Кога и как да приключим глава?
Колко дълги да бъдат главите в романа, колко на брой и по какъв начин трябва да приключват те? Има ли автор, който в зората на своето изграждане като писател да не си е задавал въпроса за структурните изисквания на произведението? В началото изглежда сложно, винаги остава усещането, че е можело да бъде и по-добре, но истината е, че няма твърдо установени правила за това колко дълга или кратка трябва да бъде една глава. Може да бъде 4 страници, може да е 23. Или 40. Да не говорим, че има автори, които редовно “употребяват” тук-там глави от по половин страница в романите си. Така че, що се отнася до дължината на главата, не бива да си поставяте рамки. Колко да са главите и колко да са дълги те, е проблем единствено на вашата история и тя от само себе си диктува разделянето им, а не обратното.
“Това е един въпрос, за който НЕ БИВА да се обръщате за помощ към класиците”, казва Аарън Елкинс, американски писател, носител на наградата “Едгар” (годишни награди с 60-годишна история, кръстени на Едгар Алън По, за художествени и нехудожествени книги и телевизионни сериали в жанра мистерия, организирани от Асоциацията на американските автори на мистерии – бел. bgstoryteller) през 1988 г за романа си “Old Bones”. “По времето на Дикенс и Толстой, първите няколко страници на всяка глава служели за да подготвят читателя за следващите събития. Присъствали ли сте някога на претенциозна театрална продукция, при която завесите остават вдигнати по време на антрактите, така че да може да се види как персонала преобръща и заменя огромните декори на стенещи релси и товарни колички? На това ми напомня, когато започвам глава на Мелвил (Херман Мелвил 1819-1891, американски писател, най-известен с романа си “Моби Дик” 1951 – бел. Bgstoryteller) или Юго (Виктор Юго 1902-1885, френски поет, писател, драматург, романист, най-известен с романите си “Парижката Света Богородица” и “Клетниците” – бел. bgstoryteller). Днешните читатели имат по-малко търпение, а завесите на романите остават спуснати по време на антракта, тъй като читателят скача от глава на глава без да му пука за всички бръмчащи зъбни колела и макари, които толкова умело сме скрили от погледа му. Или поне така се надяваме.”
На какъв принцип да разделите главите в романа си? Някои автори ги делят на сцени – една сцена, едно действие, една глава. Други разделят с глави етапите в разгръщането на историята си. Трети обозначават с глава конкретен период от действието – една глава е един ден, една седмица, по-дълъг период от време. Няма правила, но зад това разделение трябва да има повече идея, отколкото оригиналност и самоцел. Накарате ли читателя да разсъждава върху избора ви, това обикновено говори за по-лошия вариант.
Въпреки че няма правила за разделянето на глави в едно произведение, внимателният подход в това решение е по-важно от всякога. Всяка глава във вашата книга разказва една мини-история, която с миниатюрна или едра крачка придвижва цялостния ви сюжет напред. Главите трябва да бъдат точно толкова дълги, че да изпълняват целта си, и, щом изпълнят целта си, да им бъде сложен край. Това се прави по 2 причини: за да не изгубите читателя, преди да се е запитал ще чете ли до късно или ще заспива, но най-вече – за да може той да продължи със следващата глава. Със започването и приключването на глави на правилните места вашите прекъсвания сами по себе си изпълняват могъщата функция да изграждат съспенс и да задържат читателите ви с отворени очи над разтворената книга. За разлика от изреченията или параграфите, които се подчиняват на определени правила, главите са художествени решения, при които такива няма.
Всяка глава в романа служи за преход между това, което вече се е случило и онова, което тепърва предстои. Краят на една глава – последната сцена, параграф, изречение – приключва главата от една страна, но от друга води читателя и историята към следващата сцена, глава, събитие. Краят на всяка глава решава или задълбочава проблем, възникнал в самата или по-ранна глава. Не мислете, че е нужно да бъде решен всеки проблем – един обрат или съспенс биха повишили интереса на читателя. Някои отговори ще бъдат дадени и това са отговорите, които ще диктуват действието на героите нататък в самата история. Финалите ни запознават с нов проблем, герой, разкриват нова тайна, събитие, черта от характера на героя и в най-прости линии – дават извинение на читателя да продължи да чете нататък.
Обърнете обаче сериозно внимание на финалите на 2 от главите – първата и последната.
Краят на първата глава трябва да даде отговор на въпроса на читателя – за какво ще става въпрос нататък в историята, независимо дали това ще касае историята или емоционалното й въздействие върху него. Най-важната му функция е да накара читателя да продължи нататък, да му даде обещания, които ще изпълнява в следващите глави. Имайте предвид, че една книга бива зарязвана много по-лесно след края на първа глава, отколкото в средата или малко преди края. Читателят все още не е емоционално ангажиран, не е инвестирал още време, емоции, мисли, не се е привързал към героя. Така че не давайте причина на читателите да ви побутват настрана. Напротив, дайте им няколко такива да продължат да ви четат.
Краят на последната глава трябва обедини всички нишки на историята, да отговори на най-важните въпроси, да посочи виновника, да събере заедно влюбените, да последва главния герой до дома му и т.н. в зависимост от жанра и историята ви. Краят може и да настрои читателите за следващата книга от поредицата. Тези последни изречения могат да продължат да резонират в съзнанието на читателя още дълго време – да го карат да мисли за това, което е прочел, да разсъждава върху поуките от чуждия опит. Така че, когато мислите за финална глава, мислете за затваряне. Затваряне на всяка отворена в предходни глави скоба. Мислете за приключване и разрешаване на проблемите. Мислете за инвестирането в света на историята си така, че инвестицията от пари и време на читателите да си струва.
Идеи и техники за ефектна пауза между първа и последна глава ще откриете тук:
Идеи и техники за ефектна пауза, или как да приключим глава в роман
