„това море, дето толкова си го искал цял живот, нарочно ти е било отказано…“

Из повестта "Жажда" на Захари Карабашлиев, издателство Сиела. "Но сега разказвам за студентския лагер, спирка "Почивка" и моята първа среща с морето, което така и дотогава не бях виждал. Може би точно тази жажда да го видя, ме е хвърлила да плувам сам сутринта рано. Даниел, аз бях сърдит, бях гневен, че не можех да... Continue Reading →

Реклами

„Целият му живот до тук е бил преодоляване. И сега това му е отнето…“

Из повестта „Жажда“ на Захари Карабашлиев, издателство Сиела. "Последното, което помни, е дъжд, силен дъжд, светкавици над сградите. Покриви на сгради в проблясък от светкавици – появяват се, разместват се, изчезват. Покриви в лятна буря. Люлеещите се корони на дърветата, прегънатите им снаги. Светкавици. Силуетът на града – разкривени антени над блоковете, като изоставени гробища,... Continue Reading →

„— Само от любопитство да те питам… какво държиш в онази клетка в дневната?“

Из романа „Жажда“ на Ю Несбьо, издателство ЕМАС. Превод – Ева Кънева. "Бьорн Холм зави по тихата улица и подкара предпазливо волвото „Амазон“ между грамадите сняг, натрупан от двете страни, където засипани автомобили сякаш се бяха пъхнали в бърлогите си за зимен сън. — Пристигнахме — Хари се наведе напред и погледна към четириетажната фасада. Между... Continue Reading →

„Първата ни работа е да питаме дали детето е бягало от къщи.“

Из романа „Жажда“ на Ю Несбьо, издателство ЕМАС. Превод – Ева Кънева. "Хари и Смит се возеха сами в асансьора. — Избягваш зрителен контакт — отбеляза психологът. — Такава е утвърдената поведенческа норма в асансьор, нали? — Не говоря конкретно за сега, а по принцип. — Ако да не търсиш зрителен контакт и да го избягваш е едно и... Continue Reading →

„В криминалните хроники изобилства от имена, завършващи на „и“…“

Из романа „Жажда“ на Ю Несбьо, издателство ЕМАС. Превод – Ева Кънева. "Катрине Брат плъзна уморените си очи по снимките, осветени от настолната лампа на бюрото. По нищо не личеше тези типове да са изнасилвачи; да са се гаврили с жени, мъже, деца, старци, да са изтезавали и дори убивали някои от тях. Е, ако... Continue Reading →

„Как успя да влезеш в телефона? С пръстов отпечатък от трупа ли?“

Из романа "Жажда" на Ю Несбьо, издателство ЕМАС. Превод – Ева Кънева. "Катрине плъзна поглед над залата, завърши поредното си изсмукано от пръстите изречение, пое си дъх и забеляза как ръката на един колега леко барабани по подлакътника на стола. — Ако обаче Елисе Хермансен е пуснала убиеца по-рано вечерта и го е оставила вътре, докато... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑