„Гледах как дядо умира…“

Из романа "Животът, който загърбваме" на Алън Ескенс, издателство Изток-Запад. "Отидох до Карл и седнах на удобното кресло до него, а той само леко извърна очи към мен, без да показва по какъвто и да е друг начин, че е забелязал присъствието ми. След малко продума: – Прекрасен ден. – Наистина – отвърнах. Подвоумих се,... Continue Reading →

Реклами

„Времето показа, че съм бил – в най-добрия случай – наивен…“

Из романа "Животът, който загърбваме" на Алън Ескенс, издателство Изток-Запад. "По-рано вечерта си бях изключил телефона, за да се спася от масираната атака с обаждания, която очаквах от майка си, и сега извадих телефона от джоба си и го включих, за да проверя кой ме е търсил. Имаше двайсет и едно обаждания от телефонен номер... Continue Reading →

„От изтрезвителното направо в затвора ли ще я пратите?“

Из романа "Животът, който загърбваме" на Алън Ескенс, издателство Изток-Запад. Превод – Галина Величкова. "Изнасилвач и убиец. Бях дошъл в “Хълма”, за да намеря герой, а попаднах на злодей. Той сигурно имаше какво да разкаже, но дали бих искал да опиша тази история? Състудентите ми щяха да разказват за баба си, която родила на пръстения... Continue Reading →

„При вас има хора, които са преживели изумителни неща…“

Из романа "Животът, който загърбваме" на Алън Ескенс, издателство Изток-Запад. Превод – Галина Величкова. "Помня смътното усещане за ужас, което ме гнетеше в този ден, докато вървях към колата си, потиснат от лошо предчувствие – талазите му се завихряха над главата ми и се разбиваха в брега на вечерта на малки вълнички. На този свят... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑