„Обичаш ли чуждестранни филми?“

"Клиф ме разпитва за вечерята при Вероника по начин, който ми показва, че мама вече е обсъдила въпроса с него – вероятно в опит да ме накара да нося ризите от "Гап". За разлика от мен, тя толкова ги харесва. Веднага щом сядам в кафявото кресло, Клиф повдига въпроса, пощипвайки брадичката си, както винаги, когато... Continue Reading →

Advertisements

„В моята кифла все липсваше мармаладът…“

"Карък На белия свят се появих недоносен и, доколкото си спомням, докторът хвърли монета, за да реши дали ще ме бъде. Ези – да, тура – не. От радиото се носеше протяжен вопъл: "…искам да съм негър в щата Алабама…", което ме наведе на мисълта, че съм сгрешил мястото. Ако зависеше от мен, щях да... Continue Reading →

„Може просто да се оженим…“

"Лара имаше един стар навик – в началото на всеки нов ден си представяше как се среща със своето утрешно Аз и двете си говорят. Днешната й версия питаше как е минал денят, какво е станало, как се е справила с предизвикателствата. Утрешната Лара отговаряше – същото се повтаряше вечер, когато Лара – вече от... Continue Reading →

„между отчаянието, гнева и любопитството…“

"Станимир отвори вратата, метна якето си на закачалката и погледна с копнеж голямото легло, постлано с мек бял чаршаф. През открехнатия прозорец се виждаха покритите със сочни зелени листа клони на градинския бряст, потрепващи от свежия пролетен вятър. Гласът на Маргарита продължаваше да се носи откъм двора – ту изригваше настървен и заплашителен, ту се... Continue Reading →

„Днес имам нужда от ушите ви повече от всякога…“

"И ето денят дойде. Тази сутрин. Този час. Мъглата. Момчето и Момичето пристъпват напред и Малори застава на колене пред тях. Проверява превръзките на очите им. Завързани са надлежно. В този момент, докато мести поглед от едното личице към другото, тя осъзнава съвсем ясно, че пътуването най-после е започнало. – Чуйте ме – стиска ги... Continue Reading →

„Джейсън и Джес са съвършена двойка…“

"8 юли 2013, понеделник Сутрин Какво облекчение да се кача отново във влака в 8:04. И не защото нямам търпение да стигна до Лондон и да започна седмицата, всъщност изобщо не искам да ходя до Лондон. Просто ми доставя удоволствие да се облегна на меката велурена седалка, нищо че е изтърбушена, да усетя топлината на... Continue Reading →

„Ако не ти харесва, прав ти път, Раневска!“

"Маша Маша се събуди няколко минути преди будилника и известно време лежа с отворени очи, загледана в насрещната стена. На стената, покрита с любимия турски килим на баща ѝ, бе застинал квадрат слънчева светлина, от което цветът на половината килим изглеждаше по-ярък и пламенеещ, а другата му половина си оставаше в наситено тъмночервено с черен... Continue Reading →

„– Какво сме сега, мамо?“

"Вече ти казах какво се случи, когато се събудих – бях затисната под корпуса на огромен кораб, потънал на океанското дъно. Казах ти, че се изплъзнах от развалината, която представляваше тялото ми, и заплувах в мастиленочерния океан, нагоре към дневната светлина. Че видях телесната си обвивка в болничното легло. Че изпитах страх и в същия... Continue Reading →

„В къщата имаше човек…“

"Мия Крюгер се стресна в съня си и седна в леглото. В къщата имаше човек. Недоумяваше как се е оказала на втория етаж, не си спомняше да си е лягала и да се е събличала, но това сега беше без значение. В къщата имаше човек. Чу шумове долу в кухнята. Съборени шишета от шкафа. Измъкна... Continue Reading →

„О, значи това е пациентът?“

"Когато пежото сви на паркинга пред "Медиспирит", Ани Малинова вече беше пристигнала. Г-н Иванов се огледа за фрилендера, но историчката демонстративно се чукна по часовника: – Подраняваме с десет минути. – Никога не съм давал кръв от вена като голям човек – сподели Камен, когато застанаха на завет под козирката на входа на клиниката. –... Continue Reading →

„Нещата тук са различни…“

"Не беше малко, но не бе и голямо; около половината от първото езеро и две трети от второто. Край брега имаше по-малко дървета и ясно се виждаха къде планините се плъзгат във водата. Гребяха към тях. Непосещавано. Думата като че ли плуваше във водата, скочи и се намести в главата на Амелия. – Гладна ли... Continue Reading →

Из разказа „Негово светейшество“ от сборника „Жената на писателя“

"– Ето ме. Помниш ли ме? Той гледа жената и тя го гледа. Мълчи. Негово Светейшество чува някаква позната песен от заведението наблизо. Разпознава ли песента? Не би могло да я е чувал друг път, това е танцова музика. Или по-точно рокмузика. На Негово Светейшество не му достига компетентност, за да определи песента като балада.... Continue Reading →

„Бог да потърси алиби“

"Опитах, Бога ми, с нещо пак да отвлека поне за малко своето внимание, но то неизменно зацепва в ужасния спомен от онова априлско утро на 2010-а, когато ми позвъниха от болницата, че открили Вила в несвяс. Едва беше развиделяло. Още бях в парка с кучето. На бегом го завлякох вкъщи.     Когато отидох в „Токуда”, едва... Continue Reading →

„Ако ще лъжеш, опирай се на познати неща…“

"– Я, в квартала е долетяло ново пиленце! – ухили се жената, заела предизвикателна поза край една от съборетините. Беше продавачка на любов – на свободна практика, както личеше от плочицата с изобразена върху нея разкъсана верига, сгушила се в цепката на увисналия й бюст. Материалът на изработката – мед, позеленяла от времето – обозначаваше... Continue Reading →

„Тук самата аз се превърнах в атракция на белокожото великолепие…“

"Започнах с Червения плаж в Североизточен Китай. Беше към края на лятото и началото на септември, когато пристигнах в провинция Лиаонинг и щом захвърлих нещата си в малката къща, където отседнах, тръгнах към нашумялата забележителност. Красивата местност се намираше на около четирийсет километра югозападно от центъра на град Панджин. Мястото беше облагородено и снабдено с... Continue Reading →

„Любов, камъчета, пропилян живот…“

"Стара дървена кутия Рудолф бързаше. Упорито газеше снега до къщата на Херман. Беше валяло преди два дни и сега под краката му хрупаше ледената кора. Стъпваше внимателно, но колкото и да внимаваше, краката му потъваха до средата на прасците. Рудолф беше с плитки обувки. Ледените късове влизаха в обувките му и мокреха чорапите му. Не... Continue Reading →

„Искам да кажа, че не бях като сред равни…“

Из "Целунат от Бога" 1 "Сигурно ще ми се присмеете, но ще повторя – не знам дали има Бог, обаче има хора, които са целунати от него. Да, точно така. Ето, виждате ли? Този белег ми е от неговата целувка. Смейте се, смейте се… и белите ми коси са от него, говоря ви за белега... Continue Reading →

„Кражбата от съученик е много сериозно нещо…“

"На козирката над входа на училището се бяха наредили цяло ято гълъби и наблюдаваха една котка. Котката на свой ред наблюдаваше охранителя, Стойчо Кюфтето, който пък закусваше джоб с кюфте. – Късно идвате днеска, господин Иванов – преглътна си хапката той. – Бях на зъболекар – обясни учителят. – Пък и чак от един часа... Continue Reading →

„богатите също плачат“

"Демаркационната линия, разделила живота ни на "преди" и "след", бе положена от бодрия глас на водещия в някакво сутрешно радиопредаване. "Радио Дарик – Благоевград. Прекъсваме горещия реге хит на Оми с новината за тежка катастрофа на пътя Предел-Симитли. Лек автомобил "Киа" е излетял в дерето, съобщи БГНЕС. Инцидентът е станал около 10:20 часа, на два... Continue Reading →

„Морето е гробница голяма и знае много тайни…“

"Лунна пътека Ударите на чука отекват. Могат да ти спукат тъпанчетата. Ритъмът е настойчив като африкански барабан. Забелязвам боцмана да гледа към хоризонта на запад и му се заканвам с пръст. Работи, човече, времето изтича!   Ако оцелея да го разказвам на внуците си, сигурно ще ги баламосвам, че съм подушил нещо гнило още като... Continue Reading →

„Обикновено хората, затворени в багажник, умираха…“

"Неусетно съм заспала дълбоко. Събуди ме леко боцване в ръката, обърнах се, все още усмихната, все едно не бяха направили опит да ме залеят с киселина съвсем скоро. Мярнах сянка от лице. После всичко се превърна в гъста, миризлива, хлъзгава тъмнина. Миришеше. Миришеше на животински изпражнения, а после резливата воня се смеси с уханието на... Continue Reading →

„Не е ли по-добре плячката да е по-голяма?“

"Гризни ме тук и тук, и тук… Ха, здрасти! Взех си, значи, твойта готварска книга. Интересна идея е да включиш и стратегията на лова при рецептите. Признавам, малко ме учуди, но аз не съм човек, който се отказва лесно. Особено ми допадна "модерната" ловна тактика. Направих си профили в няколко сайта, че да не чакам... Continue Reading →

„Няма дъно…“

"Тя си спомня, детството й е върволица от точки, от детски наслади и болки. Детството е невидима проекция в огледалото за обратно виждане. Никакво сътресение, никаква по-голяма от обичайната болка, а и за нея винаги е имало някой, който да се погрижи. Закуската с диня, мекото бяло сирене. Бариерата на пътя в края на резиденцията,... Continue Reading →

„От трапеза на трапеза“

"Дали я предизвиквах с пипкавата си суетня около масата? – Никога не умееш да подредиш приоритетите си! – натякваше ми тя. В такива случаи. А ме уверяваше, че нарочно го правя. Сега обаче гласът ѝ отекваше само в мене. Но – на всяка крачка. Неизбежно чувах нейните наставления още от заранта, когато подхванах паяжасалите вече... Continue Reading →

„Повече пот в упражнението, по-малко кръв в схватката“

"Кръчмата носеше простичкото име Сага и представляваше широка пещера, вкопана в самата твърд на хълма. Укрепеният с дървени греди таван беше опушен от дима на факлите, а – изпръскани с повръщано, мазнина и вино – стените без съмнение можеха да разкажат безброй истории за героични пиянства. Рент се отбиваше тук понякога и знаеше, че макар... Continue Reading →

„Бях между два звяра с отделни територии и обща кръв…“

"– Дори не знам името на майка ти – сепнах се внезапно точно преди да пристигнем. – Евдокия – усмихна се Самуил. – Идва от гръцки и значи „добра воля“, но това няма нищо общо с характера ѝ. Спряхме пред красива порта в Бояна, която веднага се отвори пред нас. Един едър бодигард кимна и... Continue Reading →

„Като прострелян. Донякъде.“

"В лунатизма на будната си сънност първо разбрах, че гледах, но нищо не виждах. По-противното беше, че последва и бясното думкане в ушите. Напънах торс да го извърна след главата си, защото вратът ми вече беше усукан към мрака зад мене. Тежко глъхнеше, когато моето сърце пропуснеше удар, а сетне ми върнеше два и дори... Continue Reading →

„Няма да ти кажа числата от тотото. Ще ги надраскам с пирон. На бара ти!“

"Луда работа Лу стоеше зад бара и се чудеше как може да направи така, че купчината чаши пред него да се измие от само себе си. Не беше редно човек с неговите бармански умения да пилее силите си в миене. Нали затова съществуваше научно-техническият прогрес! – разсъждаваше Лу. Въпреки странния час един клиент дотича и... Continue Reading →

„На моменти ми се струваше, че забравям името й…“

"Завръщането Още в самолета се почувствах като у дома си. Оставих Диана да хрупа сандвичи, да пие кофти портокалов сок и да се блещи в стюардесите с червени костюми. Вдишвах бавно от кислорода, който се предлагаше от самолетната инсталация. Носът ми се прочисти и ми се приспа, но не защото наистина ми се спеше, а... Continue Reading →

„Колко време е нужно на човек да пропилее злато, което би могло да му стигне за цял живот?“

"Колко време е нужно на човек да пропилее злато, което би могло да му стигне за цял живот? Рент Чистника не само си зададе този въпрос, но откри и отговора му по единствения възможен начин. Пропиля златото за няколко месеца. Трийсет и пет хиляди империона текоха като реки от вино из таверни и бардаци, потъваха в... Continue Reading →

„Щеше да е друго, само да я бях видял на прозореца…“

"Фуджи Директорката я знаех още от малка. Спомням си, когато майка й – Кюстендилката, дойде снаха в комшиите. Беше страхотна красавица. Цялото градче лудна. Некой ще изгори, ма да видим кой! – мърмореше баба и хвърляше любопитни погледи към двора на онези. Трябва да съм бил на шест години и помня, че тя направо ме... Continue Reading →

„Точно в този момент това, че разбиваме банка, ми изглежда нормално и правилно…“

"Жорди се навежда, взема един чук и го стиска здраво в ръката си. Сузане кимва едва забележимо с глава и представя плана. Днес е обиколила централните части на града и е намерила място, подходящо за атака. Мястото е кръстовището на улиците Rogent и Mallorca. Там има неголям площад и три банки, разположени една до друга... Continue Reading →

„Все пак днес щяха да ме дават по телевизията“

"Един обикновен ден Както всяка скапана сутрин, часовникът опищя света точно в шест. Устоях на желанието да строша мъчителя, станах и го изключих. Затътрузих се към банята, за да се приведа в ред. Все пак днес щяха да ме дават по телевизията. Един душ. Така… Я да се видим в огледалото. По дяволите , пак... Continue Reading →

„Никой не се впечатлява от почивен ден. Никой не го е искал…“

"Grave Britain Пристигаме на гарата в Абъристуит (Уелс) към 11:30 вечерта. Началото на март е, годината – 2004-а. Сърцата ни направо преливат от щастие. Тук се печелят лесни и бързи пари. Ще работим в супер модерна фабрика за консерви от пилешко месо. Ще живеем в луксозни британски къщички с джакузи и бърз интернет. Два милиона... Continue Reading →

„Ако привлечеш нечий поглед, не поглеждай веднага встрани…“

"Лев погледна през прозореца и изчака пътниците да слязат. Гарите се наблюдаваха от униформени или цивилни агенти. Всички главни транспортни възли се смятаха за уязвими от гледна точка на проникването на вражески шпиони. По пътищата имаше контролно-пропускателни пунктове с въоръжена охрана. Пристанищата бяха под непрекъснато наблюдение. А контролът никъде не бе така засилен, както в... Continue Reading →

„80 С и други размери“

"Трябваше ми нова работа, не можех да остана повече в автомивката, но се нуждаех най-вече от нов сутиен, защото всичките ми бяха размер 75 D. Затова след работа се запътих към магазина за бельо, чийто адрес имах в портфейла. Гръдната ми обиколка се бе смалила наполовина, толкова енергия и пот хвърлях в тъпата автомивка. Влязох... Continue Reading →

„Обещаваха ни, че на всеки ще раздадат по една кофа, за да гребе колкото може от съкровището…“

"Най-ценното   Късметлия. Днес определено съм късметлия. Взирах се във фаса, забит в калта, и не можех да мисля за друго. Никога не бях виждал подобно нещо. Някога бащата ми разказа как е изпушил цяла цигара. Не му повярвах, разбира се. Къде ти – цигара! Дядо ми пък имал веднъж кутия от тези. Ама и... Continue Reading →

„Смехът“

"Не сексът, не признанията, не думите, не мълчанието, дори не намеренията, общите планове, плачът или вълненията. Нищо не е по-показателно за една двойка от смеха. Смехът е най-точният барометър на отношенията. Само по степента му може да се отгатне те откога са заедно. Както и докога. По външни проявления, не по причина за възникването му,... Continue Reading →

„Виж например човека… Тук се проявява майсторството ти.“

"Всъщност много ми допада играта ти на "следва продължение", винаги можеш да създадеш напрежение и да задържиш вниманието на читателя, като намекнеш, че "тук всичко свърши, продължава отвъд". Но трябва да признаеш, че първите ти писаници на нищо не приличат. Какви бяха тия динозаври например? И не само те. Тази глава е неприятна и гадна.... Continue Reading →

„Борбата е безмилостно жестока, момче“

"Бай Народ Неделя, определено бе неделя, но неделя без ниски температури и дъжд, неделя по къси ръкави до късния октомври, неделя след излишен ден за размисъл, неделя, в която тръгвам от урна на урна и човек на човек, за да наглася някакъв що-годе приличен репортаж за изборите във вестника, вървя лек и безтелесен, благ като... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑