Радостина А. Ангелова: Пиша, когато ми се пише, и не пиша, когато не ми се пише.

Част от съпътстващата програма на кампанията "Походът на книгите" 2-23 април 2019 година беше срещата на Радостина А. Ангелова с начинаещи писатели в Part Time Language and Culture Center на 21 април – събитието под надслов "Как да напишеш успешен роман". Авторката на поезия, разкази и 6 романа, след които "Виенски апартамент" (изд. Жанет 45,... Continue Reading →

Реклами

Радостина А. Ангелова: Пиша за обикновените хора и обикновения им живот, в който нищо не е обикновено

Преди година и нещо за първи път се срещнах с Радостина. Първо ми попадна новата й книга – "Афиши в огледалото", посочена ми с думите "това ще ти хареса" и която оправда всички очаквания, които някой би могъл да има след подобна реплика. Изчетох книгата за дни – веднага си личи, когато авторът е и... Continue Reading →

„Защото дървото знае най-добре, че и в корените, и в листата тече една и съща кръв…“

Из романа "Бал в Мулен Руж" на Радостина А. Ангелова, издателство Софтпрес. "Дървото. Коренът дава силата, стволът посочва слънцето, клоните се разстилат и оглеждат света. A листата... Листата днес са тук, утре кой знае къде. Помагат на дървото да диша, но са най-нетърпеливи да го напуснат. Заради онзи миг на полет и свобода преди пръстта.... Continue Reading →

„Насърчих мъжа в него… мъжа, който не би се обвързал толкова лесно, който ще избира, защото знае какво иска…“

Из романа "Бал в Мулен Руж" на Радостина А. Ангелова, издателство Софтпрес. "Именно до лимоните Беноа Мармонтел постави чашата на Ева, а след секунди – и своята. От невидима в стената ниша издърпа два сгъваеми стола, същите, както ратановите столове в трапезарията, отвори ги и ги разположи около масата. Явно официалностите щяха да изчакат резултатите... Continue Reading →

„Онзи урок на баща си запомни завинаги. Но не го последва…“

Из романа "Бал в Мулен Руж" на Радостина А. Ангелова, издателство Софтпрес. "Горчо Аврамов беше роден резбар. Баща му беше резбар, дядо му беше резбар, сигурно и дядото на дядо му е бил резбар, но Горчо нямаше вече кого да попита. Докато другите деца пасяха кравите и играеха на челик, той седеше встрани и дялкаше... Continue Reading →

„Ако [любовта] е болест, болен на легло съм…“

Из романа „Афиши в огледалото“ на Радостина А. Ангелова, издателство Софт-прес. "Любимо мое цвете, пиша, защото не мога да не пиша, когато възможността да ти говоря, да те следвам, да се надявам, ми е отнета, а ми е останало едното страдание да те съзерцавам отдалеч и да се топя. Не знам как се пише любовно... Continue Reading →

Радостина А. Ангелова: Вдъхновена от живота

Въпреки богатата творческа биография на Радостина А. Ангелова, признавам си, допреди няколко седмици не бях чувала за нея. Доверих се обаче на издателство Софт-прес, което ми препоръча последния й роман "Афиши в огледалото", и съм страшно доволна, че такова стойностно българско четиво премина през ръцете ми. Историята се развива в две сюжетни линии – една... Continue Reading →

„Ако един търси тъмнина в тъмното, а друг – светлина в мрака…“

Из романа „Афиши в огледалото“ на Радостина А. Ангелова, издателство Софт-прес. "Кафето в чашите на Лия и Макс отказа да приеме мълчанието им. Отпуснати на столовете от двете страни на малкия барплот, мислите им летяха един към друг, но телата им не се докосваха. Кафето обаче вършеше своето – тайно и целеустремено. Най-после единият отвори... Continue Reading →

„Реката следва пътя си, без да се интересува от стоящия на брега.“

Из романа "Афиши в огледалото" на Радостина А. Ангелова, издателство Софт-прес. "Днес нямаха представление, а подир седмица щяха да пътуват до Пловдив. Между тези две събития зееше празнина, с която Роза не можеше да се справи лесно. Откакто разбра за болестта си, бе започнала да гледа на живота по странен начин: нека мине днешният ден,... Continue Reading →

„Въображението й не смееше да мине зад многоточието.“

Из романа "Афиши в огледалото" на Радостина А. Ангелова, издателство Софт-прес. "След като Макс си тръгна, Лия дълго не можа да заспи. После сънят й реши, че приспивната му песен ще е в стакато, и тя заспива и се събужда на пресекулки до сутринта. Когато разсъмна, стана с облекчение, сложи да се вари кафе и... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑