„Чувствам се като крадец, отмъкнал най-ценното от една майка – времето, прекарано с рожбата й…“

Из романа "Нощ" на Камелия Кучер, издателство Хермес. "Натискам звънеца, а тялото ми се е сковало от дългия път и от това, което се каня да направя. Изобщо не съм сигурен, че това е правилното решение, но друго няма. Вратата се отваря светкавично, сякаш жената е стояла до нея в трепетно очакване на моята поява.... Continue Reading →

Даниела Петрова: Имам повече идеи, отколкото време да ги осъществя

Дебютният роман на Даниела е публикуван през юни тази година първо на английски и то от едно от най-големите световни издателства, "Penguin Random House". Книгата веднага се превръща в бестселър – попада в повече от 10 класации за най-очаквани книги в Щатите и е специално препоръчана в книжния клуб на Опра. Българското издателство забелязва заглавието... Continue Reading →

„Защо я е държал за заложница? Защо я е оставил гола в гората? За едно и също престъпление ли се касае? Мотивът същият ли е?“

Из романа "Совата" на Самюел Бьорк, издателство Емас. Превод – Мария Стоева. "Вече бе напълно изтрезнял, поне така се чувстваше, и в жилите му се смесваха почуда и ненавист. Кой извратен идиот прави такива неща? Да затвори момиче в гигантска клетка. И да я държи там в продължение на месеци. Принуждава я да пълзи в... Continue Reading →

„Това е проблемът, когато споделяш с трети човек подробности за връзката си. Играта вече не беше честна…“

Из романа "Майката на дъщеря ѝ" на Даниела Петрова, издателство Сиела. "ТАЙЛЪР ТОГАВА   Казах на Рейчъл, че Лана се опитва да намери донор от български произход. Беше студен ден в средата на декември, десет дни преди Коледа. Това беше последната ни среща за семестъра в Унгарската сладкарница на "Амстердам", която се беше превърнала в... Continue Reading →

„…Стъпиш ли накриво, и те убиват, а само минута по-късно ще са вече на следващото парти…“

Из романа "Вътрешна сигурност. Бягството на Кери" от Андрю Каплан, издателство Сиела. "Зърна хотел "Краун Плаза" пред себе си с червената електрическа реклама на покрива на сградата. Мина покрай него през входа на мола и след петнадесет минути обикаляне намери свободно място за паркиране. Остави ключовете върху постелката на пода, слезе от колата и напусна... Continue Reading →

„Усещайки поривите на вятъра, понякога се питаше: „Какво ли е намислила съдбата за това благословено място?“…“

Из романа "Ана" на Мануела Драганова, издателство Сиела. "Написаха обява "Търсим доброволци за боядисване на трибуните" и я залепиха до главния портал. Приходите им не стигаха, за да наемат професионалисти, затова решиха да се справят със собствени сили, докато времето позволяваше да се работи на открито. Апелът се предаде от уста на уста и желаещите... Continue Reading →

„В този момент усети, че пилотите направиха опит да приберат колесника, но шумът продължи…“

Из романа "Кацането" на Йордан Колев, издателство Сиела. "2 часа и 37 минути до кацането   Проблем! На Валя й се случваше да мине на втори кръг едва за пети или шести път, откакто летеше. Досега винаги в мъгла или лошо време. Командирът обикновено предупреждаваше колегите заедно с информацията за кацането и евентуалното отиване на... Continue Reading →

„Как могат да откажат, когато ще получат толкова много, ако приемат?“

Из романа "Червеното пиано" на Джош Малерман, издателство DejaBook. "През своите три часа за мислене Рос се запътва към вкъщи. Майка му е вкъщи. А откакто Рос има въобще някакви спомени, мама знае най-добре. Държи данните, своето копие от документа, сгънато и пъхнато в джоба на палтото си. Това бе важно чувство, да крачиш по... Continue Reading →

„Тази нощ мама не броди, не шепне и не плаче. Не успявам да мигна от ужас, но така и не се осмелявам да отида при нея…“

Из романа "Нощ" на Камелия Кучер, издателство Хермес. "Споменът за лицето на майка, когато ме извика в кухнята – в деня, когато пристигна писмото, – и до днес прогаря сърцето ми. Стиска го в юмрук – цялото е смачкано. По ръцете й пълзят гневни вени, челюстта й е здраво стегната, а очите й ми се... Continue Reading →

„Мълчанието й ме дразнеше повече и от перспективата да проведем елементарен разговор…“

Из романа "Аутопсия на една любов" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "В цялата вселена нямаше по-прецакан, по-смачкан и по-измамен човек от мен. По-разбит. По-безнадежден. Изяден без остатък. Аз, който само преди няколко месеца имах възможността да се къпя в светлините на световните подиуми, да събирам овациите на най-просветената публика, да бъда съпровождан от най-добрите оркестри... Continue Reading →

„Това не беше редно. Не трябваше да познавам донора си. Не трябваше да разговарям с нея…“

Из романа "Майката на дъщеря ѝ" на Даниела Петрова, издателство Сиела. "ЛАНА   СЕГА Пътувах към къщи по линия номер едно и четях книга, когато я видях. Преди да се кача на метрото, се бях отбила в "Барнс енд Ноубъл" да си купя книгата "Какво трябва да очакваш, когато очакваш бебе". Не бях посмяла да... Continue Reading →

„Защо става така, че онзи, който ти дава надежда, може и да ти я отнеме?“

Из романа "Дом" на Камелия Кучер, издателство Хермес. "Окончателно се отказвам от идеята с университета в деня, в който решавам да споделя намерението си с майка. Отказът е по-скоро дълбок и скрит, неосъзнат, породен не толкова от желанието си да следвам пътя, който така старателно съм начертал в съзнанието си – а по-скоро вследствие от... Continue Reading →

„щом самият Холгер Мунк се отбива случайно в неделя следобед с папка със снимки, там, сред хората, се е случило нещо наистина ужасно, а в управлението са отчаяни и ме връщат на работа…“

Из романа "Совата" на Самюел Бьорк, издателство Емас. Превод – Мария Стоева. "Холгер Мунк позвъни още веднъж, почука няколко пъти на вратата и вече се канеше да си тръгне, но вратата неочаквано се отвори и в пролуката се появи Миа. – Колко е часът, та будиш хората? Тя се усмихна кисело и го пусна да... Continue Reading →

„Тя, която цял живот е поправяла чуждите грешки…“

Из сборника със свръхкратки истории "Всичките наши тела" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "СТРАХЪТ НА КОРЕКТОРКАТА ОТ ГРЕШКА Да, смъртта е страшна, но не за това е историята. И професорът се страхува от смъртта, и продавачът на ябълки, и шофьорът на такси. Най-големият страх на коректорката е, че на собствения й некролог ще има... Continue Reading →

„Разбира се, че ми беше минавало през ума, но за нищо на света не исках да разбера дали и с мен сте постъпвали така. Дали и в същия този миг не постъпвахте.“

Из разказа "Елегия за Емма–Лена – коя остана и коя я няма" от сборника с разкази "Потъване в мъртво море" на Антония Апостолова, издателство Жанет 45. "В средата на октомври ти ми звънна. За пръв и последен път. – Къде си? – Лена? – попитах за всеки случай, стъписан. – Кой друг! – изстреля с... Continue Reading →

„…Чакаха я да слезе, след това щяха да я отвлекат, преди да е изминала и пет метра. Какво можеше да направи?…“

Из романа "Вътрешна сигурност. Бягството на Кери" от Андрю Каплан, издателство Сиела. "Тя изтича навън. Алеята водеше към улица, но имаше и паркинг, обграден с бодлива тел. Насочи се към него и забави ход точно когато се чу приглушеният звук от изстрел зад нея, след което се промъкна през една дупка в бодливата тел и... Continue Reading →

„Когато работиш под прикритие, говориш колкото е възможно по-малко и при това с кратки изречения…“

Из романа "Пясъчния човек" на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст. "Сага грабва папката със съставения от Натан Полок подробен профил на новата й самоличност и се оттегля в розова стая с плакати на тийн звезди по стените. Петнайсет минути по-късно се връща в кухнята. Влиза бавно и спира в средата на стаята. Сенките от дългите й... Continue Reading →

„Трябва да се намеся, но в крайна сметка те не се закачат с мен. Имат си по-интересна жертва…“

Из романа "Добро момиче, лошо момиче" на Али Ланд, издателство Сиела. "Прекарвам остатъка от часа в библиотеката и напускам колкото се може по-бързо, когато звънецът иззвънява, искам да стигна до физкултурния салон преди останалите. Преобличам се в една кабинка. Сама. Последно време тялото ми е само мое, слагам си трикото, ще тренираме върху дървения кон.... Continue Reading →

„Вероятно и тя мечтаеше някой да я прегърне, да й каже, че я обича, да я попита кога ще се прибере, да я погледне и да я види…“

Из романа "Дом" на Камелия Кучер, издателство Хермес. "Иска ми се да бях обръщал повече внимание на майка ми. Тогава може би щях да разбера защо винаги беше толкова нещастна. Щях да знам защо пуши по две кутии цигари на ден, защо все изглежда така, сякаш иска да бъде някъде другаде, защо толкова мрази татко... Continue Reading →

„…никога не беше се изкушавал да става писател – нямаше опасност творческата ревност да замъгли преценката му…“

Из разказа "Да редактираш червеева дупка" от сборника с разкази "Потъване в мъртво море" на Антония Апостолова, издателство Жанет 45. "…Вълков, който от две години работеше само с млади автори, обикновено започваше с подобно "тестово" заяждане. Беше съвсем наясно какво си мисли хлапето. Не бе очаквало да го подхванат още от първия ред на разказа,... Continue Reading →

„Човече, а ти чувал ли си как свири дяволът в радиатора? Пил ли си сам-самичък водка във ваната?…“

Из романа "Аутопсия на една любов" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Вратата хлопна. Влезе нов посетител. Имаше вид на холандски рибар: гумени ботуши, мушама, лула, тикната в брадясалото му лице. На главата – нещо средно между качулка и готварска шапка. Защо ли не бе нахлузил и дървените си обувки, за да изтропа с тях един... Continue Reading →

„Все едно се изпращахме донякъде, хванати за ръце…“

Из сборника със свръхкратки истории "Всичките наши тела" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "ДО ВРАТАТА С времето разбираш, че единственото, което можеш да направиш, е да утешиш. Преди да си отиде баба ми, стопила се вече, стискаше ръката ми и викаше, чудна работа, живее ми се още, утре ще издоя малко мляко от козата... Continue Reading →

„Ти не си от нашите. Не си като мен. Помислих си дали не си политически. Но правиш лицеви опори…“

Из романа "Секретният доклад " на Том Роб Смит, издателство Лъчезар Минчев. "Лежейки по гръб в мрака на трюма, Лев се заслуша в силното трополене на дъжда по палубата. Корабът започна да се надига и накланя от единия борд на другия. Той си представи кораба като къс и дебел стоманен палец, устойчив и бавен. Опита... Continue Reading →

„Лишена от гравитацията на естествения център, семейната ни галактика се крепеше единствено на инерцията и рутината…“

Откъс от разказа "Фосили" на Георги Томов от сборника "Обича ме не те обича", издателство Сиела. "Плътно омотана в бялата завивка, Сия прилича на мумия. Откакто я помня, спи абсолютно неподвижно, все едно се преструва. На стената виси увеличен семеен портрет на четирима ни. Къде ли е скрила картината със слънчогледите?   Навремето Сия бе... Continue Reading →

„Исках да те подмина, за да не си спомням. Сега ще ми бъде трудно да те забравя…“

Из романа "Малкият бог на земетръса" от Петър Денчев, издателство Жанет 45. "Когато я срещнах на "Веслец" и преборих собствената си неприязън, обидата и всичко останало, предложих да отидем някъде наблизо; за да пием по нещо. Лора беше от хората, които трудно се доверяват. Изпитваше инстинктивен страх от непознати ситуации, така че трябваше да й... Continue Reading →

„Оставаха му няколко часа живот, докато животоподдържащите му системи изчерпят кислорода и всички възможни рециклиращи и предпазни механизми откажат…“

Из сборника с разкази "Да мечтаеш отвъд" на Александър Ненов, издателство Изток-Запад. "СМЪРТОНОСНА ПРЕГРЪДКА Дойде в съзнание с рязко поемане не въздух, сякаш изплуваше от дълбините на морето. Отвори очи и пред него се разкри черният простор на Космоса, осеян с безкрайно много звезди – достатъчно ярки, за да го накарат да затвори очи, докато... Continue Reading →

„– Налага се да го накараш да говори – казва Полок и й подава миниатюрна пластмасова кутийка. Вътре е микрофонът.“

Из романа "Пясъчния човек" на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст. "Върху бялата дървена лавица в наетия апартамент е поставена снимка на семейство в басейн. Носът на бащата е почервенял от слънцето, двете деца се смеят, вдигнали гордо надуваемите си крокодилчета. – Времето ни е крайно ограничено – отбелязва Натан Полок. – В най-лошия случай Фелисия вече... Continue Reading →

„А най-потискащо бе да гледа ръцете на млади хора, които никога нямаше да имат възможност да отметнат някой упорит посивял кичур от собствените си очи…“

Из романа "Убийството на художника" на Луиз Пени, издателство Софтпрес. "Гамаш се взираше мълчаливо в Джейн Нийл. Никол се изкашля, подозираше, че шефът й за момент е забравил къде се намира. Но той не реагира. Дори не помръдна. Двамата с Джейн бяха застинали във времето: единият втренчен нагоре, другият – надолу. После очите му обходиха... Continue Reading →

„Може би той наистина беше талантлив писател. Може би аз не успявах да го видя, защото сама не бях достатъчно талантлива…“

Из романа "Съпругата" на Мег Уолицър, издателство Колибри. "Рей, дневният портиер в сградата на семейството ни, не беше наясно за моето падение, така че докосна леко шапката си и се поинтересува какво е усещането да бъда "студентка", а Гюс, операторът на асансьора, дръпна месинговата ръчка и докато пътувахме нагоре, ми разказа за сина си в... Continue Reading →

„Нормална реакция, аз съм женен, а тя ме обича…“

Из романа "Докато дишам" на Георги Томов и Дейна Бренченс, издателство Сиела. "Васил живееше като в странен сън, с печелене на пари от съмнителни операции и прахосване на чувства в една невъзможна любов. Връзката му с Елена продължаваше да е само платонична, когато един ден, близо две години след тяхната първа среща, тя направи нещо... Continue Reading →

„Да убие Дънкан? Невъзможно. Пълен абсурд, разбира се. Тогава защо не може да заспи?“

Из романа "Макбет" на Ю Несбьо, издателство Емас. "— Какво? — Той премига в тъмната спалня. — Трябва да убиеш Дънкан — повтори тя. Лейди чуваше звука на собствените си думи, усещаше как набират мощ и заглушават разтуптяното й сърце. Макбет седна в леглото и я изгледа внимателно. — Будна ли си, или бълнуваш, любов моя? — Будна съм. Няма... Continue Reading →

„имам притеснителното усещане, че не владея хода на историята и дори собствените си реплики…“

Из романа "Физика на тъгата" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Машина за минало Последния път, когато се върнах в Т., забелязах странни неща. Възстановили са паметника от 1980 на площада. Можех да се закълна, че преди седмица го нямаше. Помнех добре този паметник. Мъж с дълга гранитна дреха, можеше да бъде расо, шлифер или... Continue Reading →

„Не можеше да позволи да остане жива погребана наред с телата на мъртвите червеи и пъплещите стоножки…“

Из романа "Огънят в мен" на Даниела Богоева-Гюргакова, издателство Сиела. "А една друга нощ бе хладна, безлунна и мъглива, земята – тинеста, лепкава и студена. Катрин вървеше през гора от изпепелени борове и зъзнеше, облечена единствено с къса рокличка с тънки презрамки. Вонящата тиня влизаше между пръстите на босите й крака и жвакаше с гаден... Continue Reading →

„най-опасният звук, който можеш да чуеш в джунглата, е тишината…“

Из романа "Другите светове на Алби Брайт" на Кристофър Едж, издателство Софтпрес. "Единственият домашен любимец, който съм имал, беше хамстерът Хокинг. Мама и татко ми го подариха за десетия рожден ден в опит да смекчат факта, че се наложи да се върнем в Клакторп. Името беше по предложение на татко, макар че аз понякога го... Continue Reading →

„Това е входният билет за загубения рай, действащ точно толкова, колкото време водата остава топла…“

Из романа "Здрач" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "През онази сутрин работих, докато пръстите ми не се вдървиха от умора, така че не можех да уцелвам клавишите на пишещата машина и буквите взеха да се трупат една върху друга и да се сливат. Слънцето вече отдавна беше изгряло и се наложи да дръпна завесите, за... Continue Reading →

„Натегнато скърцане на херметичните врати, завинаги разделящи света на живите от света на мъртвите…“

Из романа "Метро 2034" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. " „В случай на подаване на сигнал «Атом» се придвижете към най-близката станция, там станете и отворете вратите. Съдействайте на силите на гражданската отбрана и армията при евакуирането на пострадалите и херметизирането на станциите на метрополитена…“ Инструкциите за това какво трябва да... Continue Reading →

„Кога ще свърши всичко това, кога ще ни спасят? Дойдоха кучета, ядат труповете…“

Из романа "Метро 2033" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. "Всичко бе тихо, само някъде много далеч виеха диви кучета: жално, тъжно, сякаш плачеха. Но на Артьом изобщо не му се искаше да се среща и с тях: щом бяха успели да оцелеят на повърхността през всичките тези години, би трябвало да... Continue Reading →

„– И можем да изкопчим признание до четиресет и осем часа… независимо дали го е направил той, или не…“

Из документалния роман "Архивът на Стиг Ларшон" на Ян Стокласа, издателство Сиела. "„М“ Прага, октомври 2017 г. В самолета си поръчах малка бутилка от киселото вино, което предлагат авиокомпаниите, и се замислих как бих могъл да потърся контакт с Якоб. Очевидният начин беше да отида в Израел, да го намеря и да го помоля да... Continue Reading →

„Всъщност в тялото ти няма дори едно-единствено счупване, което да е сравнимо с друго; няма признак, по който да се определят предметът, причината, формата на това, което те е наранило…“

Из романа "Червеното пиано" на Джош Малерман, издателство DejaBook. "Пациентът е буден. Песента, която пише, заглъхва… сякаш, докато е спал, тя  звучала непрекъснато, повтаряла се е отново и отново… саундтракът на неговия невероятно дълъг, немислим покой. Той помни всяка подробност от пустинята. Първото нещо, което вижда, е човек. Този човек е лекарят. Каки панталоните и... Continue Reading →

„…не приемам идеята за хора или деца, които се нараняват и убиват, за обезпокоителна. Намирам я за позната. Намирам я за нормална…“

Из романа "Добро момиче, лошо момиче" на Али Ланд, издателство Сиела. "Прибирам се в къщата и виждам палтото на Майк на парапета в коридора, вероятно се е прибрал рано от работа. Взимам айпода от стаята си, не искам да стоя сама в нея, и се насочвам към нишата пред кабинета. Харесва ми, защото е препълнена... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑