„От трапеза на трапеза“

"Дали я предизвиквах с пипкавата си суетня около масата? – Никога не умееш да подредиш приоритетите си! – натякваше ми тя. В такива случаи. А ме уверяваше, че нарочно го правя. Сега обаче гласът ѝ отекваше само в мене. Но – на всяка крачка. Неизбежно чувах нейните наставления още от заранта, когато подхванах паяжасалите вече... Continue Reading →

Advertisements

„Повече пот в упражнението, по-малко кръв в схватката“

"Кръчмата носеше простичкото име Сага и представляваше широка пещера, вкопана в самата твърд на хълма. Укрепеният с дървени греди таван беше опушен от дима на факлите, а – изпръскани с повръщано, мазнина и вино – стените без съмнение можеха да разкажат безброй истории за героични пиянства. Рент се отбиваше тук понякога и знаеше, че макар... Continue Reading →

„Бях между два звяра с отделни територии и обща кръв…“

"– Дори не знам името на майка ти – сепнах се внезапно точно преди да пристигнем. – Евдокия – усмихна се Самуил. – Идва от гръцки и значи „добра воля“, но това няма нищо общо с характера ѝ. Спряхме пред красива порта в Бояна, която веднага се отвори пред нас. Един едър бодигард кимна и... Continue Reading →

„Като прострелян. Донякъде.“

"В лунатизма на будната си сънност първо разбрах, че гледах, но нищо не виждах. По-противното беше, че последва и бясното думкане в ушите. Напънах торс да го извърна след главата си, защото вратът ми вече беше усукан към мрака зад мене. Тежко глъхнеше, когато моето сърце пропуснеше удар, а сетне ми върнеше два и дори... Continue Reading →

„Няма да ти кажа числата от тотото. Ще ги надраскам с пирон. На бара ти!“

"Луда работа Лу стоеше зад бара и се чудеше как може да направи така, че купчината чаши пред него да се измие от само себе си. Не беше редно човек с неговите бармански умения да пилее силите си в миене. Нали затова съществуваше научно-техническият прогрес! – разсъждаваше Лу. Въпреки странния час един клиент дотича и... Continue Reading →

„На моменти ми се струваше, че забравям името й…“

"Завръщането Още в самолета се почувствах като у дома си. Оставих Диана да хрупа сандвичи, да пие кофти портокалов сок и да се блещи в стюардесите с червени костюми. Вдишвах бавно от кислорода, който се предлагаше от самолетната инсталация. Носът ми се прочисти и ми се приспа, но не защото наистина ми се спеше, а... Continue Reading →

„Колко време е нужно на човек да пропилее злато, което би могло да му стигне за цял живот?“

"Колко време е нужно на човек да пропилее злато, което би могло да му стигне за цял живот? Рент Чистника не само си зададе този въпрос, но откри и отговора му по единствения възможен начин. Пропиля златото за няколко месеца. Трийсет и пет хиляди империона текоха като реки от вино из таверни и бардаци, потъваха в... Continue Reading →

„Щеше да е друго, само да я бях видял на прозореца…“

"Фуджи Директорката я знаех още от малка. Спомням си, когато майка й – Кюстендилката, дойде снаха в комшиите. Беше страхотна красавица. Цялото градче лудна. Некой ще изгори, ма да видим кой! – мърмореше баба и хвърляше любопитни погледи към двора на онези. Трябва да съм бил на шест години и помня, че тя направо ме... Continue Reading →

„Точно в този момент това, че разбиваме банка, ми изглежда нормално и правилно…“

"Жорди се навежда, взема един чук и го стиска здраво в ръката си. Сузане кимва едва забележимо с глава и представя плана. Днес е обиколила централните части на града и е намерила място, подходящо за атака. Мястото е кръстовището на улиците Rogent и Mallorca. Там има неголям площад и три банки, разположени една до друга... Continue Reading →

„Все пак днес щяха да ме дават по телевизията“

"Един обикновен ден Както всяка скапана сутрин, часовникът опищя света точно в шест. Устоях на желанието да строша мъчителя, станах и го изключих. Затътрузих се към банята, за да се приведа в ред. Все пак днес щяха да ме дават по телевизията. Един душ. Така… Я да се видим в огледалото. По дяволите , пак... Continue Reading →

„Никой не се впечатлява от почивен ден. Никой не го е искал…“

"Grave Britain Пристигаме на гарата в Абъристуит (Уелс) към 11:30 вечерта. Началото на март е, годината – 2004-а. Сърцата ни направо преливат от щастие. Тук се печелят лесни и бързи пари. Ще работим в супер модерна фабрика за консерви от пилешко месо. Ще живеем в луксозни британски къщички с джакузи и бърз интернет. Два милиона... Continue Reading →

„Ако привлечеш нечий поглед, не поглеждай веднага встрани…“

"Лев погледна през прозореца и изчака пътниците да слязат. Гарите се наблюдаваха от униформени или цивилни агенти. Всички главни транспортни възли се смятаха за уязвими от гледна точка на проникването на вражески шпиони. По пътищата имаше контролно-пропускателни пунктове с въоръжена охрана. Пристанищата бяха под непрекъснато наблюдение. А контролът никъде не бе така засилен, както в... Continue Reading →

„80 С и други размери“

"Трябваше ми нова работа, не можех да остана повече в автомивката, но се нуждаех най-вече от нов сутиен, защото всичките ми бяха размер 75 D. Затова след работа се запътих към магазина за бельо, чийто адрес имах в портфейла. Гръдната ми обиколка се бе смалила наполовина, толкова енергия и пот хвърлях в тъпата автомивка. Влязох... Continue Reading →

„Обещаваха ни, че на всеки ще раздадат по една кофа, за да гребе колкото може от съкровището…“

"Най-ценното   Късметлия. Днес определено съм късметлия. Взирах се във фаса, забит в калта, и не можех да мисля за друго. Никога не бях виждал подобно нещо. Някога бащата ми разказа как е изпушил цяла цигара. Не му повярвах, разбира се. Къде ти – цигара! Дядо ми пък имал веднъж кутия от тези. Ама и... Continue Reading →

„Смехът“

"Не сексът, не признанията, не думите, не мълчанието, дори не намеренията, общите планове, плачът или вълненията. Нищо не е по-показателно за една двойка от смеха. Смехът е най-точният барометър на отношенията. Само по степента му може да се отгатне те откога са заедно. Както и докога. По външни проявления, не по причина за възникването му,... Continue Reading →

„Виж например човека… Тук се проявява майсторството ти.“

"Всъщност много ми допада играта ти на "следва продължение", винаги можеш да създадеш напрежение и да задържиш вниманието на читателя, като намекнеш, че "тук всичко свърши, продължава отвъд". Но трябва да признаеш, че първите ти писаници на нищо не приличат. Какви бяха тия динозаври например? И не само те. Тази глава е неприятна и гадна.... Continue Reading →

„Борбата е безмилостно жестока, момче“

"Бай Народ Неделя, определено бе неделя, но неделя без ниски температури и дъжд, неделя по къси ръкави до късния октомври, неделя след излишен ден за размисъл, неделя, в която тръгвам от урна на урна и човек на човек, за да наглася някакъв що-годе приличен репортаж за изборите във вестника, вървя лек и безтелесен, благ като... Continue Reading →

„Нищо не смазва така, както бедността“

"Перфекциониста През уикенда направих няколко кръгчета с мотора си в квартала. Живеех близо до Северния парк. В събота и неделя паркът заприличваше на градинка за увеселения: захарен памук, слънчоглед по сергиите, царевица, боклуци около кошчетата. Шофирането с мотор из алеите наподобяваше летенето в сънищата ми. Нямаше процес, нямаше мъки по пърхането с крила, нямаше нужда... Continue Reading →

„Ти лично стрелял ли си без заповед?“

"ИНТЕРВЮ Училищен физкултурен салон. Прясно изциклен, лакиран и лъснат жълтеникав под, в който се отразява пролетното слънце, пусти трибуни, два баскетболни коша, високи витражни прозорци, паяжини по ъглите, усещане за безкрайност, за самота. — Име? — Владан. Владан Томич. — Години? — Трийсет и пет. — Откъде си, Владан? — От Белград. — И как се озова в Сараево по време на... Continue Reading →

„Тези дни съвсем не знам коя съм…“

"Дните ми са различни. Понякога ми се плаче, като се сетя, че животът ми е преминал в лъжи от хората, които са ми най-близки. Понякога съм раздразнителна и привидно дребни неща могат да ме извадят от равновесие. Вчера например дочух интригуващ разговор между две българки в един магазин, което не се случва често, защото наоколо... Continue Reading →

„Тези думи можеха да оправдаят всяка смърт“

"20 март Раиса опипа рамката на прозореца. Гвоздеите, с които беше закована, бяха извадени. Обърна се, отиде до вратата и надникна в коридора. Отдолу се чуваше шумът на ресторанта, но Базаров не се виждаше никъде. Беше късна вечер, най-оживеното време. Раиса затвори вратата и я заключи, върна се при прозореца и го отвори. От него... Continue Reading →

„Клиенти, шофьори, фетиш и бакшиши“

"В новата работа ми партнираха двама младежи – Севда и Найден. Те работеха в автомивката от две години. Сега, включвайки себе си, вместо два чифта ръце заработиха три. Един следобед се шокирах от чисто ново BMW, в което шофьорът бе ял тиквени семки. Едва го изчистихме отвътре, малките парченца от семките бяха се наврели във... Continue Reading →

„— Само от любопитство да те питам… какво държиш в онази клетка в дневната?“

"Бьорн Холм зави по тихата улица и подкара предпазливо волвото „Амазон“ между грамадите сняг, натрупан от двете страни, където засипани автомобили сякаш се бяха пъхнали в бърлогите си за зимен сън. — Пристигнахме — Хари се наведе напред и погледна към четириетажната фасада. Между втория и третия етаж светлосинята стена беше нашарена с графити. — Улица „Софие“... Continue Reading →

„Вече бях на дъното“

"Вечерите ми се очертаваха еднообразни, направо тъпи. Град от този формат както можеше да предложи всичко, така можеше и да не го направи. Навсякъде бръмчаха джипове, в Преспан имаше джипове за две световни войни. Нощният живот беше почти нулев. Една от непопулярните теории за липсата на бойни действия по време на прехода към демокрация се... Continue Reading →

„Колко ли изгрева си видяла? Повече от мен, сигурно.“

"372 дена след падането на Сетен Утринните лъчи се промъкваха през притворените кепенци в сумрачната стая. Множество проблясъци, породени от тях, танцуваха игриво по стоманата в ръцете на мъжа. Погледът му обхващаше двата почти сливащи се в окръжност метални полумесеца, а пръстите му притичваха по извитите им ръбове. "Богове! – за пореден път възкликна той... Continue Reading →

„Именно слабостите ни правят хора, повярвай ми“

"За древните гърци река Стикс била най-страшният синор. Оня, който разделя този свят от Отвъдното. Зловонни и тъмни били водите й, мъкнели хилядолетия стонове, сълзи и гняв. Но и магическа сила давали същите тези води. Казват, че Тетида, богинята, майка на великия воин Ахил – твоя адаш – топнала детето си в река Стикс. Нали... Continue Reading →

„Причината“

"Прибирането към София е по-приятно, каквото е всяко прибиране. Стефан и Магда са сами. Преди 4 години, когато били един с друг, казвали, че са двамата. Сега, когато са един с друг, казват, че са сами. Бракът не променя отношенията между хората, децата го правят. Първата седмица, след като Ава се появила, Стефан и Магда... Continue Reading →

„– Моля ви. Които и да сте… Аз само търся брат си“

"Бергорт. Петък, 21 август 2015. Мъжете вече са близо. Спират на четири-пет метра от нея, отпуснали ръце. Носят черни кожени ръкавици и черни маски. Ясмин чува как влакът излиза от тунела, усеща палещото слънце и пулсирането на главата си. Отстъпва назад и се извърта, за да ги държи под око през цялото време. – Моля... Continue Reading →

„Нещо различно от фотограф или писател…“

"Започнаха да ме пращат в командировки все по-често. Плащаха ми командировъчни (деветдесет долара на час) в зависимост от това колко време прекарвах вън от града. Затова започнах да избирам по-недиректни полети. За да отида до Илинойс, да речем, минавах през Тексас, което ми даваше осем часа повече по самолети и летища. Изчислено в пари, това... Continue Reading →

„Помежду им имаше пропаст, която трудно можеше да бъде запълнена с обикновено съчувствие…“

"Полковник Таджер с целия си обществен авторитет спадаше към онова военновременно поколение български патриоти, за които патриотизмът беше непрестанна битка, която те продължаваха да водят и след войната. След загубените войни българското общество се гордееше особено със спечелените битки и не пропускаше възможност да ги припомни. Тези разкази успокояваха раненото му честолюбие, а и звучаха... Continue Reading →

„Фундаменти на регионалната журналистика“

"С Даниел общувахме дигитално. За разлика от мен той се изправяше пред сериозни проблеми. Ако аз сбърках, губех един клиент. Ако той сбъркаше, редакционната колегия се излагаше пред цялата област. Един от sms-ите, които ми изпрати, гласеше: „Трети ден съм шеф във вестника ти и още никой не ми е духал. Не знам как си... Continue Reading →

„Двамата“

"Всички служители в Компанията са членове на КТ „Подкрепа“, а синдикатът зорко защитава правата им. Стриктното спазване на работното време е едно от тях, затова, стане ли 17:30, 98 души се струпват пред двата асансьора. В Компанията са на щат 160 човека, но 60 работят на първия и втория етаж и предпочитат да ползват стълбището.... Continue Reading →

„Има книги, на чийто финал не желаех да ставам свидетел“

"Ако не си спомняхме колко истински леко и щастливо може да е детството, щяхме да живеем в тъпо задоволство до края на живота си. Цялото ми детство, а и юношеството премина на ул. „Цигуларска“. Всичко, което бях и което знаех, бях усвоила в голямата къща на проф. Андрей Лимонов. Навремето умните ни прадеди са искали... Continue Reading →

„Умирам, нали?“

"Айда знаеше няколко места, от които се снабдяваше с храна. Изкараше ли Давор някой динар, Айда тръгваше да напазарува нещо за вкъщи, а и за майка си и баща си. Давор никога не я питаше как точно е похарчила парите, но вечер тя му казваше какво е взела. И като си помисли за храната, спомни... Continue Reading →

“Животът е дълъг процес на разрушаване. Всъщност дори не толкова дълъг.”

"С население под две хиляди души, Албион имаше три отличителни характеристики. Бесемерската железопътна линия периодично потракваше през южната част на града под тежестта на вагоните, които превозваха въглища и други стоки към товарните докове на езерото Ери в Коно, Охайо. От 1993 година в околностите на селището функционираше затвор със строг режим, обитаван от пълнолетни... Continue Reading →

„Първата ни работа е да питаме дали детето е бягало от къщи.“

"Хари и Смит се возеха сами в асансьора. — Избягваш зрителен контакт — отбеляза психологът. — Такава е утвърдената поведенческа норма в асансьор, нали? — Не говоря конкретно за сега, а по принцип. — Ако да не търсиш зрителен контакт и да го избягваш е едно и също, сигурно си прав. — Освен това не обичаш да се возиш в... Continue Reading →

„Чувствах се осезаемо част от епоха“

"Аз изкарвах скромни средства, защото такава професия си бях избрала. Бях съдия в Окръжния съд. Пари – слаба работа. Удовлетворение – мижаво. Не виждах плодовете на труда си. Уж отсъждах справедливо, уж отвеждаха лошите хора зад решетките, но не виждах по-добрия свят, който трябваше да остава след тях. На мястото на предишните обвиняеми водеха нови... Continue Reading →

„Ами ако беше Копривщица?“

"Какво е името? Туй, що наричаме роза, с всяко друго име ще ухае все тъй сладко. Уилям Шекспир Изконно право на първооткривателите е да дават имена на картографираните нови земи. И съвсем естествено е британско-австралийско-американско-доминираната антарктическа надпревара за откриване и завладяване на новия континент да насели картата му с преобладаващо английски имена. Може би не... Continue Reading →

„Ти, значи, си много смел?“

"Първия път го направихме съвсем неволно. Пътувахме в подножието на планината. Беше рано, тя караше, аз дремех отпуснат на седалката. Караше равномерно и красиво, както винаги, и се унасях. Тя дишаше тихо, безшумно почти, само шумът на двигателя – сякаш се нося съвсем сам по пътя, запазвайки спомени от нощта. Стресна ме някакво рязко движение,... Continue Reading →

„Какво му стана? Неспокоен ли е? От какво? Да не би да го разкрият?“

"Сирия. Март 2015. Задрямал съм на матрака си, когато ме събужда жужащ телефон. Отнема ми секунда да осъзная, че вибрирането идва от моята чанта под прозореца с изглед към пустата улица. – Фади е! – казвам аз след като измъквам сателитния телефон от външния джоб. – Братко Фади! Гласът на брат ал-Амин подскача, топъл и... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑