„Морето се обръща“

„Сега отчитам, че последните две години съм работил много здраво над това доходите ми да са високи, а ежедневието – непоносимо скучно. Знам, че това е положението с повечето ми колеги и с колегите на техните колеги. Отдавна не съм срещал интересни хора. Отдавна не съм чел книга.

Всъщност, сега мисля, Стела е започнала да ме напуска дълго преди да я изпратя миналата седмица. Бях забелязал тези сенки на отсъствие – първо в погледа й, който тя откъсваше от моя по-рано от обичайното. После отчитах, че дори и в най-интимните ни, все още случващи се мигове на близост една невидима част от нея остава леко полуизвъртяна назад, сякаш опитвайки да чуе дали някой я вика. В редките ни напоследък целувки се усещаше онази жилка хлад, която мога да сравня с полъха на вятър привечер след средата на август, когато съм чувал стари варненци да казват, че морето се обръща.

Миналата седмица ме напусна само физическата й проекция. По-голямата част от нея бе отпътувала преди това. А именно тя ми липсва най-много.“

 

Из романа „18% сиво“ на Захари Карабашлиев, издателство Сиела.

Още цитати от романа:

“Нещо различно от фотограф или писател…”

Като двама непознати…”

“Какво, ако ние живеем животите си отзад напред?”

“Сбогом и на теб, празна къщо!”

 

Зак е трийсет и няколко годишен бивш фотограф, сега служител в калифорнийска фармацевтична компания. Дни след като любовта на живота му го е напуснала, той минава границата с Мексико, за да удави тъгата си в алкохол, но в края на една луда нощ в Тихуана попада на кървава сцена, намесва се, за да спаси чужд живот, и по чудо се отървава жив и със задигнат от нападателите му ван.

Каква е изненадата му, когато открива, че в чуждия автомобил има чувал с прясна марихуана!

С тревата в багажника и купен на старо филмов „Никон“ Зак поема към източния бряг. Това пътешествие – колкото напред в пространството, толкова и назад във времето – преплита две паралелни реалности: настоящата самотна, вълнуваща и на моменти доста опасна екскурзия и времето от първата среща със Стела, студентските години в България през 90-те, адаптацията по-късно в Америка. Докато достигне крайната цел на пътуването си – Ню Йорк, където го очакват и най-големите изпитания, каккто и истината за отсъствието на Стела.

 

Захари Карабашлиев пише проза и драматургия. Романът „18% сиво“ е преиздаван в България 25 пъти и е превеждан в САЩ, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. Носител е на наградите „Роман на годината“, „Хеликон“, „Аскеер“ и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите „Кратка история на самолета“, „Симетрия“, „Откат“ и други сборници и списания, превеждани на много езици. Вторият му роман е „Хавра“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: