Плътност на образа
или Как да сложим героя на кушетката.
Героите са сърцето на една история. Те са нейната движещата сила, причината да съществува, логиката да се изменя в неочаквани обрати. И не е никак чудно, че като читатели ние обикновено не се увличаме по сюжети, а се влюбваме в образи.
Затова когато измисляме герои за своята история, ние трябва да отделим достатъчно внимание на създаването на триизмерни и достоверни такива. Емоционални или сдържани, плахи или смели, амбициозни или не, те – както всички реални хора – са се формирали като такива, променяли са се според събитията, с които ежедневието, възпитанието и нагласите им са ги сблъсквали и тяхната най-висша цел е да докажат, че събитията в историята ни си струват да се прочетат.
Нашите персонажи трябва да имат богати предистории или обосновка защо действат по начина, по който го правят, и дори когато тази предистория не стига до страниците на книгата, ние трябва да я знаем. Защото само ако се отнасяме към тях като с реални хора, те ще имат шанса да се превърнат в автентични образи на страниците на произведението ни.
Има автори, които си правят проста скица на героя, преди да започнат работа по историята си. Това може да е името на героя, оградено в кръг, от който излизат лъчи, именувани с техните качества – напр. висок, синеок, с поддържан външен вид, стилен, професионалист, енергичен, със самочувствие, рационалист, не-романтичен, обича разнообразието, често сменя гаджетата си и т.н. – но ако го оставите до тук, ще получите само двуизмерен образ. Героят може да е и глуповат, нетърпелив, параноичен и т.н., но защо? Кое го направило такъв? Никой от нас не е роден във вакуумна среда. Ние сме такива, каквито сме, заради опита с живота си до тук.
Вашият герой е цялата съвкупност от типичното си поведение, мисли, действия, чудатости, капризи. Но колкото и добре да сте ги съчинили, ако сте се изчерпали само с подобни характеристики, вие сте се постарали, колкото да изградите сносен образ на второстепенен персонаж или епизодик, с когото срещате читателите си за кратко – той не ги разсейва с ненужни факти, тежка съдба и причинност зад обикновени действия, които нито ще окажат някакво влияние върху основните герои, нито ще придадат на историята ви сериозен ход в някоя посока. За разлика от него, вашият главен герой трябва да е много повече от открояващо се поведение и дълбокомислия насаме под душа или огледалото. Кои са малките му и големи недостатъци? Кои са допуснатите грешки до сега и онези, които той ще продължава съзнателно или против усилията на волята си да прави? Коя е самозаблудата, в която се е окопал до днес, която толкова отдадено кове и охранява?
Ако не сте посещавали психотерапевт, може би не знаете, че “интервюирането” ви от специалиста не е с цел той да ви проучи, да намери огнището на вашите проблеми и да ви предпише начин да се справите с него. Дано не ви изненада и фактът, че кушетки вече рядко се използват в кабинетите – удобен стол, кресло, фотьойл вършат чудесна работа. Целта е да се създаде удобно и сигурно място, където вие да се чувствате свободен да разказвате на терапевта повече и повече, без филтриране и самоцензуриране. Да се самоопознаете и да се разберете по-добре, да осъзнаете проблема си и да откриете полезен начин да се справяте в живота си, въпреки и заради преживяното до тук. Не всеки клиент на кабинет, разбира се, излиза прероден от там след няколко или десетки срещи с терапевт. Някои се справят по-добре, а други не успяват…
Така и вие не сте длъжни да промените вашия герой напълно в хода на събитията, така че в края на романа ви той да е по-силен и уверен в себе си. Под влияние на обстоятелствата, които сте намислили да му се случат и които (дори за ваша изненада) ще си предизвика сам, той може въобще да не отиде толкова далеч към някакъв перфектен образ, дори в зависимост от сюжета може и да деградира. Но като автор, който иска да пресъздаде един плътен и триизмерен персонаж, и който предвижда някаква съществена промяна на героя си – пътуване между две крайности на характерност, – вие трябва да го познавате добре, по-добре отколкото той знае себе си. Защото вие сте неговото друго аз. Вие го дирижирате отвътре. Вие сте белязал миналото му със случки, вие ще го тласкате към “негови” реакции, изводи, реплики, вие ще дирижирате задкулисно историята напред…
Преди да започнете активната си работа по новия роман или в началото, когато усетите необходимост да задълбочите образа на главния герой, прекарайте известно време с него. Разположете го удобно на кушетката/фотьойла в кабинета си, създайте му комфорт с откъсването и на двама ви от истинския свят, и го разпитайте. Като въображаем диалог с някого, когото си въобразявате, че знаете с точност как на довода ви ще отвърне еди-как си, а на отговора ви ще каже нещо друго.
Какво споделя, какво крие, кое го мотивира и кои са истинските му нужди? Как гласът му пресъздава вътрешното му вълнение при силни емоции на гняв и щастие? Как образованието му или житейският стандарт влияят на това? Колко щастлив е с реализацията си, има ли странични интереси и срамува ли се или се гордее с тях? Колко близък е с родителите и децата си? С кои 5 думи би се описал и с кои си мисли, че приятелите му биха го описали? Коя е най-голямата му тайна и защо не иска да се разбере? Кои са най-големите му страхове? Коя е най-голямата му загуба и от какво се е отказал в името на нещо или някой друг? Как се справя с промените, как действа под влияние на стрес? И т.н.
Задълбоченото опознаване на героя ще ви помогне да създадете уникален, динамичен и запомнящ се герой. Размишляването върху отговорите на ключови въпроси ще ви помогне да го “управлявате” по-добре и да го карате да действа според същността си. Не всичко може да достигне белия ви лист, но самият факт, че ще го знаете, ще ви даде увереност да пишете за образа му по завладяващ и реалистичен начин.
Очаквайте скоро в bgstoryteller Пълен въпросник за изготвяне на профил на героя.
А докато напрягате мисълта си на тема Предисторията на героя ми, имайте предвид следните любопитни факти за евентуални психологически връзки между минало и настояще:
- Онзи, който не помни миналото си, може би просто иска да го забрави.
- Болестите на майката и бащата обикновено се предават на децата им.
- Стилът на предпочитаната музика влияе на възприятието ни за света.
- Травмите от детството могат да бъдат “забравени” в подсъзнанието и да създават проблеми.
- Темпераментът определя начинът, по който човек преценява една и съща ситуация (чашата е наполовина пълна/празна).
- Една извънбрачна връзка е по-маловажен проблем от онзи, довел до нея.
- Деца, израснали в семейство без баща, често имат проблеми с престъпността, наркотици, алкохолизъм в зряла възраст.
- Тираничният съпруг обикновено е израснал в семейство, където насилието е било разменна монета.
- Децата на свръх протективната майка обикновено стават несигурни възрастни, родители, служители.
- Серийният убиец не е станал такъв, просто защото е харесал как братовчед му реже червеи с бръснарско ножче – той обикновено е бил жертва или пряк свидетел на системно насилие в детството си.
Е, приятно писане!
Ще ви бъде интересно още:
