“Двамата”

Из романа “Другата” на Васил Панайотов, издателство Сиела.

“Всички служители в Компанията са членове на КТ „Подкрепа“, а синдикатът зорко защитава правата им. Стриктното спазване на работното време е едно от тях, затова, стане ли 17:30, 98 души се струпват пред двата асансьора. В Компанията са на щат 160 човека, но 60 работят на първия и втория етаж и предпочитат да ползват стълбището. Единствените двама, които не пестят сили нито на слизане, нито при качване, са Стефан и Магда. Стефан не си признава, но го мързи. Магда обаче ползва стълбите като най-достъпния є вариант за раздвижване, а двамата с времето са изградили навика никога да не се делят. Последната година най-много.

Ако вземам за пример една обикновена двойка, дневно тя прекарва заедно 3–4 часа, от които качественото време е има-няма един. Сутрините са трескави, заети с подготовка на тяло и тоалет, и това само при условие, че двойката няма дете. Има ли дете, няма смисъл да говорим повече, а ако добавим и куче, приоритетите печално се променят в полза на по-простите форми на живот, които не могат да се грижат за себе си, затова грижата я поема някой друг. След сутрешната им доза грижа двамата заминават на работа. Това може и невинаги да е така, може само единият да работи, а другият да гледа детето, ако има дете, или да гледа телевизия, ако няма дете. Може да спи с кучето, ако има куче, или да спи с когото си поиска. За нуждите на примера това не е важно. Важното е, че двамата ще се съберат чак вечерта, като поне единият ще е толкова уморен, че няма да му е много до другия. И на двамата няма да им е до кучета и деца, но след като и кучето, и детето са били такива егоисти сутринта, наивно е да се мисли, че за няколко часа нещо съществено ще се промени, и пак една привидно малка част от живота отива в разходки, готвене, миене на чинии, къпане и приспиване след това. Накрая, ако самите те не заспят първи, могат да си налеят по питие, да седнат и да се усамотят. Толкова.

Има-няма един час на ден, при това след като денят е минал, дошла е нощта, а какво да правят двама млади на тъмно освен каквото трябва. Иронията е, че въпреки цялата му прелест сексът не е качествено общуване и това няма нищо общо с качеството на самия секс. Сексът може да е от много високо качество, но това не го прави нещо повече от търкане на два епидермиса. Качеството в общуването не идва от кожата или поне не непременно от нея. Остави двама души за един час в празна стая, без предметите патерици, каквито са телевизорът, компютърът, телефонът, без инструментите патерици, каквито са голите им тела, и едва тогава ще стане ясно дали могат да си общуват качествено. Ако има какво да си кажат, ако казаното произхожда от тях, а не им е генерирано съдържание от други, значи двамата могат и без други, значи двамата са един за друг. Първият симптом на омръзването е загуба на комуникация. Стане ли тишината тягостна, и връзката вече е такава. Остави ги двамата в тая стая. Дори и нищо да не им хрумва да си кажат, ако не им е неловко да си мълчат, още има надежда.

Девет сутринта е. Стефан и Магда са в колата. Предимството на това да работиш със съпругата е пътуването. Хем се редувате зад волана, хем пестите пари. Дефинирано така, звучи гадно. Предимството в постоянното присъствие на съпругата не трябва да е в толкова прагматичен формат. Предимство трябва да е именно постоянното є присъствие. Разликата между Стефан и Магда и онази обикновена двойка, която по-горе послужи за пример, е, че дори и качественото време на нашите главни герои да е колкото на всички други второстепенни, общото им време обхваща цялото тяхно време. Всичките им 24 часа.

Само за изминалата година те са съвместно толкова, за колкото на други двойки им трябват 5 години. Това е екстремен тест за заедност. От началото на брака им са минали 4 години, а от началото на връзката им – 14, но никога досега не са били толкова много един с друг, толкова много само един с друг. Ако окрупним обаче предното правило, от четиринайсетте спокойно може да махнем година и половина казарма на Стефан и две години магистратура на Магда в САЩ. През това време те се виждат многократно, но всяка тяхна среща напомня дълбоко поемане на въздух след принудително, продължително задържане. Тези вдишвания им помагат да преодолеят кислородния дефицит, а споменът за тях, както и предстоящите очаквания, поддържат желанията живи. Да поддържаш желанията живи не е лесно. Човешката природа е едновременно ненаситна и непостоянна. Недоимъкът я подклажда, а излишъкът є досажда. Маниакалната страст, с която човек подхваща всичко в началото, бързо преминава в отегчение от него към средата, правейки края преждевременен. Именно началото – най-страстният период от връзката на Стефан и Магда, съвпада с тези три и половина години на спорадично подклаждане и дишане на пресекулки. Най-честно би било да извадим това време от общото, закръглявайки надолу до 10, но за това вече е късно, защото годишнината им мина и Стефан направи на Магда най-забавния подарък от всички, които е правил досега. Наема звукозаписно студио и върху синбека на 14 Years от Guns N’ Roses, записва парчето със своя глас. С помощта на аудиофилтри озвучителите правят песен, достатъчно сполучлива, за да се пусне в ефира на всяко рок радио. Стефан предпочита закачката в текста пред някоя любовна боза балада. Само за миг в очите на Магда се прочита огорчение, после схваща шегата и на припева вече пее и тя:

But it’s been

14 years of silence

It’s been

14 years of pain

It’s been

14 years that are gone forever

And I’ll never have again…¹

Следващия петък двамата имат и годишнина от сватбата. Подаръкът на Магда е нейният ироничен ответ. След обяда тя излиза от офиса и се връща с четири килограма джанки в плик с панделка и картичка, прикрепена към него:

„По кило кисело за всяка сладка година!“

Стефан изяжда четири джанки. Останалите забравя в офиса и те до понеделник изгниват.

––––––––––––––––––

¹ 14 години тишина,

14 години болка,

14 години завинаги

отминаха

и никога няма

да ми се върнат…”

 

Из романа “Другата” на Васил Панайотов, издателство Сиела.

Още откъси от романа:

“Смехът”

“Причината”

Можеш да скриеш една омраза, но не можеш да скриеш една любов.

Бюрото на Стефан е по средата. Вляво седи жена му Магда. Вдясно – колежката им Емилия. До вчера сякаш всичко е било нормално – Стефан и Магда живеят спокойно, гледат детето си, нищо не им липсва, но и нищо не им предстои. След толкова години съпрузите се превръщат в сътрудници, защото животът е жесток, а още по-жесток би бил, ако го живеят сами. Не знаят, но върховните изпитания им предстоят. Някои от тях именно защото не са сами.

Стефан се влюбва в Емилия. Едно увлечение прераства в любов, която ще промени и тримата. Страстта и скръбта, щастието и вината, предаността и предателството… „Другата” е блестящ роман за разликата между любов и обич. Кое чувство е по-силно? Кое ще надделее и за да надделее то, трябва ли другото да умре? Роман за невъзможността да обичаме, без да нараняваме.

Защото където пламне страст, гори всичко.

Васил Панайотов взема втора награда на анонимния конкурс на издателство “Сиела” за БГ роман през 2014 с ръкопис с работно заглавие “Отчужден”, издаден по-късно с името “Убиец” (2015). “Другата” е вторият му роман.