„Всеки си има своя сграда за разрушаване.“

Из романа „Катафалка, два носорога“ на Петър Крумов, издателство Колибри.

„Вечерта, докато се прибирах от работа, се хванах, че подскачам. Гъдел в стомаха, не бях изпитвал това чувство отдавна. Приятни топли вълни ме заливаха и аз не знаех да се боря ли с тях, или да им се оставя да ме носят по улицата. Есента миришеше на пролет, на фойерверки и на онези години, в които бях ученик и крачех по същите тези тротоари.

Минах покрай една сграда, която вече не беше на мястото си. Лежеше срутена. Група работници сновяха из развалините като мравки. Спрях се да погледам. Дори за миг ми се прищя да им помогна, да пренеса някоя тухла, но после ги оставих да си я разрушават сами. Всеки си има своя сграда за разрушаване.

Взех както винаги метрото, но този път не издържах – беше задушно и тясно по това време. Една спирка по-рано се проврях между скупчените шии и се измъкнах на чист въздух. Навън пръскаше от някакво заядливо облаче. Минах покрай пазара за зеленчуци и ми се прищя да купя нещо. Вниманието ми привлякоха портокалите на черничък дребен търговец. Не зная с какво бяха напомпани, с въздух или с пластмаса, но бяха огромни, свръхестествени като слънца, наредени в касетки. Ей, ти! Дай ми пет от тези!

Прибрах се вкъщи. Рядко ядях плодове, но ми се стори, че на Катерина би й се понравила моята покупка. Издълбах в кората на един от портокалите очи, нос, устичка: моята домашна Катерина. Лежахме прегърнати, съвсем платонично. През нощта не спах никак добре, въртях се в сладостна пот. На сутринта цялото легло лепнеше. Докато съм се търкалял, без да искам, бях смазал Катерина.

Изхвръкнах към Агенцията. В метрото хората ми се струваха до един незлобливи, дори не намерих за нужно да ги настъпвам.“

 

Из романа „Катафалка, два носорога“ на Петър Крумов, издателство Колибри.

Още откъси от романа:

“Имаше ли изобщо история или само низ от случайни събития?”

“Спадах към онези, с които не си заслужава да излизаш…”

“Престорих се, че ми се живее, и излязох.”

Зимен курорт, изтощена любов, красиви женски крака, актриса със слабост към кокаина, баща с алцхаймер, убиец… два носорога. И един чиновник на средна възраст, овладян от болката и съмнението, който се опитва да реши кризата, настъпила в живота му. Бягайки от инерцията и преструвките, той постепенно се откъсва от зоните на своята сигурност, за да се озове оголен и омерзен пред извода за собствената си същност.

Това е роман – екзистенциално пътешествие, мрачен и ироничен разказ за онзи сюблимен момент, когато в добре подредения ни живот изникват въпросите: Прокудени ли сме от света, който сами сме устроили за себе си? Съществува ли изход от непрогледната нощ, в която попадаме?

Петър Крумов е роден през 1988 г. в София. Следва културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а след това завършва кинорежисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Повлиян е от творчеството на Луи-Фердинан Селин, Пиер Паоло Пазолини и Роберто Боланьо. „Катафалка, два носорога“ е неговият дебютен роман.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: