Основни компоненти на добрата история
Още преди векове в книгата си “Поетика” Аристотел отбелязва, че, въпреки че историята си има начало, среда и край, началото не е просто първото събитие в серията, а по-скоро събитието, пораждащо емоционално ангажиране. Средата е естествената и случайно свързана последица от него, а краят – неизбежното заключително събитие. С други думи, историите имат пораждане, ескалиране на конфликт и разрешаване.
Разбира се, историите се нуждаят и от уязвим герой, мизансцен – неразделна част от повествованието, – смислени избори, които определят изхода от историята, и от съпричастието на читателя. Но на своето най-основно ниво една история представлява разкриването на една промяна – или промяна в ситуацията, или (най-често срещано) трансформиране на един герой.
Казано просто, нямате история преди нещо да се обърка.
Основните компоненти на добрата история са 5.
Компонент 1: Ориентация. Началото на всяка история трябва да сграбчва вниманието на читателя. Как става това? Когато го запознаете с обстановката: къде се развива действието, кой е главният герой и не на последно място какъв е тонът на историята и какъв стил на писане могат да очакват занапред. Ако читателите не се интересуват от вашия главен герой, не го почувстват като неразделна част от обстановката или не са наясно с тона ви, на тях няма да им пука и за вашата история.
Кой е най-добрият начин да направите това? Много просто. Като “хванете” главния герой насред неговия нормален живот. Ако героинята ви е брокер на недвижими имоти, покажете ни я по време на оглед на къща. Ако е учител, дайте ни го насред учебен час. Ако е детектив, покажете ни го как работи на местопрестъпление. Каквато и картина да рисувате за живота на героя си, не забравяйте, че тя ще служи като обещание към вашите читатели за трансформацията, през която този образ ще премине, докато историята се развива.
Например, ако героят ви е детектив и ни го показвате в последните часове от спокойното му дежурство, мечтаещ за прибирането вкъщи при хубавата му жена, богатата вечеря пред камината с чаша вино… читателите инстинктивно ще усещат, че нещо скоро ще се случи и детективът най-вероятно ще бъде въвлечен в нов криминален случай, който рязко и за дълго ще го отдалечи от идиличните му намерения. Защото, когато четем за хармония в началото на история, това е обещание, че скоро нещата ще зазвучат зле. Читателите го очакват.
Това не означава, че историята не може да започне, когато главния ви герой е депресиран, отчаян, скърбящ или е заключен в тъмно мазе като заложник на незнаен похитител. Подобни обстоятелства могат да бъдат типичното състояние за него в този момент. В такъв случай обикновено друга криза (независимо дали вътрешна или външна) ще служи за начален старт на историята. Което ни води към следващия компонент.
Компонент 2: Кризисна ситуация. Кризисната ситуация, която преобръща света на вашия герой, трябва да бъде такава, с която той не може да се справи бързо и лесно. Тя е фаталното предизвикателство, което не може да бъде избегнато, с което хармонията във вътрешния и външния свят на вашия главен герой се нарушава и се случва в първите страници на вашия роман, за да придвижи историята напред и да бъде преживяна от вашите читатели заедно с главния герой.
Ако пишете фентъзи или научна фантастика, кризисният момент за героя ви може да бъде позив/влечение към приключения – търсене, което води към нова земя, нова професия или откритието, че той е призван за велики дела. В криминалните романи кризисният момент може да е възлагането на нов и привидно неразрешим случай. В романтичната литература кризата може да се състои в преминаването през един развод или скъсването на връзка. И във всеки от случаите животът на главния герой се променя и никога вече няма да бъде същият. Съпругата на Гюндер не пристига на летището. Сестрата на Анна изпада в кома по време на сутрешния крос. Синът на Ема е отвлечен. Томас открива, че има неизлечимо заболяване. Каквото и да е, нормалният живот на героя е променен завинаги и той е принуден да се справи с всички трудности, които кризата носи със себе си.
Има два основни начина за представяне на кризата във вашата история. Или започнете историята, като дадете на героя си онова, което той най-много иска от живота и в последствие му го отнемете, или му откажете това, за което той жадува най-много, и след това му го провесете пред носа. Така той или ще изгуби нещо ценно и по време на историята ще се опитва да си го възвърне, или ще забележи нещо жадувано и ще прекара историята в опити да го придобие.
Да речем, че сте си представили герой, които отчаяно иска и има нужда от любов повече от всичко на света. Неговият най-голям страх ще бъде страхът от изоставяне. Трябва да предпочетете, или да представите героя в удовлетворителна, изпълнена с любов, връзка и после ще въведете криза, която го разрушава, или ще поискате първоначално да ни го представите като отчаяно търсещ любовта човек, а после ще му подадете на една ръка разстояние обещаваща връзка, така че той да я преследва до края на историята.
Подобно на това, ако героят ви се нуждае най-много от свобода, тогава той ще се стреми да избягва робството. Така че можете да започнете с представянето му като свободен, а после да го поробите, или да започнете с представянето му като роб и после да го тласнете към приключение за извоюване на свобода. Всичко е въпрос на това, какво иска главния герой и какво иска да избегне.
Компонент 3: Ескалиране. Трябва да се подчертае, че ескалирането не означава само и непременно ускоряване на динамиката на действието, заплитането на ситуацията с нови външни за героя фактори, достигането на момент, върхов, в който проблемът просто ще започне да се нарежда. Ескалирането е “проблем”, касаещ и вътрешния свят на главния герой. След обстоятелствата, с които ще го засипете в романа си, той вече никога няма да бъде същият. След водовъртежа, в който ще го хвърлите, в стремежа си той да възвърне предишния си комфорт, той ще изгуби част от себе си, ще израсне, ще деградира и тотално няма да прилича на онзи безгрижен или поне нищо неподозиращ образ (ако говорим за човека в тъмното мазе), от началото на произведението ви. Защото, ако той не е различен, за читателя това ще е поредния второстепенен образ, останал в периферията на катаклизъм, който е останал незасегнат и е безинтересен.
Две кризисни събития се преплитат във всяка многопластова история: външната борба, която е нещо, което трябва да се преодолее/постигне, и вътрешна борба, която трябва да се разреши. С развитието на вашата история последствията от не-решаването на тези две борби трябва да стават все по-задълбочени, лични и опустошителни. А историята ви ще върви логично напред, ще задълбочава читателския интерес и ангажимента на читателя с историята.
Замисляли ли сте какво означава отегчението на читателя от една история, в която “нищо не се случва”. Не, той няма предвид, че не се случват събития, а по-скоро че не вижда главния герой да прави естествените, логични стъпки в опит да разреши борбата си. По време на ескалирането на историята, позволете на героя си да предприеме нужното за да оправи двете кризи (вътрешна и външна) и да си върне нещата във вида, в който са били в началото, преди света му да се преобърне наопаки. И не забравяйте – героят трябва да се бори до последно. Последно – в смисъла на “докато постигне своето” и “до последната глава”. Читателят не иска той да реши проблемите си по-рано.
Компонент 4: Откритие. В кулминацията на историята главният герой ще направи своите изводи и това ще промени живота му. Обикновено това става чрез разсъждение (героят навързва случки от по-ранния етап на историята) или чрез упоритост (героят демонстрира невероятна твърдост и постоянство) за да превъзмогне кризата (или да срещне призванието си). Изводите (вътрешното разрешаване) и постигането на целта (външното разрешаване) помагат да се придаде нова форма на живота и положението в обществото на нашия човек завинаги. Важно е да се подчертае, че изводите на главния герой трябва да идват от избора, който той прави, не просто случайно да му хрумнат или да му бъдат “снесени” наготово от някой по-мъдър от него. Докато ментори могат да напътстват героя към себеопознаването, решенията и куража, които определят изхода на историята, трябва да идват от самия главен герой.
Един от парадоксите при разказването на истории е, че читателят иска да предвиди как ще приключи историята (или как ще се развие тя до края), но той също така понякога иска да греши по този въпрос. Така че, развръзката в историята ще бъде по-удовлетворителна, когато приключва по начин, едновременно неочакван и неизбежен (а защо не и фатален – например за друг персонаж, на който читателя вече симпатизира).
Компонент 5: Промяна. Представете си гъсеница, която влиза във фазата си на пашкул. Щом го направи, ще се случи едно от двете събития: или ще се трансформира в пеперуда, или ще умре. Но независимо какво ще се случи по-нататък, тя никога вече няма да излезе от пашкула като гъсеница.
Това се случва и с вашия главен герой. Когато поставяте параметрите на вашата история и изграждате героя си, запитайте се как ще се промени той – дали ще узрее, помъдрее, ще заживее в мир със себе си или ще се гмурне към смъртта, отчаянието, деградацията.
Въпреки че жанрът може да диктува посоката на тази трансформация (например хорор историите почти винаги ще приключват с някаква смърт – физическа, психологическа, емоционална или духовна), повечето жанрове са жанрове на пеперудата. Повечето истории приключват със започването на нов живот за главния герой – без значение дали това е физическо съживяване, психологическо узряване, емоционално изцеление или духовно събуждане. Тази промяна маркира развръзката на кризата и кулминацията на историята. Като резултат от изправянето лице в лице с тази борба и правенето на откритие, героят ще премине към нова нормалност за себе си. Действията му или отношението му към края на историята ни показват колко е променен той от нейното начало насам.
Един акцент към тези от вас, които имат афинитет или намерение да пишат продължение на романа си един ден. В следващата ви книга вашият главен герой отново трябва да се сблъска с кризисна ситуация, да преживее ескалиране, откритие и да излезе от историята променен. Щом имате нова история, имате и нова криза, която води след себе си всичко това. Старият начин на живот завинаги е променен от процеса на преминаване през борбата към откритието и транзитът към нов и различен живот е задължителен. Вие не пишете продължение просто от носталгия по любимите си герои, нали? И не очаквате читателите да останат доволни само защото сте ги срещнали с познати персонажи, без последните да преживеят с тях поредното разтърсване и промяна.
Още по темата:
Основни компоненти на историята
Добрата история – още няколко компонента за майстори и ценители
