“Вероятно това се нарича дилема.”
Из романа “Край на играта” (изд. “Сиела”, 2015) на Ахмет Алтан.
“Да, желаех живота със Зухал, тя ме беше превзела почти изцяло с писанията си през тези потайни и лудешки наситени дни, беше ме отвела в съвсем друга реалност и бе засилила убеждението ми в нейната съвършеност.
Трудно мога да обясня тази убеденост.
Това беше като да усещаш как прегръщаш топло и нежно женско тяло дори когато жената не е до теб и тази топлина да е винаги и навсякъде с теб. Винаги присъстващо усещане за допир и единение.
Не исках да го загубя.
И въпреки това не беше лесно да се откажа от начина на живот и самотата си, твърде дълго бях живял доволно с тях, бях свикнал, че “всичко е възможно”, и щеше да ми е трудно да забравя старите си навици.
Щеше да ми отнеме време да убедя сам себе си, че мога да обичам някого повече от самотата си, че ще чувствам и в негово присъствие увереността, давана ми от самотата, че ще имам живот, който да ме накара да забравя онова душевно спокойствие, гарантирано ми от самотата. Желаех една жена, исках да прекарам живота си с нея, но самотата беше като друга жена, която обичах също толкова силно. Вероятно това се нарича дилема. Да обичаш и желаеш две различни, несъвместими неща.
Пред очите ми непрекъснато изплуваше сцената, в която стоя в градината и я гледам как готви, а по онова време тази мечта беше за мен по-привлекателна от всяка действителност.
Щях да се променя.
Познавах се достатъчно, за да знам колко трудно щеше да ми бъде това.”
Още откъси от книгата:
“Виж например човека… Тук се проявява майсторството ти.”
“Ако бях героиня в твой роман, каква съдба щеше да ми определиш?”
“Под увереното, твърдо поведение на писателите се крият крехки кукли…”
Превод: Елен Кирчева
Романът “Край на играта” (изд. “Сиела”, 2015) е деветият роман на Ахмет Алтан, който е турски журналист с над 20-годишен стаж в журналистиката, изключително известен с активната си гражданска позиция. Алтан пише в жанра криминален, исторически и любовен роман и е автор на 10 самостоятелни романа. През 1982 г. печели награда за дебют с автобиографичния си роман “Четири сезона есен”.
Един писател решава да се усамоти в райско градче край морето, за да пише следващия си роман. На пръв поглед това е спокойното място, което търси. Красиво, с интересни персонажи, а и съвсем скоро се влюбва в една магнетична жена и осъзнава, че е готов да направи много за нея. Зарито под старата църква на близкия хълм лежи легендарно съкровище, което е в ума и устите на всички в градчето, което под китния си външен вид ври и кипи от случки, страсти и ескалираща борба за власт. Писателят се опитва да запази неутралитет, но се оказва в центъра на любовен триъгълник, който става ключов за съдбата на градчето. Следват показни разстрели и в откритата война раят скоро се превръща в ад. Един нестандартен криминален роман, в който убиецът е ясен от първите страници на книгата, но жертвата тъне в мистерия до края.
