„Клиенти, шофьори, фетиш и бакшиши“

"В новата работа ми партнираха двама младежи – Севда и Найден. Те работеха в автомивката от две години. Сега, включвайки себе си, вместо два чифта ръце заработиха три. Един следобед се шокирах от чисто ново BMW, в което шофьорът бе ял тиквени семки. Едва го изчистихме отвътре, малките парченца от семките бяха се наврели във... Continue Reading →

Advertisements

„— Само от любопитство да те питам… какво държиш в онази клетка в дневната?“

"Бьорн Холм зави по тихата улица и подкара предпазливо волвото „Амазон“ между грамадите сняг, натрупан от двете страни, където засипани автомобили сякаш се бяха пъхнали в бърлогите си за зимен сън. — Пристигнахме — Хари се наведе напред и погледна към четириетажната фасада. Между втория и третия етаж светлосинята стена беше нашарена с графити. — Улица „Софие“... Continue Reading →

„Вече бях на дъното“

"Вечерите ми се очертаваха еднообразни, направо тъпи. Град от този формат както можеше да предложи всичко, така можеше и да не го направи. Навсякъде бръмчаха джипове, в Преспан имаше джипове за две световни войни. Нощният живот беше почти нулев. Една от непопулярните теории за липсата на бойни действия по време на прехода към демокрация се... Continue Reading →

„Колко ли изгрева си видяла? Повече от мен, сигурно.“

"372 дена след падането на Сетен Утринните лъчи се промъкваха през притворените кепенци в сумрачната стая. Множество проблясъци, породени от тях, танцуваха игриво по стоманата в ръцете на мъжа. Погледът му обхващаше двата почти сливащи се в окръжност метални полумесеца, а пръстите му притичваха по извитите им ръбове. "Богове! – за пореден път възкликна той... Continue Reading →

„Именно слабостите ни правят хора, повярвай ми“

"За древните гърци река Стикс била най-страшният синор. Оня, който разделя този свят от Отвъдното. Зловонни и тъмни били водите й, мъкнели хилядолетия стонове, сълзи и гняв. Но и магическа сила давали същите тези води. Казват, че Тетида, богинята, майка на великия воин Ахил – твоя адаш – топнала детето си в река Стикс. Нали... Continue Reading →

„Причината“

"Прибирането към София е по-приятно, каквото е всяко прибиране. Стефан и Магда са сами. Преди 4 години, когато били един с друг, казвали, че са двамата. Сега, когато са един с друг, казват, че са сами. Бракът не променя отношенията между хората, децата го правят. Първата седмица, след като Ава се появила, Стефан и Магда... Continue Reading →

„– Моля ви. Които и да сте… Аз само търся брат си“

"Бергорт. Петък, 21 август 2015. Мъжете вече са близо. Спират на четири-пет метра от нея, отпуснали ръце. Носят черни кожени ръкавици и черни маски. Ясмин чува как влакът излиза от тунела, усеща палещото слънце и пулсирането на главата си. Отстъпва назад и се извърта, за да ги държи под око през цялото време. – Моля... Continue Reading →

„Нещо различно от фотограф или писател…“

"Започнаха да ме пращат в командировки все по-често. Плащаха ми командировъчни (деветдесет долара на час) в зависимост от това колко време прекарвах вън от града. Затова започнах да избирам по-недиректни полети. За да отида до Илинойс, да речем, минавах през Тексас, което ми даваше осем часа повече по самолети и летища. Изчислено в пари, това... Continue Reading →

„Помежду им имаше пропаст, която трудно можеше да бъде запълнена с обикновено съчувствие…“

"Полковник Таджер с целия си обществен авторитет спадаше към онова военновременно поколение български патриоти, за които патриотизмът беше непрестанна битка, която те продължаваха да водят и след войната. След загубените войни българското общество се гордееше особено със спечелените битки и не пропускаше възможност да ги припомни. Тези разкази успокояваха раненото му честолюбие, а и звучаха... Continue Reading →

„Фундаменти на регионалната журналистика“

"С Даниел общувахме дигитално. За разлика от мен той се изправяше пред сериозни проблеми. Ако аз сбърках, губех един клиент. Ако той сбъркаше, редакционната колегия се излагаше пред цялата област. Един от sms-ите, които ми изпрати, гласеше: „Трети ден съм шеф във вестника ти и още никой не ми е духал. Не знам как си... Continue Reading →

„Двамата“

"Всички служители в Компанията са членове на КТ „Подкрепа“, а синдикатът зорко защитава правата им. Стриктното спазване на работното време е едно от тях, затова, стане ли 17:30, 98 души се струпват пред двата асансьора. В Компанията са на щат 160 човека, но 60 работят на първия и втория етаж и предпочитат да ползват стълбището.... Continue Reading →

„Има книги, на чийто финал не желаех да ставам свидетел“

"Ако не си спомняхме колко истински леко и щастливо може да е детството, щяхме да живеем в тъпо задоволство до края на живота си. Цялото ми детство, а и юношеството премина на ул. „Цигуларска“. Всичко, което бях и което знаех, бях усвоила в голямата къща на проф. Андрей Лимонов. Навремето умните ни прадеди са искали... Continue Reading →

„Умирам, нали?“

"Айда знаеше няколко места, от които се снабдяваше с храна. Изкараше ли Давор някой динар, Айда тръгваше да напазарува нещо за вкъщи, а и за майка си и баща си. Давор никога не я питаше как точно е похарчила парите, но вечер тя му казваше какво е взела. И като си помисли за храната, спомни... Continue Reading →

“Животът е дълъг процес на разрушаване. Всъщност дори не толкова дълъг.”

"С население под две хиляди души, Албион имаше три отличителни характеристики. Бесемерската железопътна линия периодично потракваше през южната част на града под тежестта на вагоните, които превозваха въглища и други стоки към товарните докове на езерото Ери в Коно, Охайо. От 1993 година в околностите на селището функционираше затвор със строг режим, обитаван от пълнолетни... Continue Reading →

„Първата ни работа е да питаме дали детето е бягало от къщи.“

"Хари и Смит се возеха сами в асансьора. — Избягваш зрителен контакт — отбеляза психологът. — Такава е утвърдената поведенческа норма в асансьор, нали? — Не говоря конкретно за сега, а по принцип. — Ако да не търсиш зрителен контакт и да го избягваш е едно и също, сигурно си прав. — Освен това не обичаш да се возиш в... Continue Reading →

„Чувствах се осезаемо част от епоха“

"Аз изкарвах скромни средства, защото такава професия си бях избрала. Бях съдия в Окръжния съд. Пари – слаба работа. Удовлетворение – мижаво. Не виждах плодовете на труда си. Уж отсъждах справедливо, уж отвеждаха лошите хора зад решетките, но не виждах по-добрия свят, който трябваше да остава след тях. На мястото на предишните обвиняеми водеха нови... Continue Reading →

„Ами ако беше Копривщица?“

"Какво е името? Туй, що наричаме роза, с всяко друго име ще ухае все тъй сладко. Уилям Шекспир Изконно право на първооткривателите е да дават имена на картографираните нови земи. И съвсем естествено е британско-австралийско-американско-доминираната антарктическа надпревара за откриване и завладяване на новия континент да насели картата му с преобладаващо английски имена. Може би не... Continue Reading →

„Ти, значи, си много смел?“

"Първия път го направихме съвсем неволно. Пътувахме в подножието на планината. Беше рано, тя караше, аз дремех отпуснат на седалката. Караше равномерно и красиво, както винаги, и се унасях. Тя дишаше тихо, безшумно почти, само шумът на двигателя – сякаш се нося съвсем сам по пътя, запазвайки спомени от нощта. Стресна ме някакво рязко движение,... Continue Reading →

„Какво му стана? Неспокоен ли е? От какво? Да не би да го разкрият?“

"Сирия. Март 2015. Задрямал съм на матрака си, когато ме събужда жужащ телефон. Отнема ми секунда да осъзная, че вибрирането идва от моята чанта под прозореца с изглед към пустата улица. – Фади е! – казвам аз след като измъквам сателитния телефон от външния джоб. – Братко Фади! Гласът на брат ал-Амин подскача, топъл и... Continue Reading →

„Знам, работата ти е да не забелязваш нищо“

"– Може би ще е по-добре да се върнем на темата. – Нека първо допълним тази чаша. Той се поколеба. Официално не беше на работа. Всъщност, ако сега си беше вкъщи, щеше да седи на дивана с натежали клепачи и чаша в ръка. – Добре, един малък Джак. Барманката напълни чашата му до половината. –... Continue Reading →

„Жените се водели вкъщи, за да останели там завинаги…“

"Навсякъде около него кипеше живот, следвоенната криза като че ли беше отминала и хората бързаха да наваксат всичко пропуснато. В София се застрояваха нови сгради и дори цели квартали. Оформяше се нов архитектурен стил, който напомняше на Рафаел онова, което беше видял при едно свое пътуване в Германия заедно с чичо си Леон, когато подписаха... Continue Reading →

Из „Бетон“ от сборника „Жената на писателя“

"Обречени сме да палим или да опаковаме парламенти. Райхстази. Да раздаваме даровете на смъртта, надвиснала над упадъчното изкуство. То е калцирано в остарелите си форми, вие от скука и от желание да го захапят зъбите на новото. Ние, балканските таланти, сме трошливи фигурки на архаична и безинтересна култура. Кой подозира, че под крехката ни глазура... Continue Reading →

„После лежаха с лица в прахта, докато стрелбата спря и мракът покри детската площадка“

" Давор взе стъпалата по няколко наведнъж. Прозорците по стълбището бяха изпотрошени. Входната врата висеше откъртена, но не от снаряд, може би си стоеше така още от първото нахълтване на сръбските войници в блока. Бутна я с крак и излезе навън. Пое дълбоко спарения, но все пак пролетен въздух, усети топлината на отиващия си ден.... Continue Reading →

„Има ли живот на Марс?“

"Причината учените да вярват, че е възможно да има живот на Марс, въпреки свръхагресивните условия на живот на Червената планета – студ, слънчева радиация, вода само в замръзнала форма и ниско съдържание на кислород в супертънката атмосфера, се крие не в някакви тайни марсиански открития, а тук, на Земята. Микробиолозите в Антарктида подхранват оптимизма на... Continue Reading →

„Заключих, че той говори на нещо в тях и нещо в тях все пак го слуша“

"Веднъж с жена ми отидохме за няколко дни на океана. Наехме къща в едно от курортните градчета. Всяка сутрин и всяка вечер на плажа идваха група ученици, които сядаха на пясъка и започваха да гледат. Сутрин към водата, вечер към небето. Докато го правеха, преподавателят им говореше нещо. Една сутрин решихме да минем близо до... Continue Reading →

„Нямах шанс да помоля Александър да обърне конете и да избегне смъртта“

"Санкт Петербург Януари 1837 Изглеждаше най-обикновен ден. Следобед пийвах смес от топъл шоколад с кафе и обикалях из апартамента, като съчинявах писмо не до Дмитрий, а до Сергей, защото имах повече доверие на него, с молба без много шум да проучи имотите, които се дават под наем в Царское село. Не исках да се разчува,... Continue Reading →

„Това градче е моят роман.“

"– Ти си писател нека те попитам нещо… Ако трябваше да напишеш най-хубавия роман на света, безподобен, да се помни векове напред, който ще се чете от всички и ще му се възхищават, щеше ли да жертваш живота си за това? Или, ако се наложеше да убиеш някого заради него, щеше ли да го направиш?... Continue Reading →

„Вече знаеха какво ще каже и то не им харесваше“

"Престъпност не съществува. Всъщност малцина вярваха сляпо на това. Но всичко си има своите недостатъци: живееха в общество все още в преход, все още несъвършено. Като офицер от МГБ Лев бе задължен да изучава трудовете на Ленин, това беше задължение на всеки гражданин. Той знаеше, че тази социална язва — престъпленията — ще замрат, когато... Continue Reading →

„Изпитвал ли си някога страх, ама истински страх?“

„Трите шишета“ постепенно се пълни с хора. Стели се цигарен дим, потни изпарения, мирис на кюфтета, остър дъх на сливовицата, на дамски парфюми. Лакираните дървени маси блестят, полилеят подрънква от нахлуващия през вратата вятър. Шарен свят — от юпита до обикновени пияници. Вратата е с две блъскащи се крила, като в американските барове. Едната скърца... Continue Reading →

„В криминалните хроники изобилства от имена, завършващи на „и“…“

"Катрине Брат плъзна уморените си очи по снимките, осветени от настолната лампа на бюрото. По нищо не личеше тези типове да са изнасилвачи; да са се гаврили с жени, мъже, деца, старци, да са изтезавали и дори убивали някои от тях. Е, ако човек предварително е запознат с извършените от тях жестокости в най-дребни подробности,... Continue Reading →

„А същата тая религия вече разделяше семейства, приятели, влюбени и убиваше невинни“

" Толкова хора се опитаха да ги разделят, откакто започна войната. Непрекъснато някой убеждаваше Давор да избяга и да се спаси — като сърбин нямаше да има проблеми. Сега можеше да е на хиляди километра оттук, да е с друга жена, да има деца, да е спокоен и щастлив и само някъде в далечината на... Continue Reading →

„Разбрах превода, но не и въпроса“

"Пол се съсредоточи върху лицето на Те-Хун. – Добър вечер, радваме се да приветстваме в нашето предаване американския писател Пол Бъртън. За наше голямо съжаление господин Мураками е болен от грип и няма да присъства тази вечер. Пожелаваме му скорошно оздравяване. – Нормално, всички важни за мен хора се разболяват от грип точно сега, не... Continue Reading →

„Тогава не знаех, че писател не ставаш, когато поискаш.“

"Онази вечер обаче – вечерта на 30 май – нея я нямаше. Не я бях повикала. Не считах за нужно. Още не знаех. Допивах поредната чаша ципуро, ровех разсеяно в чинията със салата и наблюдавах как навън бавно умира денят. Защото денят в Лещен никога просто не свършва – той загива, борейки се със сенките... Continue Reading →

„Разкажи ми за баща си“

"– Хайде, ставай, събуди се! Как така ти се спи, аз не можах да мигна от напрежение. Какво напрежение, мога да й отвърна, но не искам. Между устните ми се е задържал все още някакъв дъх от съня, топла глътка с неясен привкус, малко горчив, малко сладък, малко гнилият вкус на събуждане, което те пришпорва... Continue Reading →

„Не бяха взели чувал, в който да приберат котката, и той реши да я скрие под купчина съчки.“

"Да занесат котката в селото, без никой да ги види, беше необходима предпазна мярка. Хората бяха готови да се бият, да убият за такъв улов, а някой може и да е чул писъците. Павел не искаше да рискува. Не бяха взели чувал, в който да приберат котката, и той реши да я скрие под купчина... Continue Reading →

„Как успя да влезеш в телефона? С пръстов отпечатък от трупа ли?“

"Катрине плъзна поглед над залата, завърши поредното си изсмукано от пръстите изречение, пое си дъх и забеляза как ръката на един колега леко барабани по подлакътника на стола. — Ако обаче Елисе Хермансен е пуснала убиеца по-рано вечерта и го е оставила вътре, докато самата тя е била навън, значи търсим човек, когото е познавала. Затова... Continue Reading →

„Остави го да диша – мислех си, – той е мъж.“

"Загасям цигарата и влизам обратно в малката кухня, която винаги е била любимата ми стая. Тук седяхме със Стефан вечер и водехме дълги разговори за всичко, за децата, за работния ден, за колегите, за всички дребни и големи неща, които ни се случват, които искаме или не искаме да ни се случат. Излизахме да пушим... Continue Reading →

„Ами ако Стивън Кинг беше българин?“

"Сега невлизаме в странната мистериозна и опасна среда на българския съвременен писател. Стивън Кинг, българинът, щеше да е изключително колоритна личност на родния литературен небосклон (ех, стане ли дума за писатели, веднага изразът "литературен небосклон" изниква, вовеки свързан с изконната претенция за висока култура). Стивън Кинг щеше да бъде гений… или поне според него самия.... Continue Reading →

„Не съм аз, а просто жена, която прилича на мене“

"Мия остави телефона и натрака паролата. Влезе в пощата си и видя само едно писмо от Крестън, който я питаше къде е и защо не отговаря на телефона. Някакво модно списание предлагало репортаж в дома й и той имал нужда от съгласието й възможно най-бързо. Тя написа: Скъпи Крестън, Заминах за известно време и разчитам... Continue Reading →

„Знам, че на следващия бал ще направиш разумен избор и ще вземеш най-доброто решение за всички нас“

"Родена съм през 1812 година и само бях слушала за войната с Наполеон, но мама разказваше тази история толкова често, че имах чувството, че съм била очевидец на събитията. Дядо ми, Афанасий Гончаров, прекарал войната в чужбина. След оттеглянето на Наполеоновите войски от Москва той се завърнал у дома и обявил, че се развежда заради... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑