„Какво му стана? Неспокоен ли е? От какво? Да не би да го разкрият?“

„Сирия. Март 2015.

Задрямал съм на матрака си, когато ме събужда жужащ телефон. Отнема ми секунда да осъзная, че вибрирането идва от моята чанта под прозореца с изглед към пустата улица.

– Фади е! – казвам аз след като измъквам сателитния телефон от външния джоб.

– Братко Фади!

Гласът на брат ал-Амин подскача, топъл и статичен, над Квартала, през пространството и чак дотук, чак до моята самота, на няколко километра от фронта.

– Нямаме много време, това е скъпо! – казва брат ал-Амин. – Как си? Как пристигна?

Толкова се раздам да го чуя, че се просълзявам. Сядам на нестабилния тенекиен перваз и му разказвам всичко възможно най-бързо. За пътуването през Турция с микробуса, за границата и колко тъмни са нощите тук. за братята и безсмисления ми ден. И брат ал-Амин ме оставя да продължавам, да излея всичко от себе си, въпреки че е скъпо.

– Ще стане по-хубаво – казва той накрая и се засмива. – Нали си пристигнал едва вчера? Трябва да се успокоиш.

Бузите ми пламват и ме обзема срам. Вярно е, пристигнах вчера, какво съм си мислел? Дори не мога да стрелям. Как биха могли да ме пратят на фронта?

– Така е. Прощавай. Трябва да бъда спокоен и да изчакам Аллах да избере моята роля.

– Това е добре, братко. Иначе няма новини, предполагам? Относно това, за което говорехме. Помниш ли?

Предателят. Разбира се, че помня.

– Още не съм чул нищо – казвам аз възможно най-тихо.

– Не са обсъждани военни планове? Няма посетители?

– Още нищо.

– Знаеш, че всякакви подобни неща може да са онова, което търси предателят, братко. Веднага, щом чуеш нещо, това е нашият шанс. Най-важното е да си държиш очите и ушите отворени и да си подготвен, когато настъпи часът.

Чувам как вратата на апартамента се отваря и някой, вероятно брат Тарик, влачи крака по каменния под.

 – И помни, че не можеш да споделяш това с братята си, Фади. Дори не може да им казваш, че поддържаш контакт с нас. Фактът, че имаш този телефон, може да бъде достатъчен, за да заподозрат нещо.

Пред вратата чувам как брат Тарик се приближава, стъпките му звучат все по-ясно.

– Трябва да затварям – прошепвам и натискам червената слушалка.

Тъкмо съм пъхнал телефона в джоба на военния си панталон, който получих вчера, когато Тарик блъсва вратата с приклада на автомата си. Целият е покрит с мръсотия и сажди от фронта, а изражението му е уморено и недоволно.

– С кого говориш?

Преглъщам, усещайки топлината на телефона през джоба.

– С никого. Аллах. Аз… се молех.

Той ме поглежда за момент, без да каже нищо. Не ми вярва , но въпреки това няма какво да възрази срещу лъжата. Не може да ме обвини, че не съм се молил, така че се обръща, без да продума, и ме оставя на мира.

Изчаквам, докато чувам, че влиза в своята стая, и скачам през прозореца на улицата. Подозрителното изражение на Тарик, начинът по който се промъкваше като лисица, арогантността му… Какво му стана? Неспокоен ли е? От какво? Да не би да го разкрият?“

 

Из „Кварталът“ на Йоаким Зандер, издателство Колибри.

Още цитати от книгата:

“– Моля ви. Които и да сте… Аз само търся брат си”

 

Ясмин Аям е успяла да избяга в Ню Йорк от трудния живот на емигрант в крайния стокхолмски квартал Бергорт. Един ден получава съобщение, което я кара незабавно да се върне в Швеция: брат й Фади е изчезнал, носят се слухове, че е убит в Сирия, а по улиците на предградието се разрастват бунтове и ескалира насилие. Свързани ли са събитията в Квартала с Фади? В същото време Клара Валдеен научава, че организацията за правата на човека в Лондон, за която работи, е замесена в тъмни дела, чиито следи водят към Стокхолм. Там пътищата на Клара и Ясмин се пресичат: и двете – търсещи истината, и двете – изложени на смъртна опасност. А пред читателя се разкрива шокиращ задкулисен сюжет, в който участват агенции за сигурност, лобисти, руски дипломати, бойци от „Ислямска държава“ и улични банди.

Една драматична история за загуба, гняв и потребност от принадлежност; напрегнат политически трилър за международна конспирация, алчност и корупция и за глобалните проблеми, пред които е изправен светът днес.

 

Йоаким Зандер (р. 1975 г.) е шведски писател, доктор по право на Маастрихтския университет. Работил е в Европейския парламент и в Европейската комисия в Брюксел. Дебютният му роман „Плувецът“ (2013) се превръща в световен бестселър и е издаден в над трийсет страни. Вторият му роман „Orten“ (2015) – самостоятелно продължение на „Плувецът“ – го утвърждава като един от най-силните гласове в скандинавската криминална литература.

Advertisements

One thought on “„Какво му стана? Неспокоен ли е? От какво? Да не би да го разкрият?“

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: