„Нямах шанс да помоля Александър да обърне конете и да избегне смъртта“

Из „Жената на поета“ на Дженифър Лам, издателство Софт-прес.

„Санкт Петербург

Януари 1837

Изглеждаше най-обикновен ден.

Следобед пийвах смес от топъл шоколад с кафе и обикалях из апартамента, като съчинявах писмо не до Дмитрий, а до Сергей, защото имах повече доверие на него, с молба без много шум да проучи имотите, които се дават под наем в Царское село. Не исках да се разчува, че планирам да напусна столицата. Опасявах се, че така ще провокирам Жорж да предизвика дуела, който все още се надявах да избегна.

Александър беше станал рано и цяла сутрин стоя затворен в кабинета си. Излезе веднага след обяда, увит в най-дебелата си шуба, след като ме целуна по бузата и бодро обяви, че вероятно ще мине през сладкарницата и може да донесе някое лакомство.

Спрях пред огромния гардероб в нашата спалня и си спомних за костюмите, които съхранявах вътре. Отворих вратата и погледнах дрехите, които бях събрала за маскените балове. Сред тях изпъкваше роклята, която бях носила като „жрица на Слънцето“. Спомних си похвалата на царя, която навремето бях достатъчно глупава да приема като комплимент. Потреперих, като си спомних колко ниско бе поставил ръка на гърба ми, когато танцувахме за първи път, похотливия му глас, когато ме попита дали искам друг „познат“, и унижението от смъмрянето на върха на стълбището в имението на граф Шувалов.

Присвих очи. Вече нямах желание да играя чужди роли, вече не исках да черпя сили от другите. По-скоро исках да започна на чисто и да намеря спокойствие за себе си. Погледнах към детската стая. Малките трябваше да поспят още около час. Азя седеше наведена над някаква книга, но обикновено играеше известно време с тях, след като се събудят. Реших да не чакам нито секунда повече.

Изпълнена с вдъхновение, оставих кафето си на най-близката помощна масичка, изтичах в задната част на апартамента и намерих един голям кедров куфар в килера. Напрегнах всичките си сили, завлякох го в спалнята и започнах да го тъпча с рокли, наметала, гривни, перуки и други джунджурии. Не знаех дали тези вещи имат някаква стойност, но се почувствах по-добре, че правя нещо, вместо да обикалям из къщата и да се тревожа за пари. Дори малка сума щеше да помогне за крайната ми цел да отведа семейството си от Санкт Петербург и да започна живота си отначало.

Извиках Лиза, за да ми помогне да се облека по-бързо, и я помолих да провери дали конете са готови. Исках да стигна до Невския проспект, преди заложните къщи да затворят. Личният слуга на Александър и един лакей ми помогнаха да кача куфара в каретата. Ако в първия магазин не се заинтересуваха от вещите ми, щях да мина през всичките един подир друг, докато намеря някого, готов да ми плати.

Рязък порив на вятъра разтърси стъклата и вдигна облак сняг под яркото зимно слънце. Като загърнах плътно кадифеното наметало върху раменете и гърдите си, наредих на готвачката да приготви вечеря за вкъщи. Когато излязох, леденият вятър проникна под наметалото и ме прониза до мозъка на костите ми. Увих се още по-плътно. Имах да свърша много неща и не исках да отлагам дори ден повече.

Когато пресякохме първия мост към центъра, ме обхвана необичайно спокойствие и сложих очилата си, за да виждам нещо повече от ярка синкава мараня през прозореца на каретата. Вдигнах ръка и закрих очите си. Въпреки свирепия студ църквите, дворците и замръзналата Нева искряха под зимното слънце, а снегът достигаше до коленете. Улиците бяха пълни със семейства, излезли да се възползват от ясното време и да се попързалят с шейни по възвишенията в покрайнините. Дори за моите слаби очи градът изглеждаше като сцена от приказките, като че ли красивата Снежанка може да се появи изневиделица и да се разходи из улиците. Този вълшебен град щеше да ми липсва, но с Александър можехме да намерим щастието само някъде другаде.

Кочияшът ми изруга друга карета, която мина с голяма скорост прекалено близо и нашата се разтресе от една неравност на паважа. Подскочих на седалката и очилата ми паднаха. Може би така бе по-добре. Ако не виждах изящните очертания на имперския град, красотата нямаше да ме изкушава. Щях да мога да съсредоточа цялото си внимание върху брака, семейството, интелекта и духовността си – всички неща в живота, които истински ценях.

Без очила едва различих силуета на конска шейна, която премина в обратната посока по Дворцовата улица на излизане от града. Чух лекото пръхтене на нашите коне като при среща с познат, но заради замъгленото ми зрение не разпознах превозното средство и впряга. Освен това бях съсредоточена върху задачата, която си бях поставила.

Затова не видях дебелата кожена шуба, нито шапката боливар, нито бастуна със сребърна дръжка, нито кутията с пистолети за дуел. Нямах шанс да помоля Александър да обърне конете и да избегне смъртта.“

 

Из „Жената на поета“ на Дженифър Лам, издателство Софт-прес. Превод: Марин Загорчев.

Още откъси от книгата:

“Каква загуба. Такъв гений да умре заради една жена.”

“Знам, че на следващия бал ще направиш разумен избор и ще вземеш най-доброто решение за всички нас”

Когато един мъж ви казва, че е готов да умре за вас, понякога трябва да му повярвате. Защото да позволиш на съпруга си да загине на бойното поле на честта, е позорно, по-лошо дори от това да го убиеш със собствената си ръка.

 

На шестнайсет Наталия Гончарова среща съдбата си в пронизващия поглед на Пушкин. Любовта между двамата пламва мигновено. Страстта е поглъщаща и вдъхновява любовни писма и велики поеми. Но семейното щастие на младата двойка скоро е белязано от ревност и интриги, които водят до фатален край.

„Жената на поета“ започва от най-трагичния дуел в историята, за да ни пренесе назад към пищния блясък на руския императорски двор и да ни плени с образа на една жена, решена да следва сърцето си. Тук исторически факти и литературна класика се преплитат с интимен поглед към ежедневието на гениалния поет и неговата забележителна съпруга, създавайки свят, в който читателят неизбежно се влюбва.

Дженифър Лам е историк по образование и пътешественик по призвание. Пътувала е из Европа и Русия и е работила по образователни и благотворителни проекти. „Жената на поета“ е третият й роман.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: