„Значи, корейците трябва непрекъснато да се движат с букети…“

"Четвъртък, 10 август 1989 г. Снощи веднага заспахме като утрепани, затова сутринта станахме и закусихме рано. Половин час след закуска ни качиха само нас, българите, на автобуса и ни стовариха на едно сенчесто място с мраморни пейки. Като погледнахме надолу, видяхме всички по-забележителни места в Пхенян, който вече познаваме доста добре: Двореца на културата, фонтаните... Continue Reading →

Реклами

„Гледах как дядо умира…“

"Отидох до Карл и седнах на удобното кресло до него, а той само леко извърна очи към мен, без да показва по какъвто и да е друг начин, че е забелязал присъствието ми. След малко продума: – Прекрасен ден. – Наистина – отвърнах. Подвоумих се, преди да започна да го разпитвам. Не смятах да продължаваме... Continue Reading →

„В очите им аз бях крадецът, който е отнел плът от плътта им…“

"След няколко дни с Марина отидохме при моя добра приятелка. Адвокат Комитова, както я наричахме всички. И сега не мога да си спомня малкото ѝ име. Тя беше жена, която черпеше енергия направо от въздуха, и понякога се шегувах, че ме хваща морска болест от кипежа ѝ. Освен това тя ми е длъжница. Животът ми... Continue Reading →

„Никоя от нас в този вагон не заплака…“

"КАША 1940-1941 година Преди да успея дори да възразя на Зузана, някой изтръгна вратата на будката за билети от пантите й и трима есесовци с черни ризи я прескочиха и нахлуха в кабината. Единият сграбчи Петрик и го вдигна от пода, другият ме хвана за ръце и ме извлече навън, а монетите от касата се... Continue Reading →

„Пада като сянка върху мен…“

"Жената, която ръководи рецитала, обявява имената ни и този път аплодисментите са малко по-оживени отколкото в началото на състезанието. Преди да легна по гръб на сцената, поглеждам дали Джейк или Клиф не са се появили със закъснение, но като се обръщам към публиката, виждам само нажежените до бяло прожектори, насочени към мен. Дори не успявам... Continue Reading →

„Ако не ти харесва, прав ти път, Раневска!“

Из романа "Призракът на Небесния Йерусалим" на Даря Дезомбре, издателство Изток-Запад. Превод – Ася Григорова. "Маша Маша се събуди няколко минути преди будилника и известно време лежа с отворени очи, загледана в насрещната стена. На стената, покрита с любимия турски килим на баща ѝ, бе застинал квадрат слънчева светлина, от което цветът на половината килим... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑