“Имаше ли изобщо история или само низ от случайни събития?”
Из романа “Катафалка, два носорога” на Петър Крумов, издателство Колибри.
“Оказа се, че Радена работи като заместник-управител в хранителен магазин. Призна ми, че големите амбиции за кариера, с които навремето ставаше и лягаше, отдавна са я напуснали и сега намира очарование в скромния провинциален живот. Изглеждаше доволна, че е далеч от стреса, от железните удари и болката. Дори новото й хоби беше някак по-умиротворено от старото. По стените висяха десетки гоблени, които едва сега забелязах. Тя ме разведе и в другите стаи, където имаше още много, главно натюрморти. Беше ги бродирала в продължение на петнайсет години. Липсата на мъж не бе успяла да помрачи дните й.
Склонността й да любопитства обаче се беше запазила непокътната. Тя живо ме заразпитва какво се е случило. Задаваше и несвойствени въпроси, за които явно психоаналитикът я бе инструктирал. С гръм и трясък бях нахлул в панелната килия на тази мила затворница и сега тя искаше да узнае всяка подробност за разюздания свят, за онова страховито навън, което тя си беше спестила. Но как се започва тази история и колко назад да се върна? Имаше ли изобщо история или само низ от случайни събития? Какво да разкаже една марионетка, когато я попитат за нейната хроника?
Доядя ме на Радена, че си е свила уютно гнезденце далеч от ураганите, че е скрила глава в пясъка и сега иска с едно щракване да врътне кранчето на моята изповед. Щеше да слуша внимателно за моя ужас, да пие чай, завита в топлото одеяло, докато заспи. На сутринта щеше да потъне в плюшеното си канапе и щастливо да си спомня този момент.
Аз да не съм гоблен? Да не би да ме шият, разшиват и пришиват? Има ли малка схема, по която съм изработен? Не издържах и с леден тон й казах да не ме разпитва. Очите й се зачервиха и тя отиде в кухнята. Тази жена ме прие в къщата си, изми ме, нахрани ме. А на мен ми отне по-малко от час да я докарам до сълзи.
Отидох в кухнята и й се извиних. Не издържах и я прегърнах.
Минаваше полунощ, Радена донесе от стаята си албум със снимки от едно време. Разлистих го. Бях забравил всички тези лица и най-вече своето. Удивих се колко слаб и подвижен съм бил. Явно преди съм умеел да заемам и други пози, освен да седя или да лежа, защото на снимките се виждах клекнал, възседнал някой състудент, дори покатерил се по дървета и паметници. С всеки обърнат лист ме обземаше тръпчиво усещане… сладко като сок от бреза.”
Из романа “Катафалка, два носорога” на Петър Крумов, издателство Колибри.
Още откъси от романа:
“Спадах към онези, с които не си заслужава да излизаш…”
“Всеки си има своя сграда за разрушаване.”
“Престорих се, че ми се живее, и излязох.”
Зимен курорт, изтощена любов, красиви женски крака, актриса със слабост към кокаина, баща с алцхаймер, убиец… два носорога. И един чиновник на средна възраст, овладян от болката и съмнението, който се опитва да реши кризата, настъпила в живота му. Бягайки от инерцията и преструвките, той постепенно се откъсва от зоните на своята сигурност, за да се озове оголен и омерзен пред извода за собствената си същност.
Това е роман – екзистенциално пътешествие, мрачен и ироничен разказ за онзи сюблимен момент, когато в добре подредения ни живот изникват въпросите: Прокудени ли сме от света, който сами сме устроили за себе си? Съществува ли изход от непрогледната нощ, в която попадаме?
Петър Крумов е роден през 1988 г. в София. Следва културология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а след това завършва кинорежисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Повлиян е от творчеството на Луи-Фердинан Селин, Пиер Паоло Пазолини и Роберто Боланьо. “Катафалка, два носорога” е неговият дебютен роман.
