Христо Блажев, издателство „Сиела“: Доброто писане си проличава на мига

Знаете ли, че Джейн Остин е писала в продължение на повече от 20 години, преди да публикува своя първи роман, а Стивън Кинг изхвърля в боклука първия си ръкопис на „Кери“, тъй като е смятал, че не е достатъчно добър? Двамата упорито работят по усъвършенстването си и, въпреки че преминават през редица трудности, успяват да вдигнат нивото си и да станат пример за останалите.

Е, вие може да сте по-самоуверени: завършили сте първия роман, изпратили сте копия на ръкописа в големите издателства и чакате. Убедени сте, че ще ви предложат договор поне от две места, представяте си промоцията на книгата, раздаване на автографи, второ и трето тиражиране, интервюта и ангажименти по следващия си роман, но отговор, било и отказ, все не идва.

Истината е, че за да привлечете вниманието на някое издателство, книгата ви трябва да си заслужава публикуването. А онова, което редакторите търсят, не се съдържа само в една добра идея и неподражаем стил. За работата на издателя по книгата, за белезите на доброто писане и за „българското“ писане разговаряме с Христо Блажев, заместник главен редактор в издателство „Сиела“.

Какъв е процесът на работа по една българска книга – колко време отнема и колко души от издателството са включени в подготовката й?

Процесът продължава обикновено от 6 до 12 месеца – както заради натоварения издателски график, така и защото е нужно време за работа по текста. Работят шестима души – отговорен редактор, който избира една книга и движи процеса по издаването ѝ, той поема отговорността за потенциалните успех или провал; редактор, който работи тясно с автора по стила, сцените, героите, въобще всичко важно; коректор, който чисти текста на ниво правопис и пунктуация (често това върши редакторът на второ четене); страньор, който налива текста и се грижи да изглежда добре на хартията; художник на корицата, който се включва след завършване на работата по текста; пиар, който поема книгата след предаването ѝ за печат и мисли как да я разшуми най-ефективно.

Книгите на утвърдени автори минават по-лесно през този процес, както поради доказано добрия стил, така и защото издателството има интерес да ги позиционира около празници, панаири или изобщо ключови и благодатни от пазарна гледна точка моменти.

Кои са белезите на доброто писане?

Доброто писане не може да бъде описано лесно, то си проличава на мига от няколко страници – самата постройка на изреченията, въвеждането на героите, основите на сюжета, вижда се. Издателството изисква 50 страници откъс, след който, ако бъде харесан, се изисква цялата книга. Ако бъде одобрена от някой отговорен редактор (който сам я чете или се доверява на рецензент), отива на редакторски съвет, където трябва да бъде защитена и в чисто финансов смисъл – нелека задача за дебютиращи автори, които дори при много талантлива книга няма как да продадат много копия (има си чудесни изключения, разбира се).

С какво е характерно „българското“ писане? Има ли нещо типично в гласа, тематиката, сюжета на кандидатстващите ръкописи?

За съжаление е много видима локалността на героите и сюжетите. Характерна е много умосъзерцателност, философстване, избягване на важни жанрови похвати като леко писане, интересни герои, увличащи сюжети. Българските автори като цяло не желаят или не умеят да забавляват читателя, да го трогват, да му въздействат емоционално и това е същностна слабост в много ръкописи. Липсва умение да се използва цялата дълбочина на българския език, което се придобива с много четене. Подражателствата на чужди сюжети бързо лъсват заради нескопосаното изпълнение.

Има ли мода в сюжетите сред ръкописите, които получавате?

Точно моди не, но нямат край ръкописите със сюжети от социализма, които са пределно безинтересни за младата четяща публика, а по-възрастните също не жадуват да си спомнят ония години, без значение с положителна или отрицателна емоция.

По колко ръкописа получавате на месец?

Нормално в издателстовото идват между 10 и 20 ръкописа всеки месец.

Вашият съвет към младите писатели и читатели на bgstoryteller.co?

Да четат повече, отколкото пишат. Да четат и класиците, за да видят дълбочина на развитие на героите, и модерните бестселър автори, за да видят как се пише леко и ангажиращо читателското внимание.

От раздел „Разглеждане на ръкописи“ на уеб сайта на издателството съветват, преди да им изпратите произведението си, да си зададете въпроса: Това ли е най-доброто, наистина най-доброто, което мога да дам на света в този момент?“ Ако отговорът е различен от ‘да’, навярно творбата ви има нужда от още работа. Свършете я. Ние сме тук. Ще ви чакаме“.

 

Вижте още:

Как да напишем синопсис на романа си?

Отвъд отхвърлените ръкописи

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: