“Знам, че на следващия бал ще направиш разумен избор и ще вземеш най-доброто решение за всички нас”
Из “Жената на поета” на Дженифър Лам, издателство Софт-прес. Превод: Марин Загорчев.
“Родена съм през 1812 година и само бях слушала за войната с Наполеон, но мама разказваше тази история толкова често, че имах чувството, че съм била очевидец на събитията. Дядо ми, Афанасий Гончаров, прекарал войната в чужбина. След оттеглянето на Наполеоновите войски от Москва той се завърнал у дома и обявил, че се развежда заради една хитра французойка на има Бабет. Майка ми обвиняваше Бабет за всички финансови проблеми на семейството. С какво ги е причинила, така и не обясняваше. На мен ми изглеждаше обикновено съвпадение.
Майка никога не би признала истината: че не някаква случайна французойка, а пиянството на баща ми – крясъците, истеричните му кризи в редките случаи, когато се прибираше вкъщи, – са причина за всичките ни проблеми. От момента, в който беше паднал от кон и бе решил да лекува болката от раните си с пиене, баща ми беше безполезен. Бях малка по времето на тази злополука и едва сега разбирах огромните й последствия.
– Оценявам красотата на поезията, но тя не е нищо повече от фантазия – продължи майка. – В реалния живот мъжът трябва да издържа жена си и нейното семейство с всички средства. В този свят поетите не са способни на такава щедрост. По-добре насочи вниманието си към някой по-практичен мъж, който умее да забележи определена необходимост в света, да я задоволи и бива възнаграден за усилията си. Мъж, който стои встрани от политиката и дребните интриги в царския двор. Разбираш ли?
Не смеех да я погледна, но кимнах.
Мама ми подаде очилата. Аз ги взех с една ръка, свалих тиарата с другата и си ги сложих. Като с магия светът около мен изведнъж се проясни: ръбовете на бюрото, бродираните еднорози и девойки на избелелите старомодни гоблени, окачени на стените, наследство от някогашния печеливш бизнес на семейството, и последните дотляващи въгленчета в камината.
– Млада си, красива. Можеш да привлечеш някой практичен мъж. Ти си добро момиче, Наталия. Разбираш деликатната ситуация в нашето семейство. Хайде, отивай да си лягаш. Знам, че на следващия бал ще направиш разумен избор и ще вземеш най-доброто решение за всички нас.
Мама говореше за разумните решения, сякаш бяха нещо ясно като деня и нощта, сякаш животът ни предоставя само един успешен път към сигурността и охолството. По-късно научих, че изборът, който всеки от нас прави в този живот, е сложна и изпълнена с нюанси поредица от решения, която носи както радост, така и отчаяние. Една спокойна връзка с практичен мъж би могла да ми даде сигурност, но мисля, че цял живот щях да поглеждам назад и да се питам какво би станало, ако бях избрала поета.”
Из “Жената на поета” на Дженифър Лам, издателство Софт-прес. Превод: Марин Загорчев.
Още откъси от книгата:
“Нямах шанс да помоля Александър на обърне конете и да избегне смъртта”
“Каква загуба. Такъв гений да умре заради една жена.”
Когато един мъж ви казва, че е готов да умре за вас, понякога трябва да му повярвате. Защото да позволиш на съпруга си да загине на бойното поле на честта, е позорно, по-лошо дори от това да го убиеш със собствената си ръка.
На шестнайсет Наталия Гончарова среща съдбата си в пронизващия поглед на Пушкин. Любовта между двамата пламва мигновено. Страстта е поглъщаща и вдъхновява любовни писма и велики поеми. Но семейното щастие на младата двойка скоро е белязано от ревност и интриги, които водят до фатален край.
„Жената на поета“ започва от най-трагичния дуел в историята, за да ни пренесе назад към пищния блясък на руския императорски двор и да ни плени с образа на една жена, решена да следва сърцето си. Тук исторически факти и литературна класика се преплитат с интимен поглед към ежедневието на гениалния поет и неговата забележителна съпруга, създавайки свят, в който читателят неизбежно се влюбва.
Дженифър Лам е историк по образование и пътешественик по призвание. Пътувала е из Европа и Русия и е работила по образователни и благотворителни проекти. „Жената на поета“ е третият й роман.
