Да публикувам ли романа в блога си? Да. Не. Зависи.

Вероятно не е нужно да убеждавате писателя, че за един политик, адвокат, PR специалист е от изключителна важност какво говори и как се изразява. Хората, които работят с думи знаят добре, че всяка дума или има значение, или няма място в съдържанието, знаят и че трябва да внимават не само какво пишат, но и каква част от написаното става публично достояние. Независимо дали става въпрос за мнение/статус в социална медия или част от непубликуван ръкопис, по тях аудиторията съди за способността на автора да пише.

Въпросът за постване на непубликуван роман в писателски блог винаги се превръща в гореща дискусия сред пишещите хора. Някои от тях го правят и се наслаждават на положителните, както и на отрицателните ефекти от начинанието си, други заклеймяват подобни действия или в най-добрия случай „чукат на дърво“. Не е маловажна и под-темата, която винаги се отваря в подобно разискване – евентуалното следващо традиционно публикуване. Едни смятат, че никое издателство не би проявило интерес към „публикуван“ роман, докато други твърдят, че да имаш писателски блог с много последователи е достатъчна гаранция за успеха на проекта.

Нека разгледаме плюсовете и минусите на блогването на роман и да се надяваме, че ще сме изчерпателни, за да може всеки информирано да вземе решение за собственото си произведение.

Кои са ДОБРИТЕ ПРИЧИНИ да поствате части или целия роман в блога си:

1. Моментална обратна връзка. Някои хора предпочитат да знаят, че други ги четат редовно, за да продължават да пишат. Това може да бъде и добър начин за тестване на търговската привлекателност на книгата. Вдъхновени от положителните мнения и извличайки всичко полезно от негативните, авторите печелят мотивация за писане, а какво по-добро от лекото изливане на текст върху страницата – само този, който много пише, има шанс да става по-добър.

2. Отговорност. Установяването на график за публикуване на части от романа на равни интервали от време ви дава крайни срокове и обем думи, по които да се ръководите. Това може да се окаже велик стимул да продължавате да пишете. Принципът на регулярното постване е в основата на създаване на стриктна аудитория от верни читатели.

3. Изграждане на читателски кръг. Разбира се, ако отидете при издател с готова фен-база, това може да се окаже печеливш ход. Така че постването на романа ви на части и създаването на аудитория от верни читатели може да се окаже предимство. Има писатели, които след като са останали доволни от поредната редакция на ръкописа си и са готови за издател, публикуват първите 5-10 или просто най-добрите глави от него. Това може да стане и в процеса на издаването като добре планирана „тийзър“ кампания от промоцията на книгата от страна на издателството с цел да създаде аудитория и винаги се прави много старателно – вземат се предвид главите, в които от историята хем се казва достатъчно, хем не се издава онова, което читателите най-много се вълнуват да прочетат (кулминацията, развръзката или мини- техни подобия). Целта е читателите да захапят въдицата толкова здраво, че с излизането от печат на книгата да се втурнат към книжарниците. Разбира се, след публикуването блогът се превръща в маркетингов линк към романа.

4. Просто за забавление. Да постваш части от непубликуваната си книга – това може би е най-хубавото, което един автор може да напише, докато пише в блога си. Някои автори просто не могат да блогват добре – нямат какво друго да кажат ей така „на всеослушание“, нямат съвети за раздаване или поне никой не им ги търси. Ако просто се забавлявате да поствате романа си на части в блога си, давайте! Ако пишете история, която обичате, без да търсите издателство (което не изключва самопубликуване), при всички случаи ще получите съвети, мнения, ще засилите някои умения като например да пишете стегнато и с график. Но не забравяйте и недостатъците.

„Една от книгите ми беше с много кратки глави и я постнах като блог-роман“ – казва Анна Л. Уолс, американска писателка. – „Коментираше се от време на време, общо взето се приемаше добре, въпреки че няма как да знам дали някой въобще прочете цялата книга. След като беше постната цялата и благодарение на даренията в блога, успях да инвестирам в добра корица и малко след това я публикувах чрез CreateSpace. Дали заради това или не, няма как да знам, но до сега тази е една от най-добре продаваните ми книги.“

Една добра идея за изграждане на аудитория: Включете се в един-два сайта за фен фик. Може да касаят книги, филми, сериали, предавания и на база на героите в тях, започнете да разгръщате нов сюжет. Има буквално хиляди фенове, които обожават да четат подобни свежи истории, защото толкова обичат оригиналните герои, че официалните произведения (книги, филми, сериали) им идват недостатъчни. След като си създадете вярна аудитория там, публикувайте постовете от фен фик сайтовете в своя блог, така че феновете ви лесно да ги намират и там. И използвайте честно-завоюваната аудитория за другите си истории, които не само ще им анонсирате в блога си, но ще ги мотивирате да купят, когато бъдат публикувани (с издателство или чрез самоиздаване). Продължавайте да пишете и във фен фик сайтовете, за да поддържате интереса към таланта си.

Кои са НЕДОСТАТЪЦИТЕ на това да поствате части или целия роман в блога си:

1. Ограничение в дължината. Всеки блогър с опит знае, че колкото по-дълъг е даден пост, толкова по-малка е вероятността някой да го прочете до край и да го отбележи като „харесан“, особено пък да го „сподели“. Причината се крие в това, че средната продължителност на вниманието при четене на блог е доста ниска. Това е и един от основните доводи по-дългите сцени/глави от романа да не получат заслужаващото им внимание. Може да е изключително нестандартно да позволите на последователите на блога си да видят вашето произведение по време на писането му, да получите обратна връзка (добра или лоша), да получите и вдъхновение, но публикацията трябва да остане кратка – говорим за 1-2 параграфа.

2. Моментална обратна връзка. Обратната връзка си имала и лоша страна! На първо място трябва да се подчертае, че излагате произведението си на лов за субективни мнения на хора, които масово не разбират кога и защо нещо не им харесва. Това не е проницателната публика, каквато се явяват редакторите от издателствата. Хората в интернет могат да бъдат в най-добрия случай безполезни, а в най-лошия – безкрайно груби. Замислете се, наистина ли искате да чувате мнението им за всяка сцена/глава от романа? Може би се надявате на утвърждаване с времето, но е възможно да не се получи или ако вземе, че стане съвсем в края, да се зачудите дали можете да му се доверите. В допълнение, най-вероятно ще получите противоречиви мнения, които ще направят ситуацията още по-лоша. Наистина ли искате да се занимавате със случайни мнения на непознати непрофесионалисти, докато се опитвате да създадете истински шедьовър? Допитването до тълпата може би не е най-добрият подход, що се отнася до писането на романи.

3. Трудно се изгражда аудитория. Да, в интернет наистина могат да се прочетат и истории на автори, изградили база от фенове чрез публикуването на произведенията им в блогове, но подобни ситуации се срещат рядко. Необходими са огромни усилия и инвестиция от време, за да накарате хората да посещават и четат блога ви редовно. Имайте предвид, че повечето хора не четат блогове и уебсайтове заради романи, а ги използват, за да търсят и намират полезна информация или да се забавляват – вариант за изграждане на такава аудитория е да поствате малки сцени, които считате за особено ценно съдържание, но да си пазите цялото произведение за вас. Едни от най-верните последователи на писателските блогове са хора, които четат, заради писателските съвети – трикове, размисли за писането, линкове към полезни статии. И не е вярно, че ако пишете, ще ви търсят. След 6-месечно постепенно публикуване на романа си повечето писатели биха се „радвали“ да имат около 50-ина редовни читатели. Това може да им е забавно, но не е типа фен база, която продава книги.

4. Веднъж постнато, вече е „публикувано“. По този въпрос има различни гледни точки, но технически погледнато, един излязъл във вид на постове роман вече си е публикуван, което ще откаже масово издателствата да го обмислят за тираж. Един от начините да избегнете това е да представите грандиозни статистики на блога си с няколко хиляди посещения за отделни постове и доказано нараснала аудитория със стартирането на публикуването, както и в хода на романа.

5. Процесът на създаване на роман няма линеен вид. Стивън Кинг беше казал, че не показва незавършени ръкописи дори на жена си. Просто е: ако не е завършен, значи е ясно, че не е готов. Както знаят всички онези, които пишат романи, създаването на такъв продукт обикновено включва често връщане назад за редактиране или дописване на пасажи, които сте харесвали в началото. Много често стилът на самия автор еволюира в хода на произведението и в един момент той вече плува в собствените води на отличителния си глас и нерядко се връща назад, за да редактира първите глави, за да зазвучат те идентично. Махане на изречения, сцени или цели глави, добавяне на нови такива сред по-предните или изцяло ново подреждане на сцени за по-добър ход на историята… Въпросът е: Ще иска ли такъв автор потенциални издатели да съдят за него по първите му глави? Ако публикувате постове, докато пишете първия си ръкопис, вие се ограничавате с един линеен процес и в никакъв случай не показвате на читателите си най-доброто от онова, на което сте способни, което направо може да включва и предоставяне за „оценка“ на един посредствен продукт. Разбира се, има и друг вариант – да решите да публикувате чрез старателно планирана регулярност от постове, и то едва след като вече веднъж сте написали целия роман и сте го редактирали до състояние, в което смятате, че се е получило най-доброто от него. Тогава просто помислете отново за времето и емоцията, които сте вложили в шедьовъра си, за да го предоставите ей така безплатно…

6. Изключително дразнещо е за читателя. Когато читателят вземе в ръцете си книга (в хартиен или електронен вариант), за него приключението с героите и историята започва моментално и само той и останалите му ангажименти определят по кое време да прекъсне четенето и да се захване с нещо друго. В момента, в който вие му поставите ограничението да чете „до тук“ в блога ви, това може да го подразни. На второ място: Ако сте в състояние да грабнете аудитория, която да чете с интерес блог-романа ви от ден Първи, тогава тя започва да ви следва и чете последователно всеки нов пост, след като го публикувате, но какво се случва с онези от читателите, които ще бъдат привлечени някъде по средата? Дали въобще ще е възможно да привличате с всеки от вашите следващи постове/сцени? Това няма да е вече Първа глава, където заявявате герой, представяте интригата, поставяте залозите и залагате капана на читателя. Това дори може да не е някоя от динамичните ви сцени. Може да е някоя с повече герои, които се предполага, че първоначалните ви читатели вече ще познават добре и няма да е нужно да ги описвате във всяка следваща глава. Читателят може да не разбере дори сцена, която „верните“ ви фенове ще смятат за любима, защото ще е своеобразен пик в досегашното действие, но за хора, които не познават никаква част от историята може да се окаже напълно неангажиращо, сложно или безкрайно безинтересно четиво. Но да не бъдем чак такива песимисти и да речем, че някой ви хареса с първи прочит на 43-та сцена или 17-та глава. Ако този някой иска да се върне назад, за да прочете романа от началото, той ще трябва да се схване от отваряне на нови страници, за да чете отделни сцени, което пък отклонява вниманието, разваля непрекъснатия и последователен процес на преживяването от четенето. Не забравяйте, че може да се намали и съспенса, да му предоставите „спойлер“ с преминаването през някоя от междинните глави. Помнете, че дори с това, че всеки път някой трябва да спре и да отвори нова страница или само да ви изчака да публикувате следваща сцена/глава след няколко дни, вие рискувате той да се откаже от романа.

Като цяло, когато издател чуе за роман, публикуван вече в блог, първият въпрос, който той си задава, е „защо“. Почти никой няма да види достатъчно убедителна причина да го правите, освен ако не ви се плаща като на Чарлз Дикенс или Марк Твен в епохата на писането на роман в/чрез ежемесечни издания. Или ако не е за забавление и категорично не жадувате за класическо публикуване.

За да прецените какво да блог-вате, може би е добре да погледнете към блоговете на филми. Какво предлагат те? Неодобрени дубли, отпаднали сцени, мейкинги на проектите, вдъхновение за образите от хора от истинския живот, интервюта с актьори, представяне на книги, по които е правен филма… Нещо подобно трябва да е и съдържанието на писателския блог. Отпаднали глави, първоначални варианти на сцени, синопсис, интервюта с персонажите (защо не!), информация за проучванията на писателя в подробности. Или целия роман?

В заключение, препоръчваме ви искрено да запазите романа се за пробна аудитория, която дори можете да изберете сред активните фенове на блога си, да публикувате постове с тематиката на романа ви, да създавате дискусии, които да събуждат интерес към вашия сюжет, за да не си проваляте шансовете за традиционно публикуване.e[rd

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: