„Защото не беше кукла, а една похабена стара жена с празен поглед и коса като слама…“

Из "Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "БИЖУТАТА НА СТАРАТА ДАМА В карето, затворено между улица „Раковски“ и булевардите „Сливница“, „Дондуков“/„Тодор Александров“ и „Христо Ботев“, се спотайва една много специална част на София. В нея градът крие най-красивите си къщи, най-тайнствените... Continue Reading →

Реклами

„Калният ров край пътя, пълен с още димящи тела, истина ли беше, или мираж?“

Из романа "Перлите на Ади Ландау" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "Бившият офицер от въоръжените сили на германската провинция Остмарк лейтенант Антон Оберле също пътуваше. През всичките тези дълги месеци той имаше чувството, че се движи през сивата непрогледна мъгла на кошмарен сън. За огромно негово съжаление подозренията му напълно се бяхаоправдали. В Европа се... Continue Reading →

„На колко години трябва да стана, колко още трябва да надебелея и погрознея, за да мога най-накрая да правя това, което обичам, без на хората да им е странно?!“

Из разказа "Петима на Рожен" от сборника "Незнайните образи хорски" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "…Така се запознах с новите си колеги. На втория ден от пристигането ми ръководителят Ралчев ме извика на кратък инструктаж. Моята работа беше да отговарям за софтуера, да поддържам хардуера, интернет страницата, да помагам на другите в програмирането и на... Continue Reading →

Соня Тодорова: Писателят не бива да се превръща във функция на съветниците си

Някой път така със закъснение като попаднеш на добра литература, чак те хваща срам. Заглеждаш се в книжарницата, вземаш си книгата, вкъщи насаме се зачетеш сериозно и изведнъж започваш да се интересуваш, да ровиш в интернет и – я, това било трето заглавие за автора. Добре поне, че и останалите книги са отскоро и са... Continue Reading →

„Адина караше дъщеря си да седи само в ъгъла, покрита с някакви парчета картон, и да не мърда…“

Из романа "Перлите на Ади Ландау" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "НА ПЪТ Март 1941 – септември 1942 година Адина натисна Лита към земята и ѝ прошепна да не мърда. Стъпките приближаваха, между силуетите на дърветата вече се виждаха поклащащите се светлини на фенерите. И точно тогава плъхът Густав реши, че му се пишка, и... Continue Reading →

„знам, че наистина си пенсионер, но това не значи, че трябва и да се държиш като такъв“

Из разказа "Актрисата и обущарят" от сборника "Незнайните образи хорски" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "Пак си се залежал. Вярно, студено е, ама не чак толкова. Не, няма поледица, снегът се стопи още онзи ден. Само си търсиш оправдание, извинявай, че ти го казвам. Чувстваш се слаб и схванат, така ли? Нищо чудно, това е... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑