“Знам, работата ти е да не забелязваш нищо”
Из “Чернова” на Рандал Силвис, издателство Софт-прес. Превод: Калина Лазарова.
“– Може би ще е по-добре да се върнем на темата.
– Нека първо допълним тази чаша.
Той се поколеба. Официално не беше на работа. Всъщност, ако сега си беше вкъщи, щеше да седи на дивана с натежали клепачи и чаша в ръка.
– Добре, един малък Джак.
Барманката напълни чашата му до половината.
– Това ли наричаш малък?
– Избягвам тази дума. Мъжете се засягат.
– Престани – каза й.
– Щях, ако смятах, че наистина искаш да престана.
Демарко се обърна с гръб към бара, за да прикрие неудържимата си усмивка. Така можеше да наблюдава сцената. Около ниска шперплатова платформа, опасана с ниски шперплатови стени, бяха наредени няколко евтини стола с черни подложки на седалките. Осем души вече седяха около сцената и нетърпеливо очакваха първата танцьорка. Над сцената висеше огледална топка и разпръскваше трепкащи светлинки наоколо.
В две от стените на помещението – тази в дъното и една от страничните – бяха изрязани по три отвора. Два от онези в дъното водеха до миниатюрни стаички, в които имаше само по един стол. В едната стая голо момиче бе възседнало напълно облечен мъж, който седеше с облегната назад глава, затворени очи и отпуснати встрани ръце, докато танцьорката лениво се извиваше и подрусваше върху него под звуците на песента “Бавно и приятно” на Ъшър. Третата стаичка изглеждаше празна, но Демарко забеляза очертанията на друга врата по-навътре. Навярно гримьорната.
И трите входа на другата стена бяха закрити с тежка завеса. “Танци на диван – помисли си той. Петдесет долара за двайсет минути.”
Отново се обърна към Бони.
– Какво предпочиташе Томас Хюстън? Танци на диван, предполагам.
– Танц на диван. Единствено число. По един на вечер.
– И толкова? Двайсет минути, а после си тръгваше?
– Първо си поръчваше едно-две питиета и гледаше танцьорките известно време. След това танцът на диван. После лека нощ.
– Винаги с едно и също момиче ли беше? Имам предвид, в стаичката.
Бони отмести поглед за момент и се вторачи в огледалната топка. Когато отново погледна Демарко, се усмихна.
– Не ми е работа да забелязвам едно-друго, нали се сещаш? Точно обратното.
– Не ти е работа, но така или иначе забелязваш. Твърде умна си да не го правиш.
– Знам само, че той вече не идва тук, и поради тази причина изгубих един редовен неголям доход.
Полицаят кимна.
– Ти ли си собственик на мястото, Бони?
– Общо взето.
– Разкажи ми тогава за момичетата, които работят тук.
– Няма кой знае какво за разказване. Ако си хубава и дружелюбна, можеш да изкараш много пари. В брой.
– Какво значи много?
– В натоварена вечер? Петстотин, шестстотин. Понякога и повече.
– Това натоварена вечер ли е?
– Към единайсет ще стане. Тогава излизат най-хубавите момичета.
– Тези тук не са ли хубави?
– Видя ги вече. Ти ми кажи.
– Мисля, че Ариел е красива млада жена.
– Би могла да работи и втора смяна, ако искаше.
– А защо не иска, ако това означава повече пари?
– Защото обича да си е вкъщи, когато момченцето й си ляга да спи. – Щом видя изненадата в погледа на Демарко, добави: – Какво, да не би да смяташ, че тези момичета са лишени от майчински инстинкт?
– Познаваш ги по-добре от мен. Ти ми кажи.
– Имаме си курви на хероин и крек, да. Може би вече си забелязал някои от тях. Имаме си и момичета, които работят, за да плащат таксите си в колежа. Имаме и самотни майки, които се опитват да хранят децата си. Намират се и обичайните откачалки, разбира се.
– Кажи ми за откачалките.
– Откога си ченге? Познаваш ги по-добре от мен.
Вярно беше. Демарко ги помнеше всичките. Садистките, мазохистките, онези, които се самонараняваха, онези, които стискаха мъжете за топките, малките изгубени момиченца, пристрастените към адреналин, порочните, нимфоманките, фетишистките. Знаеше защо се чукат жените, които не търсят удоволствие или пари. Те искаха да бъдат обичани, искаха власт или просто да наранят себе си или някого другиго. Чукаха се заради усещането за унищожението, колкото и временно да бе то.
– Хюстън имаше ли си любимка?
– Аз просто наливам питиетата.
– Знам, работата ти е да не забелязваш нищо. Но все пак те питам, Бони. Просто искам да знам дали случайно си забелязала нещо такова.
– Повечето вечери след девет-десет часа съм толкова заета да наливам питиета, че единственото нещо, на което обръщам внимание, са парите, които прибирам. В таи връзка, дължиш ми трийсет долара. Плюс бакшиш.”
Из “Чернова” на Рандал Силвис, издателство Софт-прес. Превод: Калина Лазарова.
Още откъси от книгата:
“Има много писатели с талант, но малцина са талантливите писатели с дисциплина”
“Животът е дълъг процес на разрушаване. Всъщност дори не толкова дълъг.”
“Непоносимо бе да загубиш дори едно дете”
“Сега в тези гори или близо до тях се крие и убиец”
Краят на октомври е и в Северозападна Пенсилвания властва сезонът на мрачното настроение. Въздухът е сив и натежал от дъждовни капки или замъглен от снежни вихрушки. Слънчевите дни са рядкост, летните магазинчета са затворени, голф игрищата са тихи като гробища, яхтените пристанища са като оголени кости с потрошените си дъски.
А от няколко дни в горите край езерото Уилхелм се крие убиец – отчаян, въоръжен, объркан. Човек, внезапно изгубил ума си. Довчерашен герой за родното си градче, днес прочутият писател и университетски преподавател Томас Хюстън е обявен за изверг, избил цялото си семейство.
Сержант Райън Демарко обаче е опитен детектив и познава лично издирвания беглец. И макар да се съмнява, че писателят е способен на подобна жестокост, е длъжен да го открие. Но ако Хюстън е невинен, защо се крие от полицията? И какви улики по случая крие недовършеният ръкопис на новия му роман? Докато се бори със собствените си демони, Демарко затъва все по-дълбоко в мрачното разследване и рискува да се превърне в поредната жертва…
“Чернова” е брилянтен, майсторски изваян трилър от многократно награждавания писател, сценарист и драматург Рандал Силвис (носител на престижната литературна награда Drue Heinz), чиито книги са преведени на повече от 10 езика. Силвис е автор на многобройни романи, а есетата, статиите, поемите и разказите му са публикувани в списания като “Discovery”, “The Writer”, “PRISM International”, “Short Story International”, “Manoa” и др.
