„носеше само ефирна, полупрозрачна туника, която скриваше тялото й колкото стена на аквариум…“

Из романа "Една съвсем различна история" на Хокан Несер, издателство Емас. "– Какво имаш предвид? – попита Мариан няколко часа по-късно. – Каквото казвам. Получих писмо. – Тук? Двамата седяха на шезлонги под чадър откъм полето с рапица. В ясното небе се стрелкаха лястовици. Жужаха пчели. Бяха приключили със закуската и в момента допиваха кафето... Continue Reading →

Реклами

„Ненавиждам етикета, както ненавиждам и хората, които се съобразяват с него…“

Из романа "Една съвсем различна история" на Хокан Несер, издателство Емас. "Цялото глупаво начинание представляваше, разбира се, позорно слабоумие. Изглежда, причините за него се криеха не в нечия пряка инициатива, а в общо прието уважение, в случая обаче насочено не към когото трябва. Неколцина сънародници се срещат на съботен пазар в малко бретанско градче. Навярно... Continue Reading →

„да убия цялата компания и да се махна оттук…“

Из романа "Една съвсем различна история" на Хокан Несер, издателство Емас. "29 юни 2002 Не съм като другите хора. И не искам да бъда. Ако някога през живота си намеря среда, в която се почувствам комфортно, това би означавало, че съм изгубил чувствителността си; че житейската рутина и човешката глупост са изпилили маята сетивност. Нещата... Continue Reading →

„Моето семейство е затвор. Татко е директорът на затвора. Мама е готвачка…“

Из романа "Човек без куче" на Хокан Несер, издателство Емас. Превод – Ева Кънева. "– Излизам – обяви Роберт. – Имам нужда да се поразтъпча и да изпуша две-три цигари. Защо всичко трябва да е толкова трудно? – Кое по-точно? – попита Кристина и наля още вино в чашите – нейната и на Хенрик –... Continue Reading →

„За пръв път, откакто се помнеше, друг, а не Кристофер, създаваше проблеми…“

Из романа "Човек без куче" на Хокан Несер, издателство Емас. "Кристофер намери телефона на брат си, скрит под възглавницата. "Ха!" – каза си той. Защо, по дяволите, си каза "Ха!"? Виеше му се свят. Стана дванайсет и половина. Кристофер бе изпил две чаши вино и макар другите да не забелязаха, се чувстваше силно замаян от... Continue Reading →

„За какво са ти врагове, ако имаш братя?“

Из романа "Човек без куче" на Хокан Несер, издателство Емас. Превод – Ева Кънева. "Братята лежаха в леглата си в стаята с площ дванайсет квадрата и стени, облепени с тъмнозелени тапети на тънки вертикални линии в малко по-светъл зелен нюанс. В стаята имаше скрин с три чекмеджета и две еднакви лампи, върху чиито дървени стойки... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑