„– Фиона, кога спахме заедно за последен път?“

"Лондон. Краят на първата седмица от летния триместър на съдебната година. Неумолимо юнско време. Фиона Мей, съдия във Висшия съд*, бе у дома си в неделната вечер. Лежеше по гръб на един шезлонг, а погледът ѝ минаваше покрай обутите ѝ в чорапи крака и се рееше в другия край на стаята, към отрязъка от библиотеката... Continue Reading →

Реклами

„За какво са ти врагове, ако имаш братя?“

"Братята лежаха в леглата си в стаята с площ дванайсет квадрата и стени, облепени с тъмнозелени тапети на тънки вертикални линии в малко по-светъл зелен нюанс. В стаята имаше скрин с три чекмеджета и две еднакви лампи, върху чиито дървени стойки бе издълбан надпис "Смьоген". На вратата на вградения гардероб висеше голям календар от 1988-а... Continue Reading →

„знам, че наистина си пенсионер, но това не значи, че трябва и да се държиш като такъв“

Из разказа "Актрисата и обущарят" от сборника "Незнайните образи хорски" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "Пак си се залежал. Вярно, студено е, ама не чак толкова. Не, няма поледица, снегът се стопи още онзи ден. Само си търсиш оправдание, извинявай, че ти го казвам. Чувстваш се слаб и схванат, така ли? Нищо чудно, това е... Continue Reading →

„Пещера с размери, за които умът му не разполагаше със сравнение…“

Из „В ярката им светлина“ на Йордан Желязков, издателство Ентусиаст. "373 дена след падането на Сетен Жив щяха да го изгорят! Боговете жив щяха да го изгорят, задето смееше да направи тези няколко крачки! Сърцето на момчето блъскаше ребрата му като чук, докато краката му – и те натежали като камък – го пренасяха отвъд... Continue Reading →

„Понеделникът пристигна като товарен влак, дълъг километър и половина и пълен с радиоактивни отпадъци…“

Из "Чернова" на Рандал Силвис, издателство Софт-прес. Превод: Калина Лазарова. "Понеделникът пристигна като товарен влак, дълъг километър и половина и пълен с радиоактивни отпадъци. Часовете се точеха мъчително. Демарко можеше единствено да чака някой да го осведоми, че е видял Инман или Бони. Чувстваше се натежал и измъчен като простреляно в корема куче, което се... Continue Reading →

„Тогава се влюбих. В глас. Просто в глас…“

Из романа "Английският пациент" на Майкън Ондатджи, издателство Лъчезар Минчев. "През 1936 г. млад мъж на име Джефри Клифтън срещнал в Оксфорд свой приятел, който споменал за нашите експедиции. Клифтън се свърза с мен, на следващия ден се ожени и две седмици по-късно пристигна със самолет със жена си в Кайро. Двойката влезе в нашия... Continue Reading →

„Целият му живот до тук е бил преодоляване. И сега това му е отнето…“

"Последното, което помни, е дъжд, силен дъжд, светкавици над сградите. Покриви на сгради в проблясък от светкавици – появяват се, разместват се, изчезват. Покриви в лятна буря. Люлеещите се корони на дърветата, прегънатите им снаги. Светкавици. Силуетът на града – разкривени антени над блоковете, като изоставени гробища, студените бели проблясвания, този призрачен град… Какво се... Continue Reading →

„Защото знае къде живеят всички непослушни момичета…“

Из сборника с разкази "Рецепта за кошмари" на Иван Атанасов, издателство Изток-Запад: "От Санта, с любов – Мразя Коледа, мразя подаръци, мразя сняг – промърмори зеленият елф, по-известен като Буши, докато паркираше летящата шейна в двора на къщата. – Не стига, че цяла година правим играчки за жълти стотинки, ами трябва да доставяме и подаръците... Continue Reading →

„Сега можех да плувам с глава над водата…“

Из романа "Огледало за сънища" на Златина Бахова, издателство Монт. "Денят на бягството ми беше топъл и слънчев, пролетта тържествуваше. Ала едва ли същото можеше да се каже за мен: въпреки че от няколко дни се опитвах психически да се подготвя за онова, което ми предстоеше, стомахът ми беше свит на топка, вътрешностите ми леденееха.... Continue Reading →

„Рано или късно свободата ще излезе от бутилката. Тогава ще се преброим отново…“

Из романа "Когато капят кестените" на Стефан Коспартов, издателство Сиела. "След като се отказа да търси пътя за Париж, на Димо му стана по-леко. Свободата беше понятие от предишен живот, който никога нямаше да се върне. За нея си струваше да се бориш само ако можеш да я споделиш. Ако по волята Божия това не... Continue Reading →

„Времето показа, че съм бил – в най-добрия случай – наивен…“

Из романа "Животът, който загърбваме" на Алън Ескенс, издателство Изток-Запад. "По-рано вечерта си бях изключил телефона, за да се спася от масираната атака с обаждания, която очаквах от майка си, и сега извадих телефона от джоба си и го включих, за да проверя кой ме е търсил. Имаше двайсет и едно обаждания от телефонен номер... Continue Reading →

„Онзи урок на баща си запомни завинаги. Но не го последва…“

Из романа "Бал в Мулен Руж" на Радостина А. Ангелова, издателство Софтпрес. "Горчо Аврамов беше роден резбар. Баща му беше резбар, дядо му беше резбар, сигурно и дядото на дядо му е бил резбар, но Горчо нямаше вече кого да попита. Докато другите деца пасяха кравите и играеха на челик, той седеше встрани и дялкаше... Continue Reading →

„Започвам да си мисля, че тук в Москва, където и да плюеш, все е Небесният Йерусалим!“

Из романа "Призракът на Небесния Йерусалим" на Даря Дезомбре, издателство Изток-Запад. "Андрей не беше свикнал да се самозалъгва дълго – сутринта беше нахранил Раневска до пръсване, докара се с нови панталони и чиста риза, шофира като луд, докато кой знае защо слушаше радио "Класика", и всичко това само защото искаше да види стажантката си Мария... Continue Reading →

„Не съм опасна. Очите ми са затворени…“

Из "Кутия за птици" на Джош Малерман, издателство Deja Book. Превод – Невена Дишлиева Кръстева. "Ривърбридж. Малори е идвала по тези места преди известно време. За една Нова година. Не си спомня точно името на момичето, което организираше купона. Марси някоя си. Примерно – Марибел. Марси беше позната на сестра й, Шанън ги докара със... Continue Reading →

„Ние даваме ли си сметка за какво гласуваме?!“

Из романа "Розариум" на Георги Томов, издателство Сиела: "Вечерята бе довършена в мълчание. Жените останаха да побъбрят на въздух, а мъжете влязохме вътре и се настанихме в най-уютния кът на просторния хол. Много обичах това място – с дървени лавици за книги от пода до тавана, вехт, но оригинален персийски килим и протрити кожени дивани,... Continue Reading →

„Извинявайте, момичета, че сте на сватбата на мама!“

Из книгата "Близки срещи със смесени чувства" на Мария Касимова-Моасе, издателство Колибри. "Странно е да сключваш брак пред дъщерите си. Не мога да се отърва от чувството, че ги наранявам. И двете са страхотни – Елица е прекрасна дама на седемнайсет, сега с бледа ефирна рокля и обувки, в които глезенът й изглежда като топяща... Continue Reading →

„Знам, че вече не съм момичето, което бях някога…“

Из романа "Момичето от влака" на Паула Хоукинс, издателство Ентусиаст. Превод – Маргарита Терзиева. "10 юли 2013, сряда Сутрин Жегата вече пробива нощния хлад. Още е осем и половина, но денят напира, въздухът е топъл и влажен. Надявам се да завали, но небето е ясно, бледо, воднистосиньо, без нито едно петънце. Избърсвам потта от горната... Continue Reading →

„Едно знам – трудно е да се родиш, а още по-трудно е да оживееш. Лесна е само смъртта…“

Из романа "Когато капят кестените" на Стефан Коспартов, издателство Сиела. "Жълтите павета на булевард "Руски" светеха с отразена светлина. Оцеждаше се ситен дъжд и уличните лампи правеха дъга около себе си. – Къде отиваме? – попита Никола. – Искра има терен. Мъжът й заминал командировка. Искра живееше в един мансарден апартамент на "Раковска", близо до... Continue Reading →

„Беше нощта на моя най-важен въпрос и моя най-важен отговор…“

Из романа "Живот в скалите" на Мария Лалева, издателство Книгомания. "Докато се връщахме към къщата на Луиза, мълчахме. Павел ме държеше за ръка. Най-свещеният миг – малката детска ръка в моята. „Майната ти, Дядо Боже! Какво ти е направило това чудно дете, че му взе родителите?“, без глас крещях на Господ. Все пак понякога скандалите... Continue Reading →

„Така че ужасно съжалявам, мили дами, но днес не можете да си купите сираче…“

Из романа "Люляковите момичета" на Марта Хол Кели, издателство Изток-Запад. Превод – Галина Величкова. "КЕРЪЛАЙН С настъпването на пролетта положението във Франция ставаше още по-отчайващо. Всяка сутрин до десет часа приемната на Консулството вече се пукаше по шевовете от хора, а моят график беше отдавна запълнен. Нацистите, които тъпчеха надлъж и нашир из Париж, бяха... Continue Reading →

„Никой не сяда.“

Из романа "После" на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд. "Доктор Санду идва при теб и Сара. – Една от сестрите ни каза, че елемент от апаратурата, която използваме, за да помагаме на Джени да диша – ендотрахеалната тръба, която се свързва с кислородния апарат, – снощи се е разхлабила. Съществува вероятност някой... Continue Reading →

„Отдавна няма нещо, което да ме задържа в мъжа, който съм…“

Из романа "Тяло под роклята" на Галин Никифоров, издателство Сиела. "Коридорите на мюнхенската клиника и лицето на доктор Чанд Прорайма, седнал върху бюрото си с безгрижно полюшващи се крака като момче, което се кани да скочи от мост… Образите от краткия му престой в клиниката преди два месеца идват последни и прогонват останалите образи. И... Continue Reading →

„Защото ако Толстой го килна на едната страна, Чайковски на другата, то хайверът го хвърли в нокаут…“

Из романа "Един аристократ в Москва" на ЕймърТауълс, издателство Изток-Запад. Превод – Любомир Николов – Нарви. "Когато графът пристигна в Шаляпин, планът му беше да се наслади на брендито, да поднесе на Аудриус своите почитания, после да се оттегли в кабинета си, за да изчака да стане дванайсет. Но докато наближаваше дъното на чашата си,... Continue Reading →

„– Какво е това беееее!!? – от устата ми се разхвърчаха слюнка, плобми, мостове.“

Из "Дневникът на един таткозвероукротител" на Калоян Явашев, издателство Софтпрес. "Понякога трябва да отсъствам от къщи с дниили седмици. Свързано е с работата ми, но има моменти, в които бих плувал сядосани бели акули на стероиди, вместо да съм в апартамента с децата. Не чеприлича на апартамент, пò му приляга да се нарича леговище, Звездата на смърттаили Мордор.... Continue Reading →

„– Сега… ще продължаваш ли… да се правиш… на много… умен?“

Из романа "Огледало за сънища" на Златина Бахова, издателство Монт. "Този път старшина Минков беше в цивилно облекло. Чакаше ме на автогарата. Поздравихме се с кратко и сдържано ръкостискане, след което ме помъкна нанякъде, като ми говореше в движение: – Човекът се казва Продан Свирецов. Беше надзирател в лагера до 53-та. През 53-та го изключиха... Continue Reading →

„Но внезапно усети как го лъхна отвъден студ…“

Из романа "Призракът на Небесния Йерусалим" на Даря Дезомбре, издателство Изток-Запад. Превод – Ася Григорова. "Андрей позвъни на тапицираната с качествена кафява кожа врата и не се учуди, когато вместо обикновен звън се разнесоха славееви трели. Дяволите го взели тоя любител на красивия живот! И приятелката му Маша, по съвместителство – негова стажантка. Инокентий му... Continue Reading →

„Внезапните проявления на любовта…“

Из романа "Хванеш ли самовила" на Христо Буковски, издателство Изток-Запад. "Съседите подозираха, че нещо ужасно става вкъщи и не знаеха как да общуват с мене, когато неизбежно ни събираше асансьорът. Не смееха пряко да ме окуражават – да не излезе, че ме съжаляват. Затова опитваха да ми внушат бодрост като ме подпитваха за Нани –... Continue Reading →

„Бях започнал да си падам тайно по нашия новоизкован мъжкарски образ…“

Из разказа "Херкулес ЕООД" от сборника "Бразилски храст" на Велина Минкова, издателство Колибри. "През лятната ваканция преди единайсети клас двамата с Петьо се хванахме като хамали в малка частна ферма. Местенето на хора от стари в нови апартаменти се беше оказало не само доходоносен бизнес, а и твърде приятно лятно времепрекарване. След втория месец вече... Continue Reading →

„Студенината се е настанила и присъствието на другата жена се усеща…“

Из книгата "Близки срещи със смесени чувства" на Мария Касимова-Моасе, издателство Колибри. "Момичето на татко съм. Толкова съм негова, че вече трийсет и една години, откакто го няма, а аз си го имам някъде там, една крачка зад дясното ми рамо. През целия си живот без него живея така, сякаш събирам спомени, които да му... Continue Reading →

„От изтрезвителното направо в затвора ли ще я пратите?“

Из романа "Животът, който загърбваме" на Алън Ескенс, издателство Изток-Запад. Превод – Галина Величкова. "Изнасилвач и убиец. Бях дошъл в “Хълма”, за да намеря герой, а попаднах на злодей. Той сигурно имаше какво да разкаже, но дали бих искал да опиша тази история? Състудентите ми щяха да разказват за баба си, която родила на пръстения... Continue Reading →

„Балансиран много внимателно, сякаш щом климатикът задуха през есента, ще го катурне…“

Из романа "Наръчник на оптимиста" на Матю Куик, издателство Емас. "Гласът на баща ми долита в сутерена: – Ето тук, на тази масичка. Откъм хола се чуват стъпките на три чифта крака и поставянето на нещо тежко. След петнайсетина минути земята се разтриса от пукотевицата на колежански футболен мач – оркестрова музика, барабани, бойни песни... Continue Reading →

„За съжаление, момчетата на нищо не приличаха…“

Из романа "Доклад на зелената амеба за химическия молив" на Велина Минкова, издателство Колибри. "Подготвителният лагер беше в планината, в една голяма почивна станция с просторни слънчеви помещения. Бяха събрани групи, заминаващи за най-различни държави. Много деца, сигурно всичките пълни отличници и отрядни председатели. Имаше и група гимназисти от Строителния техникум, които бяха на лагер-школа.... Continue Reading →

„Нещо ми подсказа, че и тя бе имала своите мръсни прозорци…“

Из романа "Живот в скалите" на Мария Лалева, издателство Книгомания. "Беше един от красивите слънчеви дни на април. От онези пролетни дни, които съдбата изпраща за любов или за смърт. Нямаше как да знам, че точно в този ден ми праща знак и за двете. С Демир седяхме върху зида пред съборетината ми и просто... Continue Reading →

„Ще има и други…“

Из романа "Пътувам сама" на Самюел Бьорк, издателство Емас. Превод – Мария Стоева. "Мунк седеше на скалата и съзерцаваше спускащото се над хоризонта слънце. Смяташе Хьонефос за тихо място, толкова далечен бе шумът, когато се излежаваше на хълма вечер, но тишината там бе нищо в сравнение с това. Това тук беше истинска тишина. И красота.... Continue Reading →

„Значи нямате марципан, господин инспекторе?“

Из сборника с разкази "Рецепта за кошмари" на Иван Атанасов, издателство Изток-Запад. "Марципан Боже, колко обичам марципан! Не, нямам предвид онова недоразумение, което се продаваше по време на комунизма в сини опаковки „Люлин“. Говоря за истински марципан – онази смес от смлени бадеми с пудра захар, която слагат в шоколада. Опитвали сте я, нали? Едновременно... Continue Reading →

„Транзитен превоз за небесата: или в газовата камера, или с хексобарбитал…“

Из романа "Люляковите момичета" на Марта Хол Кели, издателство Изток-Запад. Превод – Галина Величкова. "ХЕРТА След обяда се разходих с Фриц и доктор Хелингер до разпределителния сектор, където пренасочваха новопристигналите. Направи ми впечатление, че всяка Häftling1 в униформа имаше цветен триъгълник на ръкава, точно под номера. Реших се да попитам: – Какво означават тези цветни... Continue Reading →

„Да пристигаш късно, помисли си графът с въздишка. Какъв разкош на младостта.“

Из романа "Един аристократ в Москва" на ЕймърТауълс, издателство Изток-Запад. Превод – Любомир Николов – Нарви. "Оставяйки Паша и Петя, капитанът поведе графа и неговата охрана към служебното стълбище, скрито зад една невзрачна врата в средата на хотела. Зле осветените стъпала завиваха рязко на всеки пет крачки като в камбанария. Изкачиха се на зигзаг три... Continue Reading →

„С всеки от умиращите си синове и дъщери беше изпратил по едно родителско очакване…“

Из романа "Балканска рапсодия" на Мария Касимова-Моасе, издателство Колибри: "Не беше като другите това дете, не беше. Гледаше я право в очите и не примигваше. Рядко плачеше – след онова проплакване, когато за първи път си чу името, плачът й сам си избираше за какво да се излее. Държеше се, сякаш всичко й беше познато.... Continue Reading →

„За него смъртта е непонятна, както и животът, който неочаквано се е променил…“

Из романа "Тяло под роклята" на Галин Никифоров, издателство Сиела. "Продължават да пътуват; светът навън бяга край колата, безличен и мълчалив. Борис е само на седем, но усеща, че се отдалечава невъзвратимо от детството си, сбогува се с него и тъгата, подплатила това чувство, го задушава. Иска му се колата да спре и двамата с... Continue Reading →

„Уви, нивото на роклята беше много над нивото на любовта й към младоженеца…“

Из романа "Лара" на Ния Йотова, издателство Софтпрес. "Първата сватба, на която Лара присъства през живота си, беше нейната собствена. Нямаше пари да плати самолетните билети на родителите и брат си до Австралия и отхвърли предложението на бъдещия си мъж да им покрие разходите, "за да може новото му семейство да присъства на сватбата". Все... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑