„Влизаше в сънищата на умиращи хора, които обитаваха граничната пещера, и се опитваше да ги накара да се почувстват по-добре…“

Из романа "Последната територия" на Момчил Николов, издателство Сиела. "Намираха се в затворено помещение, което приличаше на кулата на баба му. Той стоеше прав върху черния куб, а главата, която междувременно се беше сдобила и с тяло – или поне за това загатваха очертанията под големия бежов шлифер – на белия. Маноло беше започнал разговор... Continue Reading →

Реклами

„как ще стигне до онова състояние, в което ще може да сънува, когато си поиска и каквото си поиска…“

Из романа "Последната територия" на Момчил Николов, издателство Сиела. "Решението за край на домашните кинопрожекции не беше на майка му, а негово. От една страна: беше изгледал всичко, което можеше да се гледа, даже и най-глупавите филми, по много пъти. От друга: контрастът между логиката на филмовите сюжети и сюжетите в истинския живот беше започнал... Continue Reading →

Момчил Николов: Писането започва далеч преди първия написан ред.

Подходих към "Последната територия" с известно притеснение. Коментарите из интернет повтаряха "роман от световна величина", "европейски роман", "роман с главно Р", "антиутопия", "сюрреалистичен трилър", "да бъдеш господар на живота си", "изследване на съня", а аз като че ли все още се респектирах от тематиката, от обема и нивото на романа, и странях от него. Но... Continue Reading →

„Точно в този момент това, че разбиваме банка, ми изглежда нормално и правилно…“

Из романа "Последната територия" на Момчил Николов, издателство Сиела. "Жорди се навежда, взема един чук и го стиска здраво в ръката си. Сузане кимва едва забележимо с глава и представя плана. Днес е обиколила централните части на града и е намерила място, подходящо за атака. Мястото е кръстовището на улиците Rogent и Mallorca. Там има... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑