и да започнат да четат по-внимателно дори имената, за да следят историята адекватно.

6. Махнете излишните интервали преди точки, запетаи, двойните интервали след препинателните знаци. Открийте ги и ги изтрийте с опцията Find and Replace на Word, проиграйте си варианти на грешките (напишете в полето Find двоен интервал, интервал и точка, интервал и запетайка и т.н.) и ги елиминирайте. Въобще търсете проблемна пунктуация. Скот Фицджералд казва, че използването на удивителни знаци е като да се смееш на собствените си шеги. Помислете си дали не сте „запетайков“ маниак, който насилва невинния препинателен знак да върши работа, за която не е предназначен? А може би обожавате двоеточието, точка и запетая? Ако си знаете, че имате проблеми с определени пунктуационни знаци, пуснете търсачката на Word, за да ги открие и помислете дали съответната употреба е правилна.

7. Пуснете Spell check или използвайте програма за автоматично откриване на грешки в правописа. В стремежа да нахвърляте идеите върху белия екран вероятно вече сте прекалено свикнали с червеното подчертаване на думички на дигиталната си страничка. Обърнете внимание на грешките. Ако това идва от имена или чуждици, „осиновени“ вече от българския език, но които програмата за правописни грешки не е отразила, вкарайте съответните в речника й. Другите просто поправете.

8. Заместете „й“ с „ѝ“ където е нужно. „И“-то с ударение не е буква от кирилицата, затова по презумпция го няма на клавиатурата ви. Ако нямате клавиш, на който да сте присвоили функцията на отпечатва ударено „и“ и за по-голямо удобство ползвате клавиша с „й“ за кратката форма на притежателното местоимение в женски род единствено число (неин), в края на първата или която и да е редакция използвайте функцията Find and Replace на Word, за да откриете въпросната думичка и да я заместите с „ѝ“. Ударение можете да поставите на всяка гласна като поставите курсора след съответната гласна и натиснете комбинацията от клавиши Alt + „768“.

9. Форматирайте ръкописа си по стандарт. Да предадете ръкописа за разглеждане на редактори или бета читатели в стандарт вече не е за предпочитане, то е наложително. Говори за достатъчно култура и ниво на професионализъм у вас. Между другото, стандартът не е измислен по гениалната идея на някой, който се е чудил какво да прави. Съответният размер на шрифта, броят на знаците на редове и самите редове със съответната разредка са доказали удобството си за четене и, веднъж оформили страницата си в този формат, вие сами ще забележите, че е практичен и при писане, най-малкото защото текстът става в пъти по-четивен. Използвайте шрифт Times New Roman в черно, размер 12 пункта, 30 реда на страница, 60 знака на ред (включително интервалите) с разредка 1,5. Номерирайте страниците си в долната част на страницата, в средата.

10. Помислете за помощ от вън. Независимо колко дълбоко редактирате ръкописа си, със сигурност има неща, за които оставате слепи. Тук идва нуждата от външен читател, който да ви осветли върху проблемните места. Можете да потърсите професионална помощ от редактор, да си потърсите бета читатели в писателските групи в социалните мрежи или да дадете ръкописа на свой познат, на чиято обективност и критика може да се разчита.

11. Слушайте ръкописа си. Слушането на думите на глас прави грешките очевидни – така вие не само виждате текста, но и го чувате как звучи. Четенето на глас върви по-бавно, отколкото четенето на ум, поради което и улавянето на грешките става по-лесно. Много удобен вариант за вас може да се окаже да разпечатате ръкописа, защото така се дистанцирате още повече от работата си по него – гледането на същия текст върху екрана подтиква към правенето на много и малки промени, което действа разсейващо от гледна точка на общата картина, в която трябва да търсите цялостното си впечатление от текста. Незавършени или объркващи пасажи – отбелязвайте си в полетата коментарите от първичните чувства, които ви обземат при прехода през тях. Кои са най-силните и емоционални моменти – отбелязвайте си и тях подобаващо, за да можете да ги дистанцирате от онези, с които бихте могли да се разделите при следващата редакция.

12. Не прекалявайте с редактирането. В един момент е възможно да започнете да виждате ненужни „дървета“ в гората ви от думи, но все пак не искате да изравните със земята онова, което толкова сте се трудили да отгледате. Това е може би най-наболелият въпрос при редактирането – колко редакции трябва да направите на един ръкопис? Ще прочетете скоро в bgstoryteller.

Имайте предвид, че дори да спазите всички стъпки на редактирането по-горе, вие пак ще имате нужда от редактор, който да полира максимално произведението ви. Отделно, преминаването през редактирането с професионален редактор ще ви помогне да станете по-добър саморедактиращ се автор при следващата ви книга.

Advertisements

One thought on “12 стъпки за саморедактиране на ръкопис?

Add yours

  1. Една вметка за Ингвар и Ингер: това са много често срещани скандинавски имена и всеки скандинавец знае кое е мъжкото и кое – женското, така че за тях имената не са проблематични. А Ане Холт вероятно пише на първо място за скандинавските читатели и чак на второ – за всички извън скандинавсия ареал, които ще четат книгите й. Проблемът е за българския читател, защото и двете имена звучат като мъжки, но аз не бих пипала нищо в тях при превод – смятам, че читателят може лесно да свикне, стига все пак малко да внимава при четенето.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: