„Тя бе успяла да зърне нещо в мен, което аз все още не познавах…“

Из романа "Влахос" на Елена Щерева и Николай Янков, издателство Жанет 45. "Тези първи месеци бяха и трудни, и прекрасни. Мисълта за Агора беше способна да ме изтръгне на мига от всякакви лепкавини и зловония, с които ме обграждаше светът наоколо – работата, разочарованията, съседите, смъртта на поредната метъл звезда… Вечер бързах да си легна,... Continue Reading →

Реклами

„– Яна Язова е ръкописът, който е изчезнал. Часовникът тиктака… „

Из романа "Извън редовете. Романът на Яна Язова" на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст. "– Значи не сте чували за откраднатите ръкописи и Галя ви препоръча да потърсите мен? – сепна ме гласът на жената до мен. Беше Катя, колежката на Галя, по чиято заръка се бях срещнал с журналистката. Кимнах за пореден път. Не възнамерявах... Continue Reading →

„Може би го е чела и иска автограф…“

Из сборника със свръхкратки истории "Всичките наши тела" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "СУЕТА И ЗАБРАВА Седи си в кафенето на ъгъла, зачел се е, вдига глава и вижда една жена, стои до масата и му се усмихва. Позната му е отнякъде, но не се сеща нито име, нито нищо. Може би го е... Continue Reading →

„Просто си бе получила подаръка за всичките рождени дни до края на живота си…“

Из романа "Дарът" на Невена Митрополитска, издателство Жанет 45. "Всичко започна от един въпрос. На осемнайсети октомври седемдесет и осма, точно три месеца преди Неда да навърши седем години, дядо ѝ, както седеше на люлеещия се стол пред телевизора и поглаждаше олющения му подлакътник, я попита какъв подарък иска за рождения си ден. Това не... Continue Reading →

„Още един психопат, който е изглеждал съвсем нормален…“

Из романа "Пациент 488" на Никола Бьогле, издателство Ентусиаст. Превод – Силвия Колева. "– Събуди ли се? – попита Сара. – Не, госпожо инспектор. Поддържат го в изкуствена кома. – Каква е прогнозата им? – Видът им говори, че нещата не са добре… Сара изруга мислено, но по лицето й не пролича никакво вълнение. Направи... Continue Reading →

„Настъпил беше моментът, в който е добре да се глътне капсула цианкалий; жалко, че на стажантите в Първи канал не раздаваха такива…“

Из разказа "Централните новини" от сборника "Разкази за родината" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "ЦЕНТРАЛНИТЕ НОВИНИ Искам да съм роб на галера, помисли си Саша. Прозорците на тресящата се "деветка" се бяха запотили от киселия заради снощния махмурлук дъх на телевизионния оператор и звукооператора. Ако стъклото се забършеше с ръкав, през него щеше да се... Continue Reading →

„тази вероятно бе влизала в кабинките за регенериране не по-малко от дузина пъти, при това вероятно бе ползвала смърт категория „лукс“…“

Из сборника с разкази "Кръв от къртица" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "ВЪЗБУДАТА ОТ СНОЩИ Юп беше решил докрай да се отпусне. Миналата вечер също бе прекарал с блондинка, като дори не си даде труд да запомни името й. Тя му беше казала, че е умирала седем пъти, Юп се бе престорил, че й... Continue Reading →

„Сага усеща как по гърба и ръцете й полазват студени тръпки, когато вижда колко подробни и сериозни са приготовленията  за тази мисия…“

Из романа "Пясъчния човек" на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст. "Свикана е спешна среща в изключително тесен кръг. Преди не повече от два часа Сага се е обадила на шефа си, за да му съобщи, че е размислила и че приема задачата. И сега Карлос Елиасон, Вернер Санден, Натан Полок и Юна Лина са се събрали... Continue Reading →

„Изследванията за съвместимост показват, че мъжът ви не е биологичният баща на Луче…“

Из романа "Да се възползвам всякак от теб" на Сара Ратаро, издателство Ентусиаст. "Онази нощ, 4.00 часът – Госпожо, елате с мен, имаме много време. Доктор Лонгани ме хвана за лакътя и правейки знак да го последвам, наклони глава наляво. Начинът, по който бях облечена, обувките, разрошената коса оставяха у всеки, който ме погледнеше, впечатлението... Continue Reading →

„Отдавна установената практика на безнаказана жестокост и равнодушие към отговорността беше заменена с някакво объркано съчувствие…“

Из романа "Секретният доклад " на Том Роб Смит, издателство Лъчезар Минчев. "ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА ТИХИЯ ОКЕАН ТЕРИТОРИАЛНИ ВОДИ НА СССР ОХОТСКО МОРЕ ЗАТВОРНИЧЕСКИ КОРАБ "СТАРИЯ БОЛШЕВИК"   7 април 1956 г. Застанал на палубата, офицерът Генрих Дувакин захапа със зъби грубите си ръкавици, за да ги свали. Пръстите му бяха премръзнали и едва се... Continue Reading →

„Беше инат човек, инатът повече от човека у него…“

Откъс от разказа "Студено" от сборника "Юлски разкази" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "СТУДЕНО Беше й студено по всяко време. Вярваше, че трябва да носи най-малко по пет слоя дрехи, и се движеше като етажерка за облекла; сигурно цялата си заплата хвърляше за нови и нови дрипи, в които потъваше като камък в кална... Continue Reading →

„Любовта си е любов и няма нищо общо с брака…“

Откъс от разказа "365 дни любов" на Ганка Филиповска от сборника "Обича ме не те обича", издателство Сиела. "Залата беше препълнена. Погледът й шареше с надежда и страх по лицата на публиката – търсеше едно-единствено сред тях, но го нямаше. Слава богу, така е по-добре. Така е по-добре… Цяла седмица се колебаеше преди да приеме... Continue Reading →

„И засега успяваха да нанесат щети само на собствените си животи…“

Из романа "Малкият бог на земетръса" от Петър Денчев, издателство Жанет 45. "Една вечер бяхме поканили на вечеря нейните колеги – Милена, Кристиан, Лили и Мариан. Те сякаш бяха дошли да докажат на добра воля теорията ми, че глупостта се разпространява без оглед на пол и възраст, на външен вид и чувствителност. Още повече когато... Continue Reading →

„…някой да те обича и да ти вярва, някого да обичаш и да му вярваш…“

Из сборника с разкази "Куци ангели" на Владо Трифонов, издателство Жанет 45. "ДОПИСВАНЕ НА ФИЛМ Остана в салона сам. Не му се ставаше от стола. Не искаше да свършва по този начин тази история. В живота може и да става така – не го интересуваше; това не беше неговият филм. Добре, хайде да видим какво... Continue Reading →

„Не я пуснах. Не можех да й дам да ни краде. И тя ме фрасна. Но понеже не беше много точна, улучи ме в носа…“

Из разказа "На изток от Запада" от сборника "На изток от Запада" на Мирослав Панков, издателство Сиела. "Трийсет години. И всички любими хора. Това загубих, преди да стигна в Белград. Сега тъпча пред квартирата на братовчедка ми с цветя в едната ръка и шоколадче в другата. Репетирам въпросчето, което имам да я питам. Преди малко... Continue Reading →

„Моето появяване щеше да е равносилно на поражение. Какво щях да правя в България? Да работя по строежите?“

Из романа "Германия, мръсна приказка" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Когато баща ми се появи в ГЕСТЕХАУС, парите ми бяха на привършване. Аз се простих с илюзиите за обратния билет. Стана ми ясно, че никой няма да финансира връщането ми. Най-малко – той. Схванах, че ако наистина искам да се върна, ще трябва да си... Continue Reading →

„А с татко е друго, сигурно някак, дори да е далече…“

Из романа "Докога ще чакаме бащите" на Калоян Димитров – BallaN и Иван Сапунджиев, издателство Софтпрес. "ДЯДО, ТАТКО КАЗА… В очакване на татко си Митка отваряше вратата отново и отново, ей тъй, за нов "последен път" да огледа идва ли някой по пътя. Отвън го обливаше свежо благоухание. Лятото даряваше своя живителен дъх на всички,... Continue Reading →

„В конфликт между поколенията изходът е предварително известен – децата просто са по-жестоки“

Из романа "Докато дишам" на Георги Томов и Дейна Бренченс, издателство Сиела. "Там, където Васил бе израснал, лични празници се отбелязваха два пъти годишно. На дванайсет години той за първи път разбра, че всеки човек има собствен рожден ден. А точната дата на своя научи в деня, в който навърши осемнайсет. Тогава директорката, която много... Continue Reading →

„Няма нищо лошо в отхвърлените ръкописи… С изключение на качеството им. Както и да е, все някой трябва да ги чете….“

Из романа "Съпругата" на Мег Уолицър, издателство Колибри. "Светът, в който прекарвах дните си, сега беше тайнствен за Джо. Той също така беше благодарен, че не му се налага да е там, но все пак си пожелаваше да може да нахлуе в него, да ме наблюдава, докато седя в бокса си и отговарям по телефона... Continue Reading →

„– Искам да съм ти дете – съгласих се веднага аз…“

Из романа "Зелените очи на вятъра" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "Макар че е тлъста, майката на Шушомир пее много хубаво. Като ме види на улицата с метлата и шишето под мишница, все ми дава по нещичко – круша, дюля, вчера, например, мушна в джобчето ми морена. Нито дума не рече, затова си помислих:... Continue Reading →

„Тук е мястото да кажа, че съм напълно нормален, ако и да пиша разкази…“

Из сборника с разкази "И всичко стана луна" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "ДЪЩЕРЯ Във влака влезе мъж на средна възраст, който носеше на ръце, както се носи дете, голяма парцалена кукла, облечена в детско яке. – Прощавайте, две свободни места? Останалите пътници в купето се спогледаха и не отвърнаха. – Заповядайте – казах,... Continue Reading →

„– Ще им кажа просто, че пак си пиян – заяви тя, след като Арман я запита дали семейството й ще е разочаровано от отсъствието му…“

Из романа "Убийството на художника" на Луиз Пени, издателство Софтпрес. "Главен инспектор Арман Гамаш получи телефонното обаждане на излизане от монреалския си апартамент в неделята преди Деня на благодарността. Съпругата му Рен-Мари вече беше в колата, а ако не му се бе наложило внезапно да посети тоалетната, двамата вече щяха да пътуват за кръщенето на... Continue Reading →

„Менталната защита, която си бе изграждал по пътя до тук, се пропука…“

Из романа "Дарът" на Невена Митрополитска, издателство Жанет 45. "– Доживях най-после да те видя, сине! – майка му изпружи шия и окръгли устни за целувка. Филип се наклони към нея, но яркочервеното ѝ червило, което като нищо щеше да разкраси и собствената му буза, го разколеба; отдръпна се, тупна я по рамото и се... Continue Reading →

„Дори да се окажех единственият човек в цяла България, който ще влезе по собствено желание в народната милиция, щях да го направя…“

Из романа "Извън редовете. Романът на Яна Язова" на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст. "Когато пристигнах в болницата след дългата и особено поетична нощ, намерих бащата на хазяйката в тежко състояние. Имаше болно сърце, затова извиках кардиолога за консултация. Не успяхме да го спасим. Почина същия следобед. На следващия ден се явих на работа с черния... Continue Reading →

„Мама ме извежда от двора, вратата зад нас щраква и някой отвътре я заключва. Не вярвам, че ще се върна повече тук.“

Из романа "Балканска рапсодия" на Мария Касимова-Моасе, издателство Колибри: "Отидохме. Не помня как сме стигнали, само помня как виждам дълга, безкрайна ограда от железни пръти и разстояние колкото една педя между тях. Голяма врата, желязна. Един мъж ни чака пред вратата. Добре облечен, с престилка и отдолу костюм в кафяво, и много хубави обувки, неизносени,... Continue Reading →

„къде ще сравняваш ти мъжкото можене с женското искане…“

Из сборника с разкази "Всичките дни" на Георги Томов, издателство Сиела. "Онези обувки Виж сега, моето момиче, знам ги аз всичките вицове за свекърви, да не мислиш! Но ще ти кажа и друго – не е лесно да си свекърва. Моята не можех да я дишам. Защо? – ще ме попиташ. Защото не я разбирах,... Continue Reading →

„Следваше го „ЗИС“-ът с предния капак надолу и опашка от бял прах — същинска амфетаминова комета, дявол да го вземе!“

Из романа "Макбет" на Ю Несбьо, издателство Емас. "Чайка прелетя през тишината. От безоблачното нощно небе над Файф грееше луна. Долу фиордът блестеше сребристо. В западната му част като грамаден крепостен зид към висините се издигаше черна планина със стръмни, почти отвесни зъбери. Навремето на билото й, от страната на слънчевия Файф, монашески орден поставил... Continue Reading →

„Ако мислите, че разбирате квантовата физика, значи не разбирате квантовата физика…“

Из романа "Другите светове на Алби Брайт" на Кристофър Едж, издателство Софтпрес. "– Търсиш книга за какво? Госпожа Форест ме поглежда над очилата, а печатът на библиотеката застива над купчина книжки "Страховитото в историята". – Квантова физика, госпожо. За научния ми проект. Госпожа Форест не обича да се определя като "библиотекарка". Казва, че е книжен... Continue Reading →

„Качих се на самолета със свръхбагаж тъга…“

Из романа "Физика на тъгата" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Тъгата прави костите чупливи Отидох във Финландия най-вече заради баща ми. Ползвах любезната покана за един литературен фестивал. Бях близък с тази страна от дете, без да съм бил там. Баща ми беше ходил там по случайност, първата му и май единствена чужбина тогава.... Continue Reading →

„Имайте предвид все пак, че писмата ни с отказ обикновено не са по-дълги от три изречения…“

Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Седя така почти половин час в замая и накрая съвсем капнала, но все още далече от съня, върза косата си назад както винаги, легна и отвори писмото.   Уважаема госпожице Талис, Благодарим Ви, че ни изпратихте "Двама при фонтана" и Ви молим да приемете нашите извинения за... Continue Reading →

„Беше твърде късно да променяме нещо и се налагаше да рискуваме…“

Из документалния роман "Архивът на Стиг Ларшон" на Ян Стокласа, издателство Сиела. "ЯКОБ И ЛИДА „Ландветер“* и Хедестад, юли 2017 г. Лида излезе от терминала. Още преди да стигне до мен, вече беше успяла да запали цигара. – Просто трябва да разредя малко свежия въздух – каза тя на английски, докато вървяхме към волвото ми,... Continue Reading →

„Не взимам толкова присърце нито похвалите, нито критиките, но те ме прекъсват, карат ме да погледна назад, да искам да обясня, да анализирам…“

Из "Дневникът на една писателка", Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева. "Петък, 5 декември Пак голяма пауза, но мисля, че дневникът твърдо върви по пътя си, макар и бавно. Давам си сметка, че не съм отворила гръцка книга, откакто сме се върнали; почти нищо друго не съм чела освен книгите, които рецензирам, а... Continue Reading →

„На трийсет и пет собственото ви лице започва да се превръща в memento mori, напомняне за смъртта, което винаги е с вас…“

Из романа "Здрач" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "Аз се откъснах от листовете и сложих един молив в непрекъснато готовия да се затвори речник. В черното огледало на прозоречното стъкло се отразяваше лицето ми: рошава коса (като се стараех да подбера точната дума, аз всеки път прокарвах пръсти през нея), мек и доста безформен нос,... Continue Reading →

„Сега времената са други – децата не бива да отговарят за грешките на родителите си…“

Из романа "Секретният доклад " на Том Роб Смит, издателство Лъчезар Минчев. "Лев отиде при тялото и внимателно огледа ръцете. По тях нямаше порязвания и драскотини – никакви следи от самоотбрана. Лев коленичи и се наведе над врата на жертвата. Главата едва се държеше и кожата не беше засегната само откъм тила, там където се... Continue Reading →

„– И ти не си се родила готова да пишеш разкази, нали? Не ти ли се наложи да научиш първо азбуката? Да започнеш от най-простите неща?“

Из романа "Еротични истории за пенджабски вдовици" на Бали Каур Джасвал, издателство Изток-Запад. "– Вие сте знаели! – бяха първите думи на Ники, щом Кулвиндер вдигна телефона. Изобщо не си направи труда да започне със сат сри акал – нямаше намерение да проявява уважение към тази подмолна жена. – Какво съм знаела? – попита Кулвиндер.... Continue Reading →

„носеше само ефирна, полупрозрачна туника, която скриваше тялото й колкото стена на аквариум…“

Из романа "Една съвсем различна история" на Хокан Несер, издателство Емас. "– Какво имаш предвид? – попита Мариан няколко часа по-късно. – Каквото казвам. Получих писмо. – Тук? Двамата седяха на шезлонги под чадър откъм полето с рапица. В ясното небе се стрелкаха лястовици. Жужаха пчели. Бяха приключили със закуската и в момента допиваха кафето... Continue Reading →

„…и хуква като човек, който мрази да закъснява…“

Из сборника със свръхкратки истории "Всичките наши тела" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "СЪОБЩЕНИЕ Един ден поетът Ю. Ю. чу по радиото съобщение за смъртта на известния наш поет… И тъкмо тук нещо в сигнала прекъсна или може би спря токът, но той така и не разбра кой собствено се беше поминал. Чу само,... Continue Reading →

„Нищо от юг не може да ми навреди!“

Из романа "Огънят в мен" на Даниела Богоева-Гюргакова, издателство Сиела. "Беше още много рано, на изток се развиделяваше и небето светлееше, но въпреки това слънцето не беше изгряло. Птиците обаче отдавна бяха започнали да се гонят из короните на дърветата и огласяха с песните си хладния сутрешен въздух. Катрин лежеше по гръб с ръце под... Continue Reading →

„Никой не се интересуваше от писател, прехвърлил трийсетте…“

Откъс от разказа "Литературен обяд" от сборника "Литературен обяд и други разкази" на Ейлиш Ни Гуивна, издателство ICU. "Тя познаваше един на име Франси Брайоуди. Той също обядваше – в едно кафене, наречено Панерче хляб, мразовита малка дупка на кея Астън от другата страна на реката. Там предлагаха багети с плънка и сандвичи, както и кафе,... Continue Reading →

„Неговият филм продължаваше с пълна сила…“

Из романа "Блъф" на Георги Стоянов, издателство Сиела. "Въпреки че поради мащабите си бяха трудни за безупречен контрол и действията на Юри и приближените му често пъти бяха хаотични, операциите на наркопазара продължаваха. Регулярните вноски от тях – също. Поетапно и безапелационно Юри бе успял да наложи волята си за експанзия на дейностите. Негова лична... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑