Радостина А. Ангелова: Пиша за обикновените хора и обикновения им живот, в който нищо не е обикновено

Преди година и нещо за първи път се срещнах с Радостина. Първо ми попадна новата й книга – "Афиши в огледалото", посочена ми с думите "това ще ти хареса" и която оправда всички очаквания, които някой би могъл да има след подобна реплика. Изчетох книгата за дни – веднага си личи, когато авторът е и... Continue Reading →

Реклами

„Защото дървото знае най-добре, че и в корените, и в листата тече една и съща кръв…“

Из романа "Бал в Мулен Руж" на Радостина А. Ангелова, издателство Софтпрес. "Дървото. Коренът дава силата, стволът посочва слънцето, клоните се разстилат и оглеждат света. A листата... Листата днес са тук, утре кой знае къде. Помагат на дървото да диша, но са най-нетърпеливи да го напуснат. Заради онзи миг на полет и свобода преди пръстта.... Continue Reading →

„Насърчих мъжа в него… мъжа, който не би се обвързал толкова лесно, който ще избира, защото знае какво иска…“

Из романа "Бал в Мулен Руж" на Радостина А. Ангелова, издателство Софтпрес. "Именно до лимоните Беноа Мармонтел постави чашата на Ева, а след секунди – и своята. От невидима в стената ниша издърпа два сгъваеми стола, същите, както ратановите столове в трапезарията, отвори ги и ги разположи около масата. Явно официалностите щяха да изчакат резултатите... Continue Reading →

„Онзи урок на баща си запомни завинаги. Но не го последва…“

Из романа "Бал в Мулен Руж" на Радостина А. Ангелова, издателство Софтпрес. "Горчо Аврамов беше роден резбар. Баща му беше резбар, дядо му беше резбар, сигурно и дядото на дядо му е бил резбар, но Горчо нямаше вече кого да попита. Докато другите деца пасяха кравите и играеха на челик, той седеше встрани и дялкаше... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑