Доминиращи сюжетни структури в романа (продължение)
Кое предизвиква въображението ви, докато създавате историята си или я редактирате за пореден път? Кое за вас е важно? Кой вид въпрос “Какво ще стане, ако…?” ви предизвиква?
От отговора не зависи нито колко лесно ще се справите с историята, нито какво ще мислят вашите читатели за нея. Той само определя кой елемент от историята ще доминира над останалите, защото има най-голямо съдържание за вас. Можете да го приемете като процес на себеопознаване и себеизразяване.
Вече разгледахме СРЕДАТА и ИДЕЯТА като възможни доминиращи елементи в съдържанието и какви сюжетни структури ни определят те. Сега ще се спрем на останалите две.
СТРУКТУРА 3: ИСТОРИЯ С АКЦЕНТ ВЪРХУ ОБРАЗА Какво ще стане, ако една съпруга се озове в позицията да бъде изоставена от мъжа си в деня, в който разбира, че страда от рак на гърдата? Какво ще стане, ако една майка не обича сина си, но отказва да си го признае?
Историите с акцент върху даден образ се фокусират върху трансформацията на героя, промяната на ролята му в обществото, която е от най-голямо значение за него. В известен смисъл, историите почти винаги са “за” един или няколко героя. В повечето истории обаче, историята не е за образа му, не и за това кой е той.
Вземете например филмите за Индиана Джоунс. Те не са разказ за героя. Историята винаги е за това какво прави Индиана Джоунс, но никога за това кой е той. На Джоунс му се случват много проблеми и приключения, но в края на историята неговата роля в обществото е съвсем същата, която е била и преди: професор по археология на непълно работно време и странстващ рицар на пълно работно време.
Историите с акцент върху героя също изискват убедителни сюжети и многопластовост с осъзнати желания (като ремисия от рак, например, с подсъзнателна необходимост за постигане на смисъл в живота).
Карсън МакКалърс от The Member of the Wedding (1976) е младо момиче, което жадува да промени ролята си в единственото общество, което познава – нейното домакинство, нейното семейство. Тя решава, че иска да принадлежи на брат си и бъдещата му съпруга; “те са моето Ние”, решава тя. Начинанието й да стане част от техния брак все пак е осуетено, но по време на този процес нейната роля в семейството – и в света въобще – се трансформира, и в края на историята тя вече не е онова момиче от началото на историята. The Member of the Wedding е класически пример за история с акцент върху героя.
Структурата на история с акцент върху героя е също толкова проста, колкото и останалите структури. Историята започва в момента, в който главния герой се е почувствал толкова нещастен, нетърпелив или ядосан на сегашната си роля, че му предстои процес на промяна, и приключва, когато героят или се урежда в нова роля (щастлив или не), или се предава в борбата и остава в старата си роля (щастлив или нещастен).
След като прочетете “Хиляда сияйни слънца” на Халейд Хосейни, вие няма да сте същите, казват читатели за романа. Сюжетът е хроника от 3 десетилетия в Кабул, Афганистан през 20-21 в., където жените са държани под ключ вкъщи, нямат право да се образоват и да излизат без бъдат придружавани от мъж. Разказва за живота на 2 жени – Мириам и Лейла, със съвсем различен произход, но “осъдени” да живеят с един и същи тираничен съпруг – Рашид, срещу когото се обединяват с цел да избягат. На 15 години Мириам е принудена да се омъжи за по-възрастния с 30 години Рашид, но след като 7 пъти забременява и не успява да износи и роди въобще дете (а той има и претенции за син), е подложена на жестоки побои и превърната в домашна прислужница на мъжа си и новата му съпруга Лейла, която в последствие Мириам ще започне да приема като своя дъщеря и за която един ден ще принесе в жертва живота си. Лейла е красива, с планове за завършване на образование и лична реализация, но забременява от приятеля си от детство, загубва родителите си в експлозия и е излъгана, че приятеля й също е загинал, поради което се съгласява да се омъжи за много по-възрастния Рашид. След като ражда момиче обаче, предизвиква подозрението и жестокото отношение на Рашид върху себе си, детето й е отнето и дадено в сиропиталище, а хваната на няколко пъти сама на улицата в опит да посети детето си, Лейла е пребивана жестоко. Двете жени се обединяват и успяват да избягат от Рашид, след като Лейла го убива. По-късно Мириам поема вината върху себе си и е екзекутирана публично, за да даде шанс на Лейла за по-добър живот. В края на романа Лейла става учителка в интерната, където дъщеря й е расла.
Историята на всяка от жените започва от момента, в който мизерният им живот претърпява огромен обрат и завършва за едната – с нейната смърт, а за другата – с реализирането й.
СТРУКТУРА 4: ИСТОРИЯ С АКЦЕНТ ВЪРХУ СЪБИТИЕ Какво ще стане ако приливна залее Ню Йорк по време на конференция на ООН? В историята с акцент върху събитие има нещо грешно в устройството на вселената; светът е неуправляем. В класическата литература това може да включва например поява на чудовище, убийство на крал от неговия брат (“Хамлет”), нарушаване на клетва, завладяване на земите от тирани, раждане на дете-предзнаменование, съживяване на силен противник, когото са считали да мъртъв (“Властелинът на пръстените”). Във всички случаи предишният ред (“златният век”) е разрушен и светът преживява крах, поради което вече е опасно място.
Историята с акцент върху събитието приключва тогава, когато е създаден нов ред или (по-рядко) когато е възстановен старият, или (в още по-редки случаи) когато светът се превръща в хаос, понеже силите на реда са унищожени. Историята не започва, когато светът се обърква, а по-скоро, когато бъде въвлечен в борбата онзи (герой), чиито действия са от най-голямо значение за установяването на новия ред.
“Хамлет” не започва с убийството на бащата на Хамлет, а доста по-късно, когато духът му се появява пред Хамлет и се опитва да го ангажира в борбата за премахването на узурпатора и установяване на ред в кралството.
Почти всички фентъзи творби и повечето от фантастиките използват структурата, изградена около събитието. Великата трилогия на Дж. Р. Р. Толкин е най-прекрасният пример за това. “Властелинът на пръстените” започва, когато Фродо открива, че пръстенът на Билбо му дава ключа за победата срещу Саурон, великия противник на световния ред; и завършва не с разбиването на Саурон, а с пълното установяване на новия ред – което включва отпътуването на Фродо и приятелите му от Средната земя.
И историите, движени от сюжета, имат впечатляващи герои, които преследват подсъзнателно вътрешни обекти на желание, докато се опитват, да речем, да извадят американския президент от Конференцията на ООН, преди приливната върна да удари Ню Йорк. Забележете, че Толкин не започва с пролог, описващ цялата история на Средната земя до момента, в който Гандалф разкрива на Фродо истината за пръстена. Вместо това той започва с въвеждането на бита на Фродо и след това тласка световните събития към него, без да обяснява за света повече, отколкото Фродо има нужда да знае в началото. Научаваме за останалото от следващите събития, малко по малко, така както те се разкриват като информация пред него.
С други думи героят, а не разказвачът/авторът, са гледната точка, която ни насочва през различните ситуации. Започваме с малка част за света, който той познава и разбира, и виждаме толкова от безредието във вселената, колкото той вижда. Отнема доста дни – и много страници – докато някой му обясни цялата ситуация, и той “види” мисията си (и каже, например, “Ще взема пръстена, въпреки че не знам пътя”). До тогава вече е дадено обяснение за всичко, читателят за себе си вече е свидетел на повечето от безредиците по света, т.е. до времето, в което имаме пълна информация за ситуацията по света, вече сме запознати и привързани към хората, които са се посветили на запазването му.
Толкин преподава един впечатляващ урок на авторите на истории с акцент върху събитията, особено на фентъзи епос, като започва историята си без пролог, без да се притеснява, че читателя не би разбрал какво се случва, ако произведението не започне с подробна информация за “ситуацията” в пълния й блясък. Той залага на варианта да свърже читателите си емоционално с героя, за да им даде повод да го обикнат и да му съчувстват (да ги е грижа за него), вместо да ги объркат с куп имена и събития, нахвърляни наведнъж.
“Като рецензент на книги съм научил” – казва Орсън Скот Кард, американски писател, критик, лектор, есеист и журналист, – “че обикновено е най-добре да се махне пролога и да се започне направо с историята. Никога – нито веднъж – не съм бил убеждаван, че с пропускането на пролога съм пропускал някаква ключова информация, която ми е била нужна за прочита на историята; а когато първо съм чел пролога, никога – дори веднъж – не съм го намирал за интересен, полезен или дори разбираем. На Омир, например, не му се е налагало да резюмира цялата Троянска война заради нас; той започва “Илиада” с нещо конкретно, с яда на Ахил. Учете от Омир и Толкин, и всички останали писатели, които са боравили с истории за събития добре. Започнете просто и постепенно разгръщайте ситуацията. Ако не се постараете да опознаем и да обикнем първо героя, няма да сме налице, когато той спасява света. В продължение на целия роман ще имаме достатъчно време да се запознаваме с картината.”
За СРЕДАТА и ИДЕЯТА като възможни доминиращи елементи в съдържанието и какви сюжетни структури ни определят те, прочетете тук:
