Творческа криза. Зацикляне. Писателски блокаж…

Или какво можем да научим по въпроса от Големите.

Ако се борите с блокажа на редовния писател, не се обезкуражавайте. Това се случва на всеки велик писател, независимо дали той ще го признае открито или не. Възможно е да зацикляте многократно по средата на писането на романа, да изгубвате музата, да не чувствате, че ви се пише. Да зяпате белия компютърен екран и думите да не идват в ума ви. Ето какво мислят професионалните писатели за този феномен:

Уилям Фокнър: „Пиша само, когато съм вдъхновен. За щастие, вдъхновен съм всяка сутрин около 9 сутринта.“

Габриел Гарсия Маркес: „Едно от най-трудните неща е първият параграф. Прекарвал съм много месеци над първи параграф и веднъж щом го направя добре, останалото просто се излива лесно.“

Ник Хорнби: „Не можем да сме добри, колкото ни се иска, та въпросът, който трябва да си зададем, е как можем да се справим със своята неперфектност.“

Мая Ангелу: „Това, което се опитвам да правя, е да пиша. Може да ми се наложи да пиша и две седмици the cat set on the mat, that is that, not a rat“. И това може да се окаже най-досадното и отвратително упражнение. Но опитвам. И пиша, пиша. А после изведнъж сякаш убеждавам музата, че съм сериозна, и тя казва: „Окей, окей, идвам.“

Нийл Геймън: „Предложения ли? Оставете го настрана за няколко дни или повече, правете други неща, опитайте да не мислите за това. После седнете и го прочетете (аз предпочитам да е разпечатано), сякаш никога не сте го виждали преди. Започнете от самото начало. Драскайте върху ръкописа, докато четете, ако видите нещо, което искате да се промени. И често, когато стигнете до края ще бъдете едновременно ентусиазиран от прочетеното и ще знаете кои са следващите думи.“

Ан Ламот: „В такива моменти съветвам студентите си да напишат една страница, триста думи, за спомените или мечтите, или каквото им дойде на ума за това колко мразят да пишат – само заради идеята, само за да предпазят пръстите си от артрит, само защото са си обещали да опитат да пишат триста думи на ден. Тогава, в лоши дни или седмици, оставете нещата така… Вашето подсъзнание не може да работи, когато му дишате във врата. Все едно седите и му казвате: „Направи ли го, направи ли го вече?“ А то се опитва да ви каже мило: „Млъкни и се махни.“

Рей Бредбъри: „Не съм работил и един ден през живота си. И един ден не съм работил. Удоволствието от писането ме подхранва от ден на ден, от година на година. Искам да ми завиждате, на радостта ми. Излезте тази вечер и си кажете: „Щастлив ли съм?“ И ако зациклите в писането, тази вечер можете да го излекувате като спрете да пишете онова, което пишете, и започнете да вършите нещо друго. Избрали сте грешната тема.“

Силвия Плат: „И между другото, за всичко в живота може да се пише, ако ви стиска и имате въображението, за да импровизирате. Най-лошият враг на творческия процес е неувереността.“

Агата Кристи: „Най-подходящото време да планираш книга е, докато миеш чиниите.“

Марк Твен: „Тайната на това да напредваш се крие в това да започнеш. Тайната на това да започнеш е да разбиеш сложните съкрушителни задачи на малки лесно постижими цели, след което да започнете от първата.“

Франсис Бейкън: „Напишете мислите, които ви минават в този момент. Онези, които идват най-неочаквано, обикновено са най-ценните.“

Ърнест Хемингуей: „Най-добре е да спирате винаги, когато се справяте чудесно и знаете какво ще се случи след това. Ако правите това всеки ден… никога няма да зациклите. Спирайте винаги, когато писането ви върви, не мислете и не се тревожете за писането, докато не продължите да пишете на следващия ден. Така подсъзнанието ви ще работи през цялото време. Но ако се замисляте съзнателно или се тревожите за писането, ще го убиете и мозъкът ви ще се измори, преди да сте започнали.“

Джордж Плимптън: „Преди много години срещнах Джон Стайнбек на парти в Саг Харбър и му споделих, че съм зациклил с писането. Тогава той ми каза нещо, което винаги ще помня и което работи. Каза: „Преструвай се, че не пишеш за редактора си или за аудиторията си, а за някой близък, като сестра ти например, майка ти и някой, когото харесваш“. По това време бях омагьосан от актрисата Джейн Сийбърг, а трябваше да напиша статия за присъствието на Мариан Муур на бейзболен мач, при което я започнах със: „Скъпа, Джийн…“ и трябва да кажа, че я написах с удивителна лекота. И за мое учудване статията се появи в списание Harper’s. „Скъпа Джийн…“ Което, според мен, изненада нея, изненада и мен, навярно и Мариан Муур.“

Хилъри Мантел: „Ако блокирате, махнете се от бюрото си. Разходете се, изкъпете се, легнете да спите, направете си пай, порисувайте, слушайте музика, медитирайте, направете няколко упражнения; каквото и да правите, не стойте там да се мръщите над проблема си. Само не провеждайте телефонни разговори и не отивайте на парти; ако го сторите, чуждите думи ще се излеят върху изгубените думи. Отворете им пространство, създайте им място. И бъдете търпеливи“.

Барбара Кингсоувър: „Научила съм се да правя това, което искам, и онова, което не искам. Лесно е да кажеш: „О, писането ми зацикли, о, трябва да почакам музата“. Не го правя. Вържете тази муза за бюрото си и свършете работата.“

Филип Пулман: „Писането винаги е трудно. Това, на което можете да се надявате най-много, е ден, в който то върви сравнително добре. Но няма място за оплакване. Водопроводчиците нямат водопроводнически блокаж, лекарите не преживяват лекарско зацикляне; тогава защо писателите да са единствената професия, която да има термин за затруднението в работния процес, че и да очакват съчувствие? Зациклянето на писането е състояние, което обхваща аматьори и хора, които не са сериозни в писането. Същото се отнася и до обратното явление – вдъхновението, което аматьорите също така много обичат. Казано по друг начин: професионалният писател е човек, който пише еднакво добре, когато е вдъхновен и когато не е.“

Дан Браун: „Имам гравитационни ботуши [за преодоляването на зациклянето в писането]. Провисвам надолу с главата всеки ден. Знам, че звучи странно, но не е съвсем така. Спомага за насищането с кислород на мозъка. Дава ви възможност да видите света от различен ъгъл.“

Стивън Кинг „Най-страшният момент е точно преди да започнете [да пишете]. След това нещата само могат да се оправят.“

Чарлс Буковски: „Писането за зациклянето е по-добро от това да не пишеш въобще.“

Ерика Джонг: „Всички писателски проблеми са на психологическа основа. Зациклянията обикновено произтичат от страха, че ще бъдете оценявани. Ако си представяте света, който ви слуша, няма да напишете и един ред. Именно затова уединението е толкова важно. Първите варианти на ръкописите трябва да пишете със съзнанието, че няма да бъдат показвани на никого.“

Гор Видал: „Това популярно писателско зацикляне, доколкото знам, е мит. Смятам, че лошите писатели трябва да изпитват големи затруднения в писането. Не искат да го правят. Станали са писатели поради някаква амбиция. Навярно им коства огромно усилие да пишат по страницата, когато в действителност нямат какво толкова да кажат и не се забавляват с писането. Не съм много сигурен какво трябва да кажа, но определено обичам да съставям изречения.“

Творческата криза (зациклянето) обикновено се дължи на противоречащи си чувства. Искаме написаното да е перфектно и да го приключим максимално бързо. Уж знаем как трябва да звучи написаното, но не сме съвсем наясно какви факти трябва да съдържа. Или знаем какво искаме да кажем, но се страхуваме, че читателите очакват различно нещо. Всички тези чувства са напълно естествени. Всеки, който пише, намира писането за предизвикателство. Как да се справим с блокажа обаче?

Дългогодишните проучвания на психолози в областта и дискусии на писателски семинари са довели до достатъчно на брой прости стратегии за пропъждане на блокажа, които ви изложихме в предходната статия по въпроса за творческата криза. Ето и няколко неефективни стратегии, които е добре да имате предвид, точно за да знаете причините да не работят:

  1. Използване на метода „проба-грешка“ – тъй като нашата краткосрочна памет е ограничена, опитите да жонглирате в ума си всичките възможни начини да перефразирате нещо, обикновено означава, че повтаряте постоянно едни и същи отхвърлени фрази;
  2. Стремеж към перфектния вариант на ръкописа. Практикуването на перфекционизъм е най-сигурният начин да попаднете в блатото на творческата криза. Да очаквате всичко да ви се получи отведнъж парализира раждането на идеята. Стремежа към перфектен първи вариант води до по-бавни резултати от няколко бързи варианти, базирани на други цели;
  3. Чакане на вдъхновение. Понякога работи, друг път – не. Онова, което ви изглежда като вдъхновение, обикновено е резултат от здрава работа.

Един по-различен поглед на нещата може да ви даде правилния отговор: зациклянето е ефективен симптом, който иска да ви каже, че трябва да спрете за малко и да си помислите достатъчно ли задълбахте в проучването, задълбавате ли в поправяне на грешки вместо да мислите за генериране на идеята, все още ли сте неуверени в това, което пишете.

Британският писател Джеймс Греъм Балард казва: „През цялата си кариера винаги съм писал по 1000 думи на ден – дори когато съм бил с махмурлук. Ако сте професионалист, трябва да се дисциплинирате. Няма друг начин.“

Прав е Балард. Ако някой ден държите да бъдете издаден, трябва да си създадете писателска рутина. Почти всеки писател си има такава. Изводите от обсъжданията на писателски семинари и съветите в интервюта с писатели доказват, че да си създадеш навик за писане, дори когато онова, което пишеш, не е толкова добро, е от ключово значение и за избягване на творческите кризи. Повечето от известните писатели вярват, че трябва да се пише всеки ден и това им помага да пишат с по-голяма увереност. Но колко да се пише? Ето по колко думи са имали за цел някои от известните писатели:

Майкъл Крайтън – 10 000 думи на ден

Чарлс Хамилтън – 4 000 думи на ден

Ан Райс, Артър Конан Дойл, Ърл Стенли Гарднър, Фредерик Форсайт – 3 000 думи на ден

Стивън Кинг – 2 000 думи на ден

Лий Чайлд – 1 800 думи на ден

Джек Лондон – 1 500 думи на ден

Марк Твен – 1 400 думи на ден

Барбара Кингсовър, Питър Джеймс, Софи Кинсела, Съмърсет Моъм – 1 000 думи на ден

Артър Хейли – 600 думи на ден

Ърнест Хемингуей, Греъм Грийн – 500 думи на ден

А вие по колко ще пишете от тук нататък?

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: