“Всички сме Негов роман.”
Из романа “Край на играта” (изд. “Сиела”, 2015) на Ахмет Алтан.
“Седнал на пейката, треперещ в горещата лятна нощ, мислех, че моя живот изградихме аз и Бог.
Той създаваше случайностите като празен дом, който аз обзавеждах; всеки сам решава кой празен дом да избере и как да го обзаведе. А избраният дом всъщност определяше обзавеждането.
И може би Бог не беше единственият виновник за преживелиците ми.
Бяхме съучастници.
Заедно извършихме престъплението.
Заедно съгрешихме.
Той отвори пътя на случайностите, а аз го извървях.
Дали е знаел, че ще тръгна по този път? Знаел е. Познаваше ме. Аз него не, но той ме познаваше.
Аз разговарях с него, но той с мен – не.
“Мълчалив и неуловим съучастник, помислих си за Него, аз ще понеса наказанието, а съучастникът ми ще остане недосегаем.
Каква великолепна способност да сътвориш толкова грехове и да останеш невинен.
Господи, затова ли си велик?
За да успееш да останеш невинен сред толкова грехове?
Разбирам Го.
Знам тайната Му.
Че кой може да ме съди за престъпленията в романите ми? Кой може да ме обвини, че съм причинил страдания на героите си? Кой може да допусне, че съм лош?
Ще ме хвалят толкова, колкото злини съм причинил.
А аз съм Божият роман.
Всички сме Негов роман.
Той получава похвала за всичко, което сме направили и което ни е направил. Местата, където се четат книгите му, са препълнени. Писанията му се четат повече, отколкото на всеки друг.
Кадърен колега.
Аз пиша по-добре от теб. Твоят стил е много тромав. Сюжетите ти са много разводнени. Обаче си по-убедителен от мен.
А измислиците ти са прекрасни. Ето например грехът – страхотна измислица според мен. Не можем да открием начин да заобиколим концепцията ти, защото си успял да ни притиснеш с греховете. Каквото и да пишем, все опираме до греха.
Затова си единствен.
Защото единствено ти притежаваш смелостта да определяш границите на романа. Кой, освен теб, можеше да измисли греха, кой можеше да направи грешници всичките си герои.”
Още откъси от книгата:
“Виж например човека… Тук се проявява майсторството ти.”
“Вероятно това се нарича дилема.”
“Ако бях героиня в твой роман, каква съдба щеше да ми определиш?”
“Под увереното, твърдо поведение на писателите се крият крехки кукли…”
Превод: Елен Кирчева
Романът “Край на играта” (изд. “Сиела”, 2015) е деветият роман на Ахмет Алтан, който е турски журналист с над 20-годишен стаж в журналистиката, изключително известен с активната си гражданска позиция. Алтан пише в жанра криминален, исторически и любовен роман и е автор на 10 самостоятелни романа. През 1982 г. печели награда за дебют с автобиографичния си роман “Четири сезона есен”.
Един писател решава да се усамоти в райско градче край морето, за да пише следващия си роман. На пръв поглед това е спокойното място, което търси. Красиво, с интересни персонажи, а и съвсем скоро се влюбва в една магнетична жена и осъзнава, че е готов да направи много за нея. Зарито под старата църква на близкия хълм лежи легендарно съкровище, което е в ума и устите на всички в градчето, което под китния си външен вид ври и кипи от случки, страсти и ескалираща борба за власт. Писателят се опитва да запази неутралитет, но се оказва в центъра на любовен триъгълник, който става ключов за съдбата на градчето. Следват показни разстрели и в откритата война раят скоро се превръща в ад. Един нестандартен криминален роман, в който убиецът е ясен от първите страници на книгата, но жертвата тъне в мистерия до края.
