„На колко години трябва да стана, колко още трябва да надебелея и погрознея, за да мога най-накрая да правя това, което обичам, без на хората да им е странно?!“

Из разказа "Петима на Рожен" от сборника "Незнайните образи хорски" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "…Така се запознах с новите си колеги. На втория ден от пристигането ми ръководителят Ралчев ме извика на кратък инструктаж. Моята работа беше да отговарям за софтуера, да поддържам хардуера, интернет страницата, да помагам на другите в програмирането и на... Continue Reading →

Реклами

Соня Тодорова: Писателят не бива да се превръща във функция на съветниците си

Някой път така със закъснение като попаднеш на добра литература, чак те хваща срам. Заглеждаш се в книжарницата, вземаш си книгата, вкъщи насаме се зачетеш сериозно и изведнъж започваш да се интересуваш, да ровиш в интернет и – я, това било трето заглавие за автора. Добре поне, че и останалите книги са отскоро и са... Continue Reading →

„знам, че наистина си пенсионер, но това не значи, че трябва и да се държиш като такъв“

Из разказа "Актрисата и обущарят" от сборника "Незнайните образи хорски" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "Пак си се залежал. Вярно, студено е, ама не чак толкова. Не, няма поледица, снегът се стопи още онзи ден. Само си търсиш оправдание, извинявай, че ти го казвам. Чувстваш се слаб и схванат, така ли? Нищо чудно, това е... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑