„Мълчанието й ме дразнеше повече и от перспективата да проведем елементарен разговор…“0

Из романа "Аутопсия на една любов" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "В цялата вселена нямаше по-прецакан, по-смачкан и по-измамен човек от мен. По-разбит. По-безнадежден. Изяден без остатък. Аз, който само преди няколко месеца имах възможността да се къпя в светлините на световните подиуми, да събирам овациите на най-просветената публика, да бъда съпровождан от най-добрите оркестри... Continue Reading →

Реклами

„Тя, която цял живот е поправяла чуждите грешки…“

Из сборника със свръхкратки истории "Всичките наши тела" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "СТРАХЪТ НА КОРЕКТОРКАТА ОТ ГРЕШКА Да, смъртта е страшна, но не за това е историята. И професорът се страхува от смъртта, и продавачът на ябълки, и шофьорът на такси. Най-големият страх на коректорката е, че на собствения й некролог ще има... Continue Reading →

„Разбира се, че ми беше минавало през ума, но за нищо на света не исках да разбера дали и с мен сте постъпвали така. Дали и в същия този миг не постъпвахте.“

Из разказа "Елегия за Емма–Лена – коя остана и коя я няма" от сборника с разкази "Потъване в мъртво море" на Антония Апостолова, издателство Жанет 45. "В средата на октомври ти ми звънна. За пръв и последен път. – Къде си? – Лена? – попитах за всеки случай, стъписан. – Кой друг! – изстреля с... Continue Reading →

„…Чакаха я да слезе, след това щяха да я отвлекат, преди да е изминала и пет метра. Какво можеше да направи?…“

Из романа "Вътрешна сигурност. Бягството на Кери" от Андрю Каплан, издателство Сиела. "Тя изтича навън. Алеята водеше към улица, но имаше и паркинг, обграден с бодлива тел. Насочи се към него и забави ход точно когато се чу приглушеният звук от изстрел зад нея, след което се промъкна през една дупка в бодливата тел и... Continue Reading →

„Когато работиш под прикритие, говориш колкото е възможно по-малко и при това с кратки изречения…“

Из романа "Пясъчния човек" на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст. "Сага грабва папката със съставения от Натан Полок подробен профил на новата й самоличност и се оттегля в розова стая с плакати на тийн звезди по стените. Петнайсет минути по-късно се връща в кухнята. Влиза бавно и спира в средата на стаята. Сенките от дългите й... Continue Reading →

„Трябва да се намеся, но в крайна сметка те не се закачат с мен. Имат си по-интересна жертва…“

Из романа "Добро момиче, лошо момиче" на Али Ланд, издателство Сиела. "Прекарвам остатъка от часа в библиотеката и напускам колкото се може по-бързо, когато звънецът иззвънява, искам да стигна до физкултурния салон преди останалите. Преобличам се в една кабинка. Сама. Последно време тялото ми е само мое, слагам си трикото, ще тренираме върху дървения кон.... Continue Reading →

„…никога не беше се изкушавал да става писател – нямаше опасност творческата ревност да замъгли преценката му…“

Из разказа "Да редактираш червеева дупка" от сборника с разкази "Потъване в мъртво море" на Антония Апостолова, издателство Жанет 45. "…Вълков, който от две години работеше само с млади автори, обикновено започваше с подобно "тестово" заяждане. Беше съвсем наясно какво си мисли хлапето. Не бе очаквало да го подхванат още от първия ред на разказа,... Continue Reading →

„Човече, а ти чувал ли си как свири дяволът в радиатора? Пил ли си сам-самичък водка във ваната?…“

Из романа "Аутопсия на една любов" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Вратата хлопна. Влезе нов посетител. Имаше вид на холандски рибар: гумени ботуши, мушама, лула, тикната в брадясалото му лице. На главата – нещо средно между качулка и готварска шапка. Защо ли не бе нахлузил и дървените си обувки, за да изтропа с тях един... Continue Reading →

„Все едно се изпращахме донякъде, хванати за ръце…“

Из сборника със свръхкратки истории "Всичките наши тела" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "ДО ВРАТАТА С времето разбираш, че единственото, което можеш да направиш, е да утешиш. Преди да си отиде баба ми, стопила се вече, стискаше ръката ми и викаше, чудна работа, живее ми се още, утре ще издоя малко мляко от козата... Continue Reading →

„Ти не си от нашите. Не си като мен. Помислих си дали не си политически. Но правиш лицеви опори…“

Из романа "Секретният доклад " на Том Роб Смит, издателство Лъчезар Минчев. "Лежейки по гръб в мрака на трюма, Лев се заслуша в силното трополене на дъжда по палубата. Корабът започна да се надига и накланя от единия борд на другия. Той си представи кораба като къс и дебел стоманен палец, устойчив и бавен. Опита... Continue Reading →

„Исках да те подмина, за да не си спомням. Сега ще ми бъде трудно да те забравя…“

Из романа "Малкият бог на земетръса" от Петър Денчев, издателство Жанет 45. "Когато я срещнах на "Веслец" и преборих собствената си неприязън, обидата и всичко останало, предложих да отидем някъде наблизо; за да пием по нещо. Лора беше от хората, които трудно се доверяват. Изпитваше инстинктивен страх от непознати ситуации, така че трябваше да й... Continue Reading →

„Оставаха му няколко часа живот, докато животоподдържащите му системи изчерпят кислорода и всички възможни рециклиращи и предпазни механизми откажат…“

Из сборника с разкази "Да мечтаеш отвъд" на Александър Ненов, издателство Изток-Запад. "СМЪРТОНОСНА ПРЕГРЪДКА Дойде в съзнание с рязко поемане не въздух, сякаш изплуваше от дълбините на морето. Отвори очи и пред него се разкри черният простор на Космоса, осеян с безкрайно много звезди – достатъчно ярки, за да го накарат да затвори очи, докато... Continue Reading →

„– Налага се да го накараш да говори – казва Полок и й подава миниатюрна пластмасова кутийка. Вътре е микрофонът.“

Из романа "Пясъчния човек" на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст. "Върху бялата дървена лавица в наетия апартамент е поставена снимка на семейство в басейн. Носът на бащата е почервенял от слънцето, двете деца се смеят, вдигнали гордо надуваемите си крокодилчета. – Времето ни е крайно ограничено – отбелязва Натан Полок. – В най-лошия случай Фелисия вече... Continue Reading →

„А най-потискащо бе да гледа ръцете на млади хора, които никога нямаше да имат възможност да отметнат някой упорит посивял кичур от собствените си очи…“

Из романа "Убийството на художника" на Луиз Пени, издателство Софтпрес. "Гамаш се взираше мълчаливо в Джейн Нийл. Никол се изкашля, подозираше, че шефът й за момент е забравил къде се намира. Но той не реагира. Дори не помръдна. Двамата с Джейн бяха застинали във времето: единият втренчен нагоре, другият – надолу. После очите му обходиха... Continue Reading →

„Може би той наистина беше талантлив писател. Може би аз не успявах да го видя, защото сама не бях достатъчно талантлива…“

Из романа "Съпругата" на Мег Уолицър, издателство Колибри. "Рей, дневният портиер в сградата на семейството ни, не беше наясно за моето падение, така че докосна леко шапката си и се поинтересува какво е усещането да бъда "студентка", а Гюс, операторът на асансьора, дръпна месинговата ръчка и докато пътувахме нагоре, ми разказа за сина си в... Continue Reading →

„Нормална реакция, аз съм женен, а тя ме обича…“

Из романа "Докато дишам" на Георги Томов и Дейна Бренченс, издателство Сиела. "Васил живееше като в странен сън, с печелене на пари от съмнителни операции и прахосване на чувства в една невъзможна любов. Връзката му с Елена продължаваше да е само платонична, когато един ден, близо две години след тяхната първа среща, тя направи нещо... Continue Reading →

„Да убие Дънкан? Невъзможно. Пълен абсурд, разбира се. Тогава защо не може да заспи?“

Из романа "Макбет" на Ю Несбьо, издателство Емас. "— Какво? — Той премига в тъмната спалня. — Трябва да убиеш Дънкан — повтори тя. Лейди чуваше звука на собствените си думи, усещаше как набират мощ и заглушават разтуптяното й сърце. Макбет седна в леглото и я изгледа внимателно. — Будна ли си, или бълнуваш, любов моя? — Будна съм. Няма... Continue Reading →

„имам притеснителното усещане, че не владея хода на историята и дори собствените си реплики…“

Из романа "Физика на тъгата" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Машина за минало Последния път, когато се върнах в Т., забелязах странни неща. Възстановили са паметника от 1980 на площада. Можех да се закълна, че преди седмица го нямаше. Помнех добре този паметник. Мъж с дълга гранитна дреха, можеше да бъде расо, шлифер или... Continue Reading →

„Не можеше да позволи да остане жива погребана наред с телата на мъртвите червеи и пъплещите стоножки…“

Из романа "Огънят в мен" на Даниела Богоева-Гюргакова, издателство Сиела. "А една друга нощ бе хладна, безлунна и мъглива, земята – тинеста, лепкава и студена. Катрин вървеше през гора от изпепелени борове и зъзнеше, облечена единствено с къса рокличка с тънки презрамки. Вонящата тиня влизаше между пръстите на босите й крака и жвакаше с гаден... Continue Reading →

„най-опасният звук, който можеш да чуеш в джунглата, е тишината…“

Из романа "Другите светове на Алби Брайт" на Кристофър Едж, издателство Софтпрес. "Единственият домашен любимец, който съм имал, беше хамстерът Хокинг. Мама и татко ми го подариха за десетия рожден ден в опит да смекчат факта, че се наложи да се върнем в Клакторп. Името беше по предложение на татко, макар че аз понякога го... Continue Reading →

„Това е входният билет за загубения рай, действащ точно толкова, колкото време водата остава топла…“

Из романа "Здрач" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "През онази сутрин работих, докато пръстите ми не се вдървиха от умора, така че не можех да уцелвам клавишите на пишещата машина и буквите взеха да се трупат една върху друга и да се сливат. Слънцето вече отдавна беше изгряло и се наложи да дръпна завесите, за... Continue Reading →

„Натегнато скърцане на херметичните врати, завинаги разделящи света на живите от света на мъртвите…“

Из романа "Метро 2034" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. " „В случай на подаване на сигнал «Атом» се придвижете към най-близката станция, там станете и отворете вратите. Съдействайте на силите на гражданската отбрана и армията при евакуирането на пострадалите и херметизирането на станциите на метрополитена…“ Инструкциите за това какво трябва да... Continue Reading →

„Кога ще свърши всичко това, кога ще ни спасят? Дойдоха кучета, ядат труповете…“

Из романа "Метро 2033" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. "Всичко бе тихо, само някъде много далеч виеха диви кучета: жално, тъжно, сякаш плачеха. Но на Артьом изобщо не му се искаше да се среща и с тях: щом бяха успели да оцелеят на повърхността през всичките тези години, би трябвало да... Continue Reading →

„– И можем да изкопчим признание до четиресет и осем часа… независимо дали го е направил той, или не…“

Из документалния роман "Архивът на Стиг Ларшон" на Ян Стокласа, издателство Сиела. "„М“ Прага, октомври 2017 г. В самолета си поръчах малка бутилка от киселото вино, което предлагат авиокомпаниите, и се замислих как бих могъл да потърся контакт с Якоб. Очевидният начин беше да отида в Израел, да го намеря и да го помоля да... Continue Reading →

„Всъщност в тялото ти няма дори едно-единствено счупване, което да е сравнимо с друго; няма признак, по който да се определят предметът, причината, формата на това, което те е наранило…“

Из романа "Червеното пиано" на Джош Малерман, издателство DejaBook. "Пациентът е буден. Песента, която пише, заглъхва… сякаш, докато е спал, тя  звучала непрекъснато, повтаряла се е отново и отново… саундтракът на неговия невероятно дълъг, немислим покой. Той помни всяка подробност от пустинята. Първото нещо, което вижда, е човек. Този човек е лекарят. Каки панталоните и... Continue Reading →

„…не приемам идеята за хора или деца, които се нараняват и убиват, за обезпокоителна. Намирам я за позната. Намирам я за нормална…“

Из романа "Добро момиче, лошо момиче" на Али Ланд, издателство Сиела. "Прибирам се в къщата и виждам палтото на Майк на парапета в коридора, вероятно се е прибрал рано от работа. Взимам айпода от стаята си, не искам да стоя сама в нея, и се насочвам към нишата пред кабинета. Харесва ми, защото е препълнена... Continue Reading →

„Тя бе успяла да зърне нещо в мен, което аз все още не познавах…“

Из романа "Влахос" на Елена Щерева и Николай Янков, издателство Жанет 45. "Тези първи месеци бяха и трудни, и прекрасни. Мисълта за Агора беше способна да ме изтръгне на мига от всякакви лепкавини и зловония, с които ме обграждаше светът наоколо – работата, разочарованията, съседите, смъртта на поредната метъл звезда… Вечер бързах да си легна,... Continue Reading →

„– Яна Язова е ръкописът, който е изчезнал. Часовникът тиктака… „

Из романа "Извън редовете. Романът на Яна Язова" на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст. "– Значи не сте чували за откраднатите ръкописи и Галя ви препоръча да потърсите мен? – сепна ме гласът на жената до мен. Беше Катя, колежката на Галя, по чиято заръка се бях срещнал с журналистката. Кимнах за пореден път. Не възнамерявах... Continue Reading →

„Може би го е чела и иска автограф…“

Из сборника със свръхкратки истории "Всичките наши тела" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "СУЕТА И ЗАБРАВА Седи си в кафенето на ъгъла, зачел се е, вдига глава и вижда една жена, стои до масата и му се усмихва. Позната му е отнякъде, но не се сеща нито име, нито нищо. Може би го е... Continue Reading →

„Просто си бе получила подаръка за всичките рождени дни до края на живота си…“

Из романа "Дарът" на Невена Митрополитска, издателство Жанет 45. "Всичко започна от един въпрос. На осемнайсети октомври седемдесет и осма, точно три месеца преди Неда да навърши седем години, дядо ѝ, както седеше на люлеещия се стол пред телевизора и поглаждаше олющения му подлакътник, я попита какъв подарък иска за рождения си ден. Това не... Continue Reading →

„Още един психопат, който е изглеждал съвсем нормален…“

Из романа "Пациент 488" на Никола Бьогле, издателство Ентусиаст. Превод – Силвия Колева. "– Събуди ли се? – попита Сара. – Не, госпожо инспектор. Поддържат го в изкуствена кома. – Каква е прогнозата им? – Видът им говори, че нещата не са добре… Сара изруга мислено, но по лицето й не пролича никакво вълнение. Направи... Continue Reading →

„Настъпил беше моментът, в който е добре да се глътне капсула цианкалий; жалко, че на стажантите в Първи канал не раздаваха такива…“

Из разказа "Централните новини" от сборника "Разкази за родината" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "ЦЕНТРАЛНИТЕ НОВИНИ Искам да съм роб на галера, помисли си Саша. Прозорците на тресящата се "деветка" се бяха запотили от киселия заради снощния махмурлук дъх на телевизионния оператор и звукооператора. Ако стъклото се забършеше с ръкав, през него щеше да се... Continue Reading →

„тази вероятно бе влизала в кабинките за регенериране не по-малко от дузина пъти, при това вероятно бе ползвала смърт категория „лукс“…“

Из сборника с разкази "Кръв от къртица" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "ВЪЗБУДАТА ОТ СНОЩИ Юп беше решил докрай да се отпусне. Миналата вечер също бе прекарал с блондинка, като дори не си даде труд да запомни името й. Тя му беше казала, че е умирала седем пъти, Юп се бе престорил, че й... Continue Reading →

„Сага усеща как по гърба и ръцете й полазват студени тръпки, когато вижда колко подробни и сериозни са приготовленията  за тази мисия…“

Из романа "Пясъчния човек" на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст. "Свикана е спешна среща в изключително тесен кръг. Преди не повече от два часа Сага се е обадила на шефа си, за да му съобщи, че е размислила и че приема задачата. И сега Карлос Елиасон, Вернер Санден, Натан Полок и Юна Лина са се събрали... Continue Reading →

„Тази глава разбираше от музика и това под червеното й руно не бе кратуна…“

Из романа "Аутопсия на една любов" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "На третия ден сутринта Ина се обади. Смънках едно полугузно-полутроснато "Хей, здравей, как си?", но колената ми омекнаха и седнах на леглото до телефона. – Реших да ти дам шанс да се извиниш, че не се обади да ми благодариш за прекрасната нощ. Или... Continue Reading →

„Изследванията за съвместимост показват, че мъжът ви не е биологичният баща на Луче…“

Из романа "Да се възползвам всякак от теб" на Сара Ратаро, издателство Ентусиаст. "Онази нощ, 4.00 часът – Госпожо, елате с мен, имаме много време. Доктор Лонгани ме хвана за лакътя и правейки знак да го последвам, наклони глава наляво. Начинът, по който бях облечена, обувките, разрошената коса оставяха у всеки, който ме погледнеше, впечатлението... Continue Reading →

„Отдавна установената практика на безнаказана жестокост и равнодушие към отговорността беше заменена с някакво объркано съчувствие…“

Из романа "Секретният доклад " на Том Роб Смит, издателство Лъчезар Минчев. "ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА ТИХИЯ ОКЕАН ТЕРИТОРИАЛНИ ВОДИ НА СССР ОХОТСКО МОРЕ ЗАТВОРНИЧЕСКИ КОРАБ "СТАРИЯ БОЛШЕВИК"   7 април 1956 г. Застанал на палубата, офицерът Генрих Дувакин захапа със зъби грубите си ръкавици, за да ги свали. Пръстите му бяха премръзнали и едва се... Continue Reading →

„Беше инат човек, инатът повече от човека у него…“

Откъс от разказа "Студено" от сборника "Юлски разкази" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "СТУДЕНО Беше й студено по всяко време. Вярваше, че трябва да носи най-малко по пет слоя дрехи, и се движеше като етажерка за облекла; сигурно цялата си заплата хвърляше за нови и нови дрипи, в които потъваше като камък в кална... Continue Reading →

„Любовта си е любов и няма нищо общо с брака…“

Откъс от разказа "365 дни любов" на Ганка Филиповска от сборника "Обича ме не те обича", издателство Сиела. "Залата беше препълнена. Погледът й шареше с надежда и страх по лицата на публиката – търсеше едно-единствено сред тях, но го нямаше. Слава богу, така е по-добре. Така е по-добре… Цяла седмица се колебаеше преди да приеме... Continue Reading →

„И засега успяваха да нанесат щети само на собствените си животи…“

Из романа "Малкият бог на земетръса" от Петър Денчев, издателство Жанет 45. "Една вечер бяхме поканили на вечеря нейните колеги – Милена, Кристиан, Лили и Мариан. Те сякаш бяха дошли да докажат на добра воля теорията ми, че глупостта се разпространява без оглед на пол и възраст, на външен вид и чувствителност. Още повече когато... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑