„това море, дето толкова си го искал цял живот, нарочно ти е било отказано…“

Из повестта "Жажда" на Захари Карабашлиев, издателство Сиела. "Но сега разказвам за студентския лагер, спирка "Почивка" и моята първа среща с морето, което така и дотогава не бях виждал. Може би точно тази жажда да го видя, ме е хвърлила да плувам сам сутринта рано. Даниел, аз бях сърдит, бях гневен, че не можех да... Continue Reading →

Реклами

„Целият му живот до тук е бил преодоляване. И сега това му е отнето…“

Из повестта „Жажда“ на Захари Карабашлиев, издателство Сиела. "Последното, което помни, е дъжд, силен дъжд, светкавици над сградите. Покриви на сгради в проблясък от светкавици – появяват се, разместват се, изчезват. Покриви в лятна буря. Люлеещите се корони на дърветата, прегънатите им снаги. Светкавици. Силуетът на града – разкривени антени над блоковете, като изоставени гробища,... Continue Reading →

"Писането започва с четене. С много четене", Захари Карабашлиев

„Нещо различно от фотограф или писател…“

Из романа "18% сиво" на Захари Карабашлиев, издателство Сиела. "Започнаха да ме пращат в командировки все по-често. Плащаха ми командировъчни (деветдесет долара на час) в зависимост от това колко време прекарвах вън от града. Затова започнах да избирам по-недиректни полети. За да отида до Илинойс, да речем, минавах през Тексас, което ми даваше осем часа... Continue Reading →

"Хората пишат по теми, които смятат самите те за важни. Ако те вълнува Втората световна война – ще пишеш дори за войната с любов. А ако пишеш за загубената си любов, ще пишеш така, като че пишеш за война", Захари Карабашлиев

„И тези години до тук бяха равни на нула.“

Из романа "Хавра" на Захари Карабашлиев, издателство Сиела. "И в този момент усети самотата по-силно от всякога. Дойде в Америка, за да търси добър живот. Съпътстваше тази, която обичаше – като страничен кош на мотоциклет. Във всичко, с което се захващаше, се стараеше да е различен от баща си. И до един момент си бе... Continue Reading →

„Като двама непознати…“

Из романа "18% сиво" на Захари Карабашлиев, издателство Сиела. "Това, което се случи между мен и Стела във Франция, бе внезапно като любов от пръв поглед. Втората вечер в Париж изкарахме, избягвайки погледите си и делови като счетоводители с дълги години съвместен стаж. На връщане на летището четохме списания, аз тайно я шпионирах над страниците,... Continue Reading →

"Успех е да напишеш КРАЙ след няколкостотин страници текст. И да си отдъхнеш. Това е истински успех. Какво ще се случи след това, често е божа работа", Захари Карабашлиев

„Тази земя има нужда от сняг.“

Из романа "Хавра" на Захари Карабашлиев, издателство Сиела. "Не беше спал от сутринта, в която го събудиха папагалите. Не беше спал през цялото време, докато самолетчето в дисплея на седалката пред него лазеше над континента Северна Америка, докато в мониторите пускаха филми с Мел Гибсън, с Леонардо ди Каприо, с Джулия Робъртс и Джесика Частейн,... Continue Reading →

„А на мен ми омръзна да знам, че на всички им е омръзнало.“

Из романа "Хавра" на Захари Карабашлиев, издателство Сиела. "Той замълча и след пауза добави: – Дядо ни е бил собственик на кръчма, след национализацията едва го оставили да е кръчмар. Баща ни тръгна от управител на ресторант и го вкараха в затвора. Аз учих за едно, исках друго, а сега държа бар. Сякаш поколения наред... Continue Reading →

„Морето се обръща“

Из романа "18% сиво" на Захари Карабашлиев, издателство Сиела. "Сега отчитам, че последните две години съм работил много здраво над това доходите ми да са високи, а ежедневието – непоносимо скучно. Знам, че това е положението с повечето ми колеги и с колегите на техните колеги. Отдавна не съм срещал интересни хора. Отдавна не съм... Continue Reading →

„Аз така продължавам.“

Из романа "Хавра" на Захари Карабашлиев, издателство Сиела. "– Виж, Ники. Аз живях с баща ни дълго след като ти замина. Нали се сещаш. Той вървеше към този край, това беше неизбежно – по един или друг начин. – Ани, слушай… Да, лесно би било да търсим правосъдие, ако баща ни бе светец и ни... Continue Reading →

„Не сме ли ние само сенки на това, което искаме да сме?“

Из романа "Хавра" на Захари Карабашлиев, издателство Сиела. "–Честит племенник! – Теодора викаше от другата страна. – Красавец! Четири килограма. Има коса. Вълнението от тези думи – колкото и очаквани да бяха – дойде по-силно, отколкото си го представяше, Никола усети как гърлото му се втвърдява. – Честит да ни е! Как е Ани? –... Continue Reading →

„Какво, ако ние живеем животите си отзад напред?“

Из романа "18% сиво" на Захари Карабашлиев, издателство Сиела. "Ако пътувам достатъчно дълго нанякъде, би трябвало да мога да избродя пустиня, планини и морета и да стигна пак там, откъдето съм тръгнал. Пространствата, дори и този забързан в хоризонта път, колкото и плоски да изглеждат, са в края на краищата парчета от едно кълбо, което... Continue Reading →

„Сбогом и на теб, празна къщо!“

Из романа "18% сиво" на Захари Карабашлиев, издателство Сиела. "След няколко мили е изходът за вкъщи. Това, което искам да правя сега повече от всичко, е да спя, да спя, да спя, да се наспя. Отварям прозорецd, за да влезе свеж въздух и да издържа последните минути буден. Утринната хладина блъсва лицето ми. Заедно с... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑