„Господи. Наистина ли си искал да седя тук, на тази кушетка, и да гледам през това стъкло?“

Из романа "Германия, мръсна приказка" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Стълбите до втория етаж изкачихме на пръсти. Спряхме пред безлична врата. Вдясно – мътно огледало. Той отключи. Натисна вратата и влезе. Превъртя електрическия ключ. Жална светлина потече от крушката, която болно висеше върху гол шнур. – Е, влизай, влизай. Нали ти казах, че е уютно?... Continue Reading →

Реклами

„Нищо по-мръсно, нищо по-трогателно не бях виждал през живота си…“

Из романа "Германия, мръсна приказка" на Виктор Пасков, издателство Сиела.   "Пристигнахме. Пресякохме късото разстояние от перона през чакалнята. Излязохме навън.   Следобедът бе синкав. В мъглата слънцето приличаше на дълго разлято йодено петно. Стоях, увит в стария италиански шушляк с прогорени по джобовете дупки от цигари. Изтръпнал от възторг. Стелеше се ситен дъжд. Попивах... Continue Reading →

„Какво се е случило с онзи, истинския, който е бързал да ме посрещне на дрезденската гара?

Из романа "Германия, мръсна приказка" на Виктор Пасков, издателство Сиела.   "От какво се срамуваше? Защо очите ти гледаха с услужливия кокершпаньолски поглед? Какво те пречупи? Не, няма да захленча сега "…татко, татко, защо ме изостави…". Един-единствен упрек няма да чуеш от мен. Не се надявай. Само това искам да зная – какво се е... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑