Юси Адлер-Улсен: Никога не подценявам читателите си

Гледах преди няколко години един много хубав датски криминален филм – „The Keeper of Lost Causes“. Спомням си как се вълнувах със сюжета, колко впечатлена бях от динамиката, от оригиналните герои и фабула, и как си мислех: „Този филм е правен по книга, няма начин да е просто някакъв брилянтен сценарий“. След година и нещо на един Коледен панаир на книгата едно невероятно момиче от издателство Емас ми препоръча Юси Адлер-Улсен като автор. „– Честит рожден ден, Мереде Люнгор. Днес навършваш 32 години. Тук вече си прекарала 126 дни. Като подарък за теб решихме през следващата година да не изгасяме осветлението.“ Трябваше да прочета 1/3 от „Жената в капан“, за да се сетя, че съм гледала филма – толкова по-богата, дълбока и оригинална беше историята в самата книга. На следващия панаир на книгата с дамите от Емас си поприказвахме надълго и широко за Юси – за умението му да вплита хумор и психология в сюжета, да изгражда дълбоки герои и завладяващи злодеи, да строи неочаквани обрати, да засяга социалните проблеми на страната. Неслучайно поредицата за Специален отдел Q върви добре не само в Дания, а и в цял свят. Книгите на Юси са преведени на над 40 езика, а авторът е удостоен с редица международни награди. Сдобих се тогава с първите 4 книги от поредицата, издадени на български, останалите си купувам на английски, а когато станат факт на български, ги вземам също. Това са трилъри, които ще четат децата ми съвсем скоро – романи, които заслужават челно място в семейната ни библиотека и които преотстъпвам на приятели и близки почти срещу протокол. Юси е поредният чужд автор, който ме впечатлява с отзивчивостта си. Прие да ми даде интервю и отговори на въпросите ми в рамките на броени дни.

 

Юси Адлер-Улсен: Опитвам се да ставам по-добър

Интервю на Валентина Мизийска

Снимка: Politikens Forlag

 

Отраснал си в семейството на успешен психиатър, учил си медицина, социология и кино. Как стана писател?

Просто стигнах до етап, в който трябваше да се опитам да напиша книга. Беше 1980 година и си взех 6-месечен отпуск, за да опитам. Резултатът затвърди мнението ми, че наистина мога да напиша роман, но това просто не беше подходящият момент от живота ми, за да се занимавам само с писане. Това се случи на по-късен етап и онази първа книга вероятно никога няма да бъде публикувана. Въпреки това до 1995 година успях да се подготвя. Бях заделил достатъчно, за да съм в състояние да дам шанс на писането на пълен работен ден.

Как се вдъхнови за поредицата за Специален отдел Q? Някакъв криминален случай или образ даде искрата?

Един ден с мен се свърза човек от филмова компания Nordisk, който поиска да напиша сценарий за телевизионна криминална поредица. Нямаше начин да се справя с това, тъй като щях да бъда много ограничен от факта, че на полицейските служители се поверява определен географски регион или типове престъпления. Но идеята се загнезди в главата ми и след известно време измислих проекта с полицейски служител, с когото никой не желае да работи и на когото му е намерено работно място далеч от останалите, в едно мазе сред папки с неразкрити случаи.

Знаеше ли тогава, че първият ти роман ще бъде част от поредица? Знаеше ли в началото, че ще стигнеш толкова далеч?

Да, от самото начало планирах това да се превърне в една много голяма книга с фабула, обхващаща личните истории на главните герои. Щеше да бъде книга от десет „глави“ – всяка отделна „глава“ щеше да бъде самостоятелна история, но ако решиш да прочетеш цялата серия, ще да събереш пълната история (от приблизително 4500 страници), която и възнамерявах да напиша. И през цялото време в продължение на цялата книга всеки един герой от поредицата изпълнява своята специална функция.

Имаше ли завършена идея за образа на Карл, преди да започнеш с писането на първата книга, или той се изгради с времето?

Както споменах, планирах детайлно поредицата като написах подробен синопсис още в самото начало. Това включваше цялата история на главните герои. Така че – да, знаех историята на Карл от самото начало. Но той също така се доизгради с времето, двамата заедно поостаряхме и помъдряхме.

Каква част от Карл Мьорк си ти?

Господин Мьорк (без „К“-то) някога беше пациент на баща ми. Той бе убил съпругата си и беше пациент в психиатрията. За 6-годишно момче като мен, той бе много мил човек. Така в един много ранен етап от живота си научих, че доброто и злото могат лесно да съжителстват в един човек. Карл, разбира се, съм отчасти и аз. Една от общите ни черти е притежаването на известна доза мързел. Винаги съм се срамувал от този факт, поради което, от страх да не го подхранвам, работя много упорито. В най-общи линии завиждам на Карл за таланта му да вдигне крака върху бюрото си и да подремне. Но също както при Карл, на мен лесно ми идват творчески идеи и двамата сме доста директни. Не увъртаме, когато трябва да кажем нещо. Опитът ме е научил, че нещата стават по-лесни, когато си честен, дори когато това не се посреща добре. Обратно на Карл обаче, аз съм дипломатичен, но му завиждам за това, че може да говори истината в очите на хората.

Как избра толкова мрачен и недружелюбен тип за главен герой? Защо го направи такъв – толкова необщителен в живота, колкото добър в работата?

Мрачен ли е? Не мисля, но определено е самотник, който трудно се сближава с хората. За мен, човек като Карл Мьорк се откроява със смесицата си от бунтарство, впечатляващ опит и обикновени човешки проблеми, и когато относително обикновен човек като него преживява различните видове неправда, аз само мога тайно да се радвам на безчувствената ненавист, която той толкова добре демонстрира.

Той съществува такъв, за да балансира хумора в романите ти, или хуморът е там, за да неутрализира мрачните ти истории?

И детективът Карл Мьорк, и асистентът му Асад имат мрачно минало. Добиваме това впечатление – е, не точно за това какво и защо се е случило, – но с размяната на хумор помежду им на по-късен етап можем да се доберем до информация за тях, при това – без да накърним положителната си нагласа към двамата и техните личности. Някой беше казал, че най-краткият път между двама души е усмивката. Не смятам, че е абсолютно вярно, а почти. Най-краткият път между двама души е смехът. С хумор можеш да скъсиш дистанцията по всеки въпрос, и в тази връзка хуморът не присъства в романите, за да даде на читателя глътка въздух в сбитата и ужасяваща история, а за да ни даде време да отразим себе си и обкръжението ни, което е изключително важна и добра форма за „прекъсване“, според мен.

От друга страна Асад е много приятен, любезен и трудолюбив. Има ли той нещо от Юси?

Не съм точно Асад, повече приличам на Карл. Асад е един от ключовите персонажи в поредицата за Специален отдел Q и той е едновременно този, който може да накара мързеливия, разочарован от живота и изтощен детектив Карл Мьорк да поиска отново да си върши работата, и онзи, който е прекрасен пример за емигрант, еквивалентен на Карл – не на последно място по отношение на образованието, – и който няма страх от каквото и да е при сблъсъка на културите. Като при това Асад също има много тъмни тайни.

Но Асад е толкова инициативен, а Карл – така мързелив. Нямаше ли да е по-лесно да направиш Асад главния си герой – един приятен детектив емигрант, който се бори със злото с помощта на мързеливия Карл.

За мен те и двамата са главни герои, заедно с Роуз. Това, че Карл е формалният шеф, не означава непременно, че е този, който взема решенията. С разгръщането на действието в поредицата отношенията им се изменят и тази промяна ми харесва.

Силна история, обрати в сюжета, автентичен диалог, дълбоки персонажи, хумор, психологияИзглежда си наясно с формулата за добрия криминален роман. Какви са пропорциите в рецептата?

Ако имам някаква рецепта, това е, че никога не подценявам читателите си. Те често са чели повече, отколкото вие сте чели. При всички случаи – повече, отколкото си мислите, че са чели. Често са и по-умни, отколкото подозирате. Улавят фалшивото, ако не пишете достоверно. Читателят е единствената причина да съществувате, затова, ако искате да бъдете издаден, трябва да го поглезите. Неприемливо е да не му дадете най-доброто, на което сте способен. Опитайте се да си направите извод за писането си и онова, което бихте искали читателят да разбере от вашата книга, като прочетете текста си. В противен случай идеята леко се размива и остава без значение.

Разкажи ни за процеса си на писане. Колко проучване, подготвяне на сюжет, писане и редактиране стоят зад всяка история за Отдел Q?

Главните герои – Карл, Асад и Роуз – си имат лични истории. Разполагам със синопсис за всяка от тях, която се разгръща с всяка следваща книга от поредицата. Това са героите, които са изградени до този момент. Когато дойде моментът за нова книга, тя си има собствен сюжет и конкретни герои, които се развиват в нея. Така че при тези случаи сюжетът стои на първо място. Що се касае до проучването, то е много важно за мен, защото ако не внимавам и имам грешен елемент, разбивам доверието на читателя в целия роман. Старая се да проучвам всичко и то в максимална степен в началото на процеса, но разбира се понякога се налага да проверявам детайли по време на писането. Когато дойде моментът за редактиране, се занимавам само това. Когато предавам ръкописа на редактора си, вече съм го редактирал поне 10 пъти, някои части от него – дори повече. Опитвам се да ставам все по-добър.

Имаш ли си писателска рутина?

Нямам истинска рутина. Не отделям специално време на деня за писане, това може да е който и да е ден и което и да е време на деня и може да продължи от 2 до 10 часа. Но определени неща остават непроменени – трябва да седна пред чисто бюро и винаги пиша със шапката на баща ми върху главата си. И музиката също е много важна за мен! Трябва да слушам страхотна музика, за да пиша добре.

Когато пишеш, имаш ли цялата картина на историята пред теб (на някакви post-it листчета върху корково табло, например)?

Както вече знаеш, работя със синопсис – и за главните си герои, и за историята, която развивам в съответния роман. Ако се нуждая от вдъхновение, имам си корково табло с проучванията ми и с разни подбрани изрази. Но реално не го използвам много.

Случвали ли са се някога неочаквани обрати в сюжета, заради решения/действия/настроения на героите ти? Не са ли били по-логични?

О, разбира се. Всъщност винаги очаквам с нетърпение онези моменти от писането, когато изскача някакъв проблем или зациклям. Нещо в текста не сработва или възниква казус, който налага всичко да се редактира, защото няма нужния ефект. При подобно предизвикателство се развихрям.

Използваш ли бета читатели? На чие мнение най-много държиш?

Първият човек, който ме чете, е винаги съпругата ми. Тя е брилянтен читател и е особено добра в откриването на начини да подобря изграждането на героите. Обикновено имам още двама бета читатели, но са само консултанти. Те са специалисти, т.е. пенсионирани полицаи, които ми помагат да се уверя, че проучването ми в тяхната сфера е било коректно.

По колко редакции на ръкопис прави опитен писател като теб? Намалява ли броят им с всяка следваща книга?

По време писането, което отнема минимум 6-8 месеца, се връщам назад-напред и пренаписвам пасажи отново и отново. След като се уверя, че съм готов да покажа работата си на съпругата си, често вече съм пренаписал романа 6-8 пъти. На този етап всеки коментар, който съпругата ми прави, се превръща в поредното пренаписване. Идва времето на няколко добре подбрани консултанти, които да го прочетат, и те го връщат със собствените си коментари, което води до нова редакция. И едва след всичкото това моят редактор получава ръкописа. А тя обикновено има по около 5 коментара на страница. Което естествено означава още едно пренаписване. Едва тогава го оставям на издателя за коректура и т.н.

Кои автори те вдъхновяват? Какво четеш в свободното си време?

Всички класици като Александър Дюма, Виктор Юго, Джон Стайнбек, Чарлс Дикенс и дори Алистър Маклейн и Фредерик Форсайт. Но също така е редно да отдам уважението си на страхотния скандинавски тандем Мей Шьовал и Пер Вальо, писали брилянтните си романи през 70-те. Мисля, че всички скандинавски криминални и трилър писатели дължат много от вдъхновението си на тези двама автори. Най-силният пункт в сътрудничеството им е техният уникален диалог, финия и деликатен микс от социални и политически теми в рамките на трилър сюжета. Иначе сега нямам много време за четене на нищо друго с изключение на проучването за следващия ми роман.

По какво работиш в момента?

Ангажирал съм се да завърша поредицата за Специален отдел Q. Досега съм написал 7 книги – или глави, както обичам да ги наричам, защото въпреки че всеки роман може да бъда прочетен като самостоятелна книга, намерението ми е, когато завърша цялата поредица, всичко да може да се прочете и като един дълъг роман за Карл, Асад и Харди и това какви личности са всъщност те. Та засега проектът ми е да завърша поредицата.

Кой е най-добрият писателски съвет, който някога си получавал?

Трябва да призная, че никога не съм обръщал кой знае какво внимание на чуждите съвети, а по-скоро съм експериментирал върху това кое работи при мен и постепенно съм развил свой собствен начин на работа.

Твоят съвет към начинаещите български писатели, които четат bgstoryteller.co?

Трудно се дава съвет, тъй като всеки автор си има собствен начин да се занимава с писане. Но ако има тайна, то е да се обръща много голямо внимание на езика. Ако романът ви е добре написан, вие сте на добър път.

 

Всичко за Юси Адлер-Улсен можете да откриете на:

http://jussiadlerolsen.com/

и https://www.facebook.com/Jussi.AdlerOlsen/

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: