Соня Тодорова: Писателят не бива да се превръща във функция на съветниците си

Някой път така със закъснение като попаднеш на добра литература, чак те хваща срам. Заглеждаш се в книжарницата, вземаш си книгата, вкъщи насаме се зачетеш сериозно и изведнъж започваш да се интересуваш, да ровиш в интернет и – я, това било трето заглавие за автора. Добре поне, че и останалите книги са отскоро и са... Continue Reading →

Реклами

„Адина караше дъщеря си да седи само в ъгъла, покрита с някакви парчета картон, и да не мърда…“

Из романа "Перлите на Ади Ландау" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "НА ПЪТ Март 1941 – септември 1942 година Адина натисна Лита към земята и ѝ прошепна да не мърда. Стъпките приближаваха, между силуетите на дърветата вече се виждаха поклащащите се светлини на фенерите. И точно тогава плъхът Густав реши, че му се пишка, и... Continue Reading →

„знам, че наистина си пенсионер, но това не значи, че трябва и да се държиш като такъв“

Из разказа "Актрисата и обущарят" от сборника "Незнайните образи хорски" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "Пак си се залежал. Вярно, студено е, ама не чак толкова. Не, няма поледица, снегът се стопи още онзи ден. Само си търсиш оправдание, извинявай, че ти го казвам. Чувстваш се слаб и схванат, така ли? Нищо чудно, това е... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑