“Причината”
Из романа “Другата” на Васил Панайотов, издателство Сиела.
“Прибирането към София е по-приятно, каквото е всяко прибиране. Стефан и Магда са сами. Преди 4 години, когато били един с друг, казвали, че са двамата. Сега, когато са един с друг, казват, че са сами.
Бракът не променя отношенията между хората, децата го правят. Първата седмица, след като Ава се появила, Стефан и Магда – те двамата, възприемали спящото кълбо кожа като натрапник. Като дългоочакван гост, който обаче много се е застоял, не се сеща сам да си тръгне и те не могат да му намекнат, а когато забелязва как престорено се прозяват в хола, става и вместо да си вземе палтото, си постила дивана и казва, че смята да остане завинаги. Колко време ще му трябва на човек, за да свикне? Това желано създание представлявало най-голямата заплаха за живота им. Живот не като физическо съществуване, а като навици, стереотипи и правила. Като корпорация, с разпределени длъжности и установена йерархия. Като командване. Което вече имало нов командир. Днес, 4 години по-късно, когато командира го няма, вместо безвластието да ги подтикне към свобода, то ги подтиква към самота.
Ава е била буфер. Тя, която преди е била най-слабото им звено, неусетно се е превърнала в свързващо. Сега тя не е с тях и те изведнъж осъзнават тишината като тягостна. Стефан преравя жабката на колата и установява, че калъфа с компакт-дисковете го няма. Вероятно е забравен в Провадия. Освен неговите драйвдискове Магда държи в него и няколко с детски песни за Ава. Ако го е свалила, за да є ги пуска, може би е останал там. Решава да я попита, после се спира. Сигурен е, че тя ще разкрие действителната причина зад въпроса му. На Стефан не му се слуша чак толкова Крис Риа, Стефан се страхува, че скоро ще изгубят сигнала дори и на Българското национално радио и щом не звучи никаква друга музика, вече няма да разполагат с причина да мълчат.
Няма да разполагат и с причина да не правят секс, когато си легнат сами довечера. От това Стефан се опасява повече, но му е трудно да дефинира опасението си, защото Магда все още му харесва. Независимо от това все по-рядко спи с нея, но когато това стане, винаги е прекрасно. Стефан осъзнава, че избягва не самия секс, а подстъпите към него. Дори когато двама души се познават от 14 години и прелъстяването, което по същество е превземане, отсъства (двамата отдавна са се превзели и предали), към секса не може да се пристъпи като към каране на велосипед. Необходим е лек флирт, поглед, който да поласкае, предварителна закачка, заявяваща настроението на единия и изостряща настроението на другия, докато двете се изравнят дотолкова, че да се излегнат. И това е, което Стефан не може вече да направи и заради което предпочита да се лишава от удоволствието да се люби с Магда – сексуалният анонс. Той още е в състояние да я чука, но вече е неспособен да я ухажва. По-лесно му е да я хване за задника, отколкото да я хване за ръка, а отдавна не я е целувал. Проститутките никога не се целуват, мисли си Стефан. Способни са да докоснат с език ануса на своя клиент, но не и да си го пъхнат в устата му. При тях не става дума за отблъскване на физическо, а на емоционално ниво. Дори те, които предоставят телата си на непознати мъже като наемна играчка, избягват да предоставят за тази игра онази своя част, свързана най-много с интимността. При проститутки е различно, те рядко харесват клиентите си, но нима и съпрузите могат да изпитат отвращение? Отвращение е дума, чието значение се е изменило с годините и сега се използва в смисъл на отблъскване от погнуса. Всъщност отвращение означава отвръщане от щението, липса на копнеж, загуба на желание. Проститутките не изпитват отвращение, защото те подхождат хладнокръвно и делово, при тях щението по подразбиране отсъства. Любовници, гаджета и всякакъв род краткосрочни партньори също не познават отвращението. При тях, обратно на проститутките, щението е това, което ги е събрало. Отвращение възниква само там, където му е предоставено достатъчно време за възникване. В браковете и другите дългосрочни сътрудничества. Бракът не променя особено отношенията между хората, стига да се сключи, когато трябва – няколко години след запознанството. Когато връзката е в разцвет, когато могат да минат поне още толкова, преди първите признаци на повяхване. Тогава желанието за брак е вярата в един идеал. След десет години обаче бракът е предимно партньорство, целящо двамата да си помагат, защото животът и без това е труден, а още по-труден би бил, ако го живеят сами. Но кой би предположил, че ще им предстоят още трудности, някои от които именно защото не са сами.
Стефан и Магда са на дивана. Новият диван, заел мястото на стария. Старата двуместна арена за сексуални схватки вече не е поле за бой, а място за сядане. Подарък за сватбата, той бързо се е превърнал в олтар на спаруженото съпружество, в нов ноев ковчег на семейния следсексен потоп, в който вече уморено дрейфират два отегчени индивида. Диванът е скъп. По-скъп от леглото. Когато стойността на дивана в хола неколкократно надхвърли стойността на леглото в спалнята, тогава семейният секс неколкократно се е обезценил. Неприятно е, но е неизбежно. Десет години секс с един и същ човек са в състояние да рутинират всеки сексуален детайл. Проклета да е паметта за плътта! Заради нея поредният вечно ще прилича на предния път. В началото в техния секс имало много контакт на кожа с кожа, много допирни точки, много плътно покрита плът. Позата им била лъжици. Стефан є го вкарвал отзад и я чувствал от косата до стъпалата. Заспивал и се будел с това чувство. Заспивал и се будел до нея. В нея. Отлепяли се само за да ходят до тоалетна, но често ходели заедно и дотам. Физическа поза като химична осмоза. Прониквали, преливали и се сливали един с друг. Чукали се като влюбени охлюви. Целували се като дълго неяли канибали. Но времето ги променило. Променила се и позата. Тя предпочитала да го язди отгоре, той предпочитал да я обръща отзад. Допирът на кожа в кожа се свел до допир на полови части и органи. Едното цяло се разчленило. Едното тяло се отделило от другото. Сексът им станал повърхностен. Сексът става повърхностен, когато намалее площта на прилепените епидермиси.
Стефан продължавал да желае Магда, но две неща променили нагона му. Първо детето. То рязко разместило реда в дните и смеха в нощи, замествайки реда с хаос, а смеха с рев. А после и ефектът от човешката неустойчивост на времето, която спира да иска това, което е получила, а доскоро желала.
Първите седмици, след като Ава се появила, никой от двамата дори и не помислил за секс. Обратното по-скоро щяло да е перверзия. Въпреки дългите месеци в очакване, които природата им отпуска да свикнат, за родителите осъзнаването на реалността е стряскащо. Стефан понесъл повече, защото същата тая природа, която подготвя жените за раждане, включително хормонално, впръсквайки в жлезите им щедри шепи щастие, мъжете ги пренебрегва, и Стефан така се покрил с херпеси, че за пръв път целунал бебето, когато вече го била целунала даже съседката от долния етаж. Тогава вече можел да целуне и Магда и той много искал да го направи, но междувременно Магда се променила. Тя, която онази първа вечер след завръщането от болницата вкъщи, посочила бебето и шеговито попитала: „Какво ще го правим сега това?“, вече била неотлъчно с това, вечно уморена, рошава, по пижама, все повече є се спяло, а когато спяла, спяла с Ава. Стефан бил принуден да спи сам. Тогава за втори път той осъзнал Ава като проблем. Проблем само за секса му с Магда, иначе била чудесна малка дрисла, но за тия няколко седмици, през които била с тях, Стефан няколко пъти вече мастурбирал. Този етап се нарича „Парадоксът на първородното“. То, правеното с много любов (секс), идва и любовта (сексът) веднага намалява.
За пръв път, откакто е с Магда, Стефан трябвало да се сети какво е правил, когато нея я е нямало. Той могъл да си спомни само две неща – или е имал други, или е бил сам. Съответно или да изневери, или да мастурбира. В любовта им се появила пукнатина и Стефан пълнел тая пукнатина на ръка. В топлото семейно легло за пръв път се просмукал хлад. От физиката е известно, че водата е елемент, който се разширява при охлаждане. Воднистото чикиджийско семе, с което Стефан продължавал да пълни пукнатината, я раздуло и тя се разпуквала все повече.
Няколко седмици по-късно Стефан изневерил. В началото се чувствал виновен и засрамен, че е потърсил любов извън Магда, но другата жена се оказала умна мръсница и мъдро му обяснила, че любовта и обичта са различни неща. Че един мъж може да обича една жена и в същото време спокойно да люби друга. Любовта е на повърхността, казвала тя. На повърхността на кожата. Тя там живее, това е нейният орган. Махни кожата на една жена и ако е имало любов, вече няма да има, ще има лимфа. И карантии. И черни вътрешности. Без кожа няма любов. Любовта е докосване на външните органи. Любовта е неспокойна и трескава. И егоистична, тя иска всичко за себе си, тя иска да взема. А обичта обича да дава. Тя е саможертвена, тя е жертвоготовна. Уравновесена и кротка. И обладава отвътре. Дълбините на сърцето и подмолите на душата. Обичта е докосване на вътрешните органи. Ако мъж подири любов вън от жена си, значи я е разлюбил вече, но ако люби другата с вина и срам, задето е оставил жена си, там, където е загубил любов, ще намери обич. Така говорила на Стефан мъдрата мръсна жена и той, оневинен от нея, успявал да я люби. После събирал остатъците от съвест и се прибирал при Магда. И продължавал да я обича. Междувременно минали месеци и ето че Магда свалила оная пижама. Една нощ я свалила пред Стефан, но времето и бебето си били казали своето и вместо с онзи предишен поглед Стефан я изгледал така, сякаш тя още си е с нея. Магда също била мъдра и разбрала. Облякла пижамата, легнала и заспала. Не упорствала да се бори за любовта. Знаела, че тя идва от пръв поглед, но си отива, без даже да пожелае последен. И ако Стефан обичал най-много Магда и бебето, Магда след бебето обичала само него. И си казала, щом него нещо го прави щастлив, то аз също ще бъда щастлива за него. Защото това е обичта, безвъзмездна и безусловна, да бъдеш с някого не заради, а въпреки. Да поставяш чужди нужди над своите. Защото така сте се сраснали, че не можеш да различиш едните от другите и даже него от теб. И ако теб те ударят, него да го боли, а ако него погалят, на теб да ти домилее. Магда и Стефан се целували все по-рядко и все по-рядко се хващали за ръце. Скоро спрели. Някой би попитал защо са заедно. Защото обичта им била по-важна от любовта, затова. Любовта трае кратко, а обичта идва рядко. При тях обичта дошла. И щяло бъде глупаво да се лишат от нея, защото вече го нямало това, което зависи от случайността. Само случайността те събира с „любовта на живота ти“, но само предопределението няма да те раздели с нея.”
Из романа “Другата” на Васил Панайотов, издателство Сиела.
Още откъси от романа:
Можеш да скриеш една омраза, но не можеш да скриеш една любов.
Бюрото на Стефан е по средата. Вляво седи жена му Магда. Вдясно – колежката им Емилия. До вчера сякаш всичко е било нормално – Стефан и Магда живеят спокойно, гледат детето си, нищо не им липсва, но и нищо не им предстои. След толкова години съпрузите се превръщат в сътрудници, защото животът е жесток, а още по-жесток би бил, ако го живеят сами. Не знаят, но върховните изпитания им предстоят. Някои от тях именно защото не са сами.
Стефан се влюбва в Емилия. Едно увлечение прераства в любов, която ще промени и тримата. Страстта и скръбта, щастието и вината, предаността и предателството… „Другата” е блестящ роман за разликата между любов и обич. Кое чувство е по-силно? Кое ще надделее и за да надделее то, трябва ли другото да умре? Роман за невъзможността да обичаме, без да нараняваме.
Защото където пламне страст, гори всичко.
Васил Панайотов взема втора награда на анонимния конкурс на издателство “Сиела” за БГ роман през 2014 с ръкопис с работно заглавие “Отчужден”, издаден по-късно с името “Убиец” (2015). “Другата” е вторият му роман.
