Питър Джеймс: Не пиша, за да впечатля
Виждали ли сте човека от снимката?
Разгледайте го добре и ми кажете какво знаете за него?
Когато преди две години един близък приятел ми гостува на вечеря, отказа да седи до етажерката с любимите ми книги, защото му се отразявала на апетита. ‘Dead Simple‘, ‘Looking Good Dead’, ‘Not Dead Enough‘, ‘Dead Like You‘, ‘Want You Dead‘ и още толкова заглавия – така въртящи се около думичката ‘dead’, че започваш да се питаш остана ли литература и за живите, – гледат и до днес от рафта на нивото на очите и определено не са препоръчителни за хора със слаби сърца, нерви и стомаси. Вечерята премина безпроблемно и образователно, в резултат на което приятелят си тръгна с 5-те преведени на български заглавия на Питър Джеймс (от другия ми рафт), а три месеца по-късно ме помоли да му заема следващите книги от поредицата в оригинал на английски. Да наречем непродуктивен автора, неспрял от 2005 да ни изненадва всяка пролет с история за Рой Грейс, ще е неблагодарно, особено като се има предвид, че паралелно пише и романи в други жанрове. Но защото е така брилянтен, че чак ни идва недостатъчен, още тогава в мен се зароди идеята да бъде призован на интервю…
Днес Питър Джеймс вече е автор на 35 романа в най-различни жанрове – има детски роман, трилъри на свръхестествена, шпионска, научна и криминална тематика, три от които са адаптирани за театрална сцена и се радват на голям успех, – до тук е взел участие в ролята на сценарист и/или продуцент на 26 филма, има канал в YouTube, откъдето ни споделя страстите и интересите си извън писането, как пише и събира информация за книгите си, но е най-известен с превърналата се в международен бестселър криминална поредица за старши детектив Рой Грейс, преведена на 37 езика и донесла му продажби от 18 милиона копия по цял свят.
И няма читател, който да е чел само един от крими трилърите за Рой Грейс – всеки става верен фен на поредицата. Защото с лекотата си на изразяване, със завладяващите си сюжети, със запленяващите образи и майсторството си да изгради съспенс, Питър Джеймс е в редиците на най-успешните автори на криминална литература днес.
За най-добрите и лоши съвети за писане, които са му давани, за труда отвъд всяко от “мъртвите” заглавия, за истинския Рой Грейс и за писането си говорим в специалното интервю за bgstoryteller, което той успя да вмъкне в натоварената си програма.
Питър Джеймс: “Мисля, че авторът никога не спира да учи.”
Интервю на Валентина Мизийска
Кой е най-лошият съвет за писане, който някога си получавал?
Мога откровено да кажа, че никога не съм получавал наистина лош съвет за писане, с изключение на един преди години, когато един пишещ събрат ме посъветва никога да не позволявам на едно проучване да пречи на добрата история. Въобще не мога да се съглася с това. Вярвам, че точно проучването е в основата на доброто писане.
А кой е най-добрият съвет, дори в началото да си го смятал за абсурден?
През 1977 г в една вестникарска статия прочетох, че на пазара има недостиг на шпионски трилъри. Та реших да напиша един, като си мислех, че това е голяма възможност. Романът “Dead Letter Drop” беше публикуван през 1981 от голяма издателска къща, но само шепа копия успяха да се продадат. Целият тираж беше 1800 бройки, от които 1500 отидоха в обществени библиотеки. Следващите два романа имаха същия лош успех.
Изплаках си душата пред една приятелка, която тогава работеше в издателство Penguin (Елизабет Бакън, която самата вече се оформяше като изключително успешна писателка) и тя ми каза: “Защо пишеш шпионски трилъри? Какво въобще би могъл да знаеш за шпионския свят? Изправяш се срещу писатели като Джон льо Каре, който е работил в службите за разузнаване и има вътрешна информация, която ти никога няма да имаш. Имаш шанса да успееш,” каза тя, “първо, ако пишеш за онова, което те вълнува, и второ, ако пишеш за нещо, до което можеш да се добереш и да проучиш в дълбочина.” Оказа се права.
Какво правиш, когато писането ти зацикли? Колко често ти се случва?
Всъщност, вярвам, че това е мит, който се използва за извинение! Мисля, че идва от неправилно разработена идея и се превръща в егоистично оправдание. “О, Господи, зациклих…” Писателите са писатели и според мен, ако искат, винаги могат да пишат. Понякога по време на писането на някоя история съм стигал до задънена улица, но когато съм си анализирал проблема, съм разбирал, че не съм обмислил нещата добре. Една 30-минутна разходка около блока или с кучетата през полето обикновено върши чудесна работа!
Кого се опитваш да впечатлиш с писането си? Член на семейството, приятел, колеги писатели, друг?
Не пиша, за да впечатля! Пиша с надеждата да забавлявам и да информирам читателите си. Съпругата ми, истинският Рой Грейс и литературният ми агент са част от предварителните ми читатели, които четат книгата в различните й етапи на писане и ми дават първите сигнали за корекции и попадения.
Има ли още нещо, което можеш да научиш от съвременните автори на криминални романи? Кои са ти любими?
Мисля, че авторът никога не спира да учи. И от модерните автори, и от класиците. Що се отнася до съвременните автори, научил съм много от Томас Харис, Майкъл Конъли, Елмор Ленард, Ян Ранкин и много други.
Колко труд се крие зад всяко от твоите “DEAD” заглавия? Колко време отделяш за проучване, за оформяне на сюжета, колко действително пишеш, редактираш и т.н.?
Всеки от романите ми отнема около година работа от началото до края на писането, с обикновено много месеци на проучване преди това. Около 7 месеца е работата по първия ръкопис, после още 5 месеца редактиране, втора редакция и коректура. Тъй като голяма част от творбата се променя и развива в процеса на редактиране, мога да се запъна на всяка отправена забележка, но трябва да съм голям глупак да не послушам агента си, редакционния и издателския си екип, на които разчитам изключително много.
Кой е истинският Рой Грейс? Каква част от теб е той и как му влизаш под кожата?
В Рой Грейс има голяма доза от мен – поведението му, това какво пие – и пуши, – вкуса му за жени, нещата, които го ядосват. Чувствам, че двамата сме си много близки – но той определено е по-смел от мен! Преди 15 години ме запознаха с един млад детектив-инспектор на име Дейвид Гейлър, изгряваща звезда в криминалния отдел на полицията в Съсекс. Посетих офиса му, където заварих огромно количество пластмасови кутии, натъпкани с кафяви папки. Попитах го дали се мести в нов офис, а той с язвителна усмивка ми отговори: “Не, това са мъртвите ми приятели.”
За момент си помислих, че съм срещнал някаква голяма откачалка! После той ми обясни, че в допълнение към текущата му работа по разследване на убийства му е възложена задачата да отваря “студени досиета” и да прилага по-съвременни криминалистични методи за решаването им. Той каза нещо, което наистина ме трогна: “Всяка от тези папки съдържа основни преписки към неразкрито убийство. Аз съм последният шанс за справедливост, която има всяка от жертвите, и последният шанс на всяко от семействата да погребат миналото.”
Харесах огромната състрадателност на този човек. По време на служебните си задължения той виждаше възможно най-ужасните (и невъобразими) гледки, но бе запазил тиха и нежна човечност – и това е една от основните черти на характера на почти всеки детектив от отдел убийства, който съм срещал: те са уравновесени, приятни и много загрижени хора. В много от случаите си изграждат здрава връзка с близките на жертвата и разрешаването на случая се превръща в нещо много лично за тях. Това е причината толкова често, дори години след като са се пенсионирали, толкова много детективи да продължават да работят по някой от случаите, които не са могли да разрешат по време на кариерата си.
Основателят на ФБР, Джон Едгар Хувър, е казал: “Няма по-голяма чест и по-голям дълг за един полицай от момента, в който му се възлага разследване на смъртта на човешко същество.”
На тази първа среща с детектив инспектор Дайвид Гейлър той ме попита за романа, над който тогава работех, и веднага започна да дава творчески предложения по полицейските въпроси и не само по тях. Разбрах, че за да си добър в разследването на убийства, трябва не само да притежаваш аналитичен ум, но и да си много креативен. Защото разрешаването на случай с тежко престъпление е като подреждането на огромен пъзел, обикновено с липсващо ключово парче от него. От този ден нататък щях да обсъждам с него сюжетите на бъдещите си романи.
Когато издателство Macmillan се свърза с мен за създаването на литературен образ на детектив, Дейвид бе вече старши детектив в полицията в Съсекс и ръководеше отдела за тежки престъпления. Попитах го как би се чувствал, ако стане прототип на литературен образ – и той прегърна идеята! Сега чете всеки 100 страници, които напиша, и ми дава гледната си точка за това как би разсъждавал един истински детектив на мястото на Рой Грейс.
Бъркали ли са те някога с Рой Грейс? Молили ли са те за съдействие в разследване?
На фестивала за криминална литература в Сундсвал, Швеция, минала година местната полиция реши да се възползва от няколко от присъстващите там автори и ни покани да хвърлим един поглед на неразрешен случай, касаещ двойно убийство в отдалечена ферма, по който вече течеше 10-годишно разследване. Дадохме своя принос, а аз им споделих и информация за нововъведения в криминалистиката, за които още не бяха чували. Така че… оставам с надеждата да чуя един ден, че благодарение на помощта ни са разрешили случая!
Какъв съвет ще дадеш на младите писатели, които четат bgstoryteller?
Моят първи съвет към всички млади писатели е: четете, четете и препрочитайте книгите, които обичате – и които, разбира се, бихте се радвали да сте написали самите вие. После им направете литературен разбор. Разкостете ги и се опитайте да разберете кое е онова, което толкова ви е пленило в тях. Как е структурирана книгата, кое ви е накарало да съчувствате толкова на героите, кое ви е държало приковани през цялото време. Не се страхувайте да го направите. Писането е занаят, а изследването на тънкостите в занаята е основна част от ученето.
Благодаря ти за отделеното време и любезността!
И аз ти благодаря, Валентина!
Няколко линка, на които можете да откриете всичко актуално за Питър Джеймс:
Peter James TV YouTube channel: www.peterjames.com/YouTube
Website: www.peterjames.com
Facebook: http://www.facebook.com/peterjames.roygrace
Twitter: http://twitter.com/peterjamesuk
Instagram: https://instagram.com/peterjamesuk
Instagram Pets: https://instagram.com/peterjamesukpets
Amazon Author Page: http://www.amazon.com/Peter-James/e/B000APS7L4/ref=sr_tc_2_0?qid=1469738214&sr=8-2-ent
