“Виждам само лоши герои…”
Из “Писмо до сестра ми” на Мария Пеева и Люси Рикспуун, издателство Софтпрес.
“Ако съм те оставила без дъх, разбираш как се чувствам! Съжалявам, че те залях с всичкото това наведнъж, но искам да знаеш цялата история. Като събера кураж, може и да препиша части от писмата, ако дотогава не съм ги изгорила.
Държах да прочета всичко бързо, но предвид препускането ми, вероятно съм пропуснала много важни детайли. По едно време си мислех, че мозъкът ми просто отказва да приема повече от тази гадост. С такива отвращение на моменти четях излиянията на Лора.
Но накрая пак си оставам объркана. Може би щеше да е по-лесно, ако някой е дефинираният лош герой в историята и за предпочитане имаше един добър. Обаче виждам само лоши герои – просто лоши по различен начин. Благодарна съм на Рада, че ме е отгледала, но виждам и егоистичните й подбуди – съгласила се е да ме приеме единствено с надеждата да спаси брака си, да направи себе си щастлива. Да не говорим, че имаше някакви си 33 години да ми каже истината за биологичните ми родители, но реши да не го прави. За Лора не знам дори какво да мисля… Искам да имам мнение и чувства, но и в сърцето, и в главата ми е тъмно, студено и мъгливо, когато си помисля за нея. Виждам, че ме е обичала и вероятно още ме обича, но начините, по които изразява обичта си, са доста садистични… Най-объркана съм по отношение на татко. Минаги е бил моята опора, умен, мъдър човек, от когото има какво да се научи. А се оказва, че е най-обикновена жертва на необузданите си чувства. Напомня ми на объркан пубер с излишък от хормони, който не може да намери себе си и оставя пожари по пътя си.
Надявам се , че имаш сили да намериш смисъл в този емоционален хаос. Съжалявам пак, че излях всичко тук, но смятам, че имаш право да знаеш. Пиши, когато можеш, в теб ми е надеждата!
А аз отивам да досъбера багажа, че имам един дълъг полет до Аляска да мисля и премислям прочетеното в писмата на Лора.
Обичам те!
Сестра ти
Из “Писмо до сестра ми” на Мария Пеева и Люси Рикспуун, издателство Софтпрес.
Още откъси от книгата:
“Тези дни съвсем не знам коя съм…”
“Масово се пише с правописни грешки!”
“Сами се обричаме да сме вечни жертви на чувствата и терзанията си…”
“Остави го да диша – мислех си, – той е мъж.”
Животът им тече с 10 часа разлика и 180 градуса разминаване в ежедневието. В София Радост приготвя закуската на болния си син, игнорира сърдитото сумтене на дъщеря си и избягва да поглежда гневно към съпруга си. В същото време Лора се приспива с шума на океана в Калифорния и с топлата прегръдка на красив италианец след поредния професионален успех като психолог.
Две сестри като двете страни на монетата – противоположни, но неизменно свързани. Всяка – стабилен гръб и основа за другата. Но когато монетата се завърта на ръб, животът и на двете е напът да изгуби равновесие. Неочаквани разкрития от миналото и съдбовни избори в настоящето преобръщат всичко, в което са вярвали. Единствено писмата, които си разменят, им помагат да запазят здравия си разум в свят, който изглежда все по-безумен и за двете им.
Мария Пеева, известна като Мама Нинджа, и практикуващият в САЩ доктор по клинична психология Люси Рикспуун създават роман, който се чете на един дъх, но топли дълго. С лекия си и емоционален език, пълнокръвни герои и неочаквани обрати “Писмо до сестра ми” е книга за живота, толкова истински, че прилича на роман. И за онези малки нащърбени ръбчета във всеки от нас, които ни помагат да се напасваме с другите. Защото връзките са пъзел от характери. Нима може да направиш сглобка с перфектно симетрична фигура?
