Първи стъпки в писането на перфектния диалог

Звукът от стържене на метал върху стъкло е най-ужасният звук за човешкото ухо – това установяват британски учени в експериментално изследване за най-непоносимите звуци за човека. След него по степен на предизвикано раздразнение се оказва скрибуцането на пишещ по дъска тебешир.

Не сте изненадани, нали? Подобни звуци или предизвиканата мисъл за тях карат почти всеки да настръхне. Това, което може би никога няма да бъде обект на експериментално изследване, но въпреки всичко дразни и ухото, и съзнанието, е фалшивото общуване – пискливи гласове, неправилно интониране, напомпани реплики, клиширани словосъчетания, тромави диалози, грешен словоред и непривични за някого изрази. Все повод за избягване на диалог – както в реалността, така и в литературата. В днешно време, когато трябва да решим дали вкъщи да се разтоварваме с чат в социална мрежа, с гледане на телевизия или с четене на книга, когато удоволствието да четеш системно не е най-евтиното занимание, и, когато новите заглавия на местни и чуждоезични автори все повече „огъват“ рафтовете в книжарниците, като читатели сме придирчиви.

За да използвате пълния му капацитет на инструмент за придвижването на историята напред, за да „тече“ той, да предоставя необходимата информация и да звучи естествено, имайте предвид следните 3 съвета за създаване на перфектен диалог:

1. Оставете диалога да тече. Чудили ли сте се някога какво се е случило с първоначалната ви идея и защо сюжетът е кривнал в толкова различна посока? Повечето активно пишещи автори ще признаят, че това се дължи на някой или няколко ключови диалози в произведението им, които са приключили изненадващо и за самите тях. Техниката да оставиш репликите „да се излеят сами“ се използва не само за да постигнете естественост в диалога, но и за да се почувствате удобно в сцената.

Когато пишете първия вариант на някоя сцена, оставете диалога да се лее. Изложете го върху страницата, без да го обмисляте, без да приписвате репликите на участващите в разговора герои, без да се тревожите за първоначалния си план. Така както реагираме на репликата на отсрещната страна във всеки реален диалог, без да следваме последователност от предварително написани думи, така и вашите герои имат правото да се изкажат „лично“, без да следват „вашия“ сценарий. Не губете време в поправяне на грешки в правописа от случайно чукнати клавиши на клавиатурата, не мислете за граматика и стил. Просто се постарайте да запишете изливащата се поредица от думи като в бърза стенограма, която трябва да уловите в цялост на всяка цена.

След като нахвърляте диалога на страницата, вие ще имате много по-добра представа за същината на сцената и особено за логичното придвижване на историята напред. Може дори да постигнете динамика в сцена, която сте смятали първоначално за по-балансирана. Сега можете да се върнете назад и да напишете повествованието и нормалното приписване на реплики на всеки от героите и описанията към тях.

2. Преживейте го. Невъзможно е да знаете със сигурност как би реагирал някой от героите ви, ако не преживеете поне веднъж конфликт от този род. Животът не ви гарантира от коя страна на барикадата ще бъдете, така че динамична сцена с конфликт е идеалната възможност да проверите състезателните си възможности да побеждавате в словесна битка, да тествате героите си за характер и да изградите достоверен диалог.

Започнете с аргумента, който е довел до тази сцена, дайте стартова реплика на единия от героите си и се „преместете“ при отсрещния герой. Какво бихте казали, ако сте на негово място, ако държите да заявите мнението си и ако имате зад гърба си неговата предистория. Може да не ви е лесно, може и да вярвате, че това е ситуация, в която никога не бихте се озовали в живота, но поне я преживейте като близък на страна в диалога, на когото искате да помогнете като подскажете какво да каже, за да се защити, да заяви осведоменост или просто да подразни другия. А после се върнете при първоначалната страна и проверете нейните мотиви, преживейте отговора с нейните комплекси и отреагирайте в нейния тон. Местете се напред-назад, позволявайте си само много кратки паузи, докато превключвате между героите, за да не изгубите първичния ефект на репликата и да не изфабрикувате отговор на ехото й.

3. Той каза. Тя каза. Много автори смятат, че употребата на думата „каза“ при присвояването на реплики в диалог е отегчителна и прибягват към алтернативни глаголи. Истината е, че читателят рядко обръща внимание на „каза“ и „попита“, докато чете, а в същото време „избълва“ и „изрева“ му правят впечатление, разсейват го от историята и често го дразнят, особено ако ги използвате на всяка реплика. Избягвайте погребването на диалога си с думи като „възкликна“, „промърмори“, „извика“, „изскимтя“, „потвърди“, „запита“, „настоя“, „оспори“. Както казват често редакторите, подобни думи го правят да звучи сякаш сте влюбени в собствения си речник. Ако диалогът ви е достатъчно силен, „той каза“ и „тя каза“ ще свършат чудесна работа. Ако пък е слаб, само ще го подчертаят и ще направят цялата ви история да изглежда мелодраматична и дори леко глуповата.

Не бива да приемате обаче използването на по-„различните“ думи за присвояване на реплики за абсолютно забранени. Правилата при тях са главно две: първо, използвайте ги рядко, по специални поводи, и второ, избягвайте прекалено крайните от рода на „изпищя“, „излая“, „изръмжа“, „подсмъркна“ и т.н. Вероятно ще кажете, че познавате големи автори, които ги използват. Приемете, че това е така, защото те са Големи и номерът им минава. Не че правят нещо чак толкова забележително.

И още нещо. Обозначаването на „авторството“ на дадена реплика – присвояването – се налага, само, ако липсата му би объркала читателя. Не единствено, когато диалогът е между повече от двама героя, но и когато е важно да се подчертае с какъв тон е казана репликата (главно когато става въпрос за ирония или сарказъм). И като стана въпрос за броя на „дискутиращите“ в диалога, не бива да забравяте, че дори и при двама разговарящи една липса на присвояване на реплики може да бъде объркваща, ако репликите са излети в количество, принуждаващо читателя да се връща назад и да брои през реплика, за да разбере кому принадлежи дадено изказване.

Писането на диалог често е предизвикателство и за утвърдени автори и това не е никак чудно. Великите майстори най-добре знаят истинския смисъл и силата, които размяната на реплики между героите могат да дадат на едно произведение. Затова четете, четете, четете. И после пишете. Четете не само онова, което пишете, но и онова, което другите пишат. Чуждото майсторство на диалога – или липсата на такова – винаги ще ви даде урок.

Вижте още:

5 неща, от които трябва да се въздържате, докато пишете диалог

Реклами

One thought on “Първи стъпки в писането на перфектния диалог

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: