„Имайте предвид все пак, че писмата ни с отказ обикновено не са по-дълги от три изречения…“

Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Седя така почти половин час в замая и накрая съвсем капнала, но все още далече от съня, върза косата си назад както винаги, легна и отвори писмото.   Уважаема госпожице Талис, Благодарим Ви, че ни изпратихте "Двама при фонтана" и Ви молим да приемете нашите извинения за... Continue Reading →

Реклами

„Задачата му беше да оцелее, макар че бе забравил защо…“

Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "– Мамка им – избълва уморен глас близо до ухото му. – Къде са нашите военновъздушни сили? Друг каза с тон на познавач: – Тези ще подгонят жабарите. Сякаш за да го опровергае, една от точиците се отскубна от останалите и пикира почти вертикално, право над главите... Continue Reading →

„Дори и осемнайсетият му рожден ден да беше утре сутринта, то днес той все още нямаше да е навършил пълнолетие…“

Из романа "Законът на детето" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Когато влезе, залата се изправи на крака. Седна и огледа долу в ниското страните, вече заели местата си. Пред нея бе поставена тънка купчинка от кремавобяла хартия, до която сложи писалката си. Чак в този момент, при вида на чистите листи, и последните следи от... Continue Reading →

„Можех ли да живея с такава гузна съвест? Е, вече го правех…“

Из романа "Операция "Сладкоугодник" на Иън Макюън, издателство Колибри "Макс не избра подходящ момент да се навърта край Час Маунт и да го занимава с глупости. Строго погледнато, при толкова отворени досието той дори не би трябвало да прекрачва прага на нашия отдел. Час обаче беше твърде учтив и добродушен, за да му го каже.... Continue Reading →

„Онеправдано дете, онеправдана съпруга…“

Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Колкото и елегантна да е била старата сграда в стил "Адам", колкото и красиво да се е извисявала над парка, стените надали бяха толкова масивни като на заместилата я шотландска готика и в помещенията й сигурно не бе настъпвала такава гробовна тишина, каквато понякога захлупваше дома на... Continue Reading →

„целта на операцията бе не да убие Матю, а да спаси Марк…“

Из романа "Законът на детето" на Иън Макюън, издателство Колибри. "– Аз мисля, че не трябва да се предаваме. А ти? – Този, който напуска, си ти. – Мисля, че и ти имаш роля в това. – Но не аз се готвя да унищожа брака ни. – Само казваш така. Изрече го с равен тон,... Continue Reading →

„Най-сетне бяха непознати, миналото им бе забравено…“

Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Двамата се загледаха объркани, неспособни са подновят разговора, усещайки, че нещо едва-що възникнало между тях може да им се изплъзне. Това, че бяха стари приятели още от детството, сега беше преграда – срамуваха се пред самите себе си, каквито бяха досега. Приятелството им бе станало малко неопределено... Continue Reading →

„Мислела си, че ще разрушиш брака ми и ще заживееш при мен, обаче тук сбърка…“

Из романа "Операция "Сладкоугодник" на Иън Макюън, издателство Колибри "На зазоряване си взех ароматна вана. В седем бях готова. Каква заблудена глупачка – да си взема сак с бельото, което той харесва (черно и мораво, разбира се), гуменки за разходките в гората. Бях на автобусната спирка в девет и двайсет и пет, притеснена да не... Continue Reading →

„– Фиона, кога спахме заедно за последен път?“

Из романа "Законът на детето" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Лондон. Краят на първата седмица от летния триместър на съдебната година. Неумолимо юнско време. Фиона Мей, съдия във Висшия съд*, бе у дома си в неделната вечер. Лежеше по гръб на един шезлонг, а погледът ѝ минаваше покрай обутите ѝ в чорапи крака и се... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑