“Очите ми бяха пълни със стълби.”
Из романа „Ангелски данък“ на Ирен Леви, издателство Ентусиаст:
„Сънувах кошмар. Мама се е върнала вкъщи, аз се втурвам в спалнята ѝ и виждам, че се е превърнала в муха.
– Временно е – каза мухата мама и се обърна на другата страна. – Нека се наспя.
Изплаших се и се събудих. Разказвах това на баба, а тя каза:
– Глупости!
И продължи да си прави там нещо.
– Искам да видя мама!
– Днес няма свиждане. А и София е далече.
Всеки път така казваше.
– Искам да видя мама! – тропнах с крак.
– Направи го още веднъж и ще видиш какво ще се случи! – каза баба много страшно и зъбите ѝ за миг се отделиха от другата част на тялото ѝ.
Разревах се като из ведро.
Отидохме до автогарата и хванахме автобус. Пътувахме дълго. Поне един час, или три. Слязохме в един голям град, в който хората много бързаха и бяха доста объркани. Баба ме заведе до входа на болницата, обясни ми, че трябва да се кача на осмия етаж с големия асансьор…
– …но няма да те пуснат, защото, както сто пъти обясних, днес няма свиждане – после каза, че отива до магазина отсреща да купи едни обувки, да не пресичам, само да стоя на пейката и да я чакам, докато се върне. И да повторя.
Повторих за обувките, непресичането, пейката и чакането. После изтичах към входа на болницата. Минах покрай портиера. Той не ме видя. „Асансьорите са забранени за деца под 7 години“ – аз мога да чета такива бележки, залепени с тиксо, и затова тръгнах по стълбите. На следващия ми рожден ден, когато вече ще ми позволяват, ще намеря асансьор и ще се кача сама с него до последния етаж, а после ще сляза и пак ще се кача, решила съм го. Най-сетне стигнах, но вратата на етажа – една такава стъклена – беше затворена. Ако се надигнеш на пръсти, виждаш коридора вътре. Надигнах се. Никой не минаваше. Пръстите ме заболяха. Постоях още малко така, но после стъпих. Починах си и пак се надигнах. Ако бях по-висока, щях да виждам. Почуках лекичко по стъклото. Никой не ме чу. Почуках по-силно. Нищо не стана. Звънецът беше високо. Скочих. Не можех да го стигна. Седнах на пода и започнах да чакам. Все някой щеше да мине… Беше съвсем тихо. Миришеше особено. Пак се надигнах на пръсти. Стоях така, докато ме заболяха краката от задната страна. После нямаше вече как и си тръгнах. Баба беше казала да не се бавя. Слязох. Очите ми бяха пълни със стълби.
Баба ми седеше на пейката. Помислих, че ще ми се кара, защото май много се бях забавила, но тя каза само:
– Пробвай това – и извади от кутията най-прекрасното сабо на света. Подметката беше дървена, а кожичката отгоре – червена. Бързо свалих сандалите и го обух. Когато се изправих, бях станала по-висока. С него щях да мога да гледам коридора през стъклото, без да се надигам на пръсти!
– Прекрасно е!
– Да, наистина. Поразходи се… Удобно ли е?
– Прекрасно е!
– Добре. Ако не ѝ стане, ще е за теб. Събуй го сега.
Май говореше за братовчедка ми. Аз никога не я бях виждала, но знаех, че е на 6 години, като мен, че живее там, където можеш да стигнеш само с влак или автобус, и че е най-доброто и най-красивото момиченце на света, баба ми каза. Тя взе сабото и го сложи в кутията.
– Може ли аз да нося плика, бабо?“
***
Из романа „Ангелски данък“ на Ирен Леви, издателство Ентусиаст.
Още откъси от книгата:
“Ние, жените, можем да сме майки на всяко дете…”
“– Наясно ли сте, че ще родите бебе, което няма да бъде ваше?”
***
Човешкият живот е твърде дълъг. Имаме време за много грешки.
Моника и Микеле са идеалната двойка – богати, красиви и успешни. Двамата са щастливо женени и живеят във великолепно имение, сгушено сред лозята на Сицилия. Те имат и могат да имат всичко. Единственото, което им липсва, за да бъде животът им съвършен, е дете.
София е млада и очарователна художничка, чийто живот е не чак толкова перфектен. Безкрайно разочарована от неуспехите и обратите, които съдбата ѝ предоставя, тя ще се опита да промени неписаните закони на сърцето…
Възможно ли е да го направи?
И ще успее ли да плати своя ангелски данък?
*
Ирен Леви по професия e журналист. Позната е като лице от малкия екран. В последните 10 години е сценарист и водещ на социалното предаване „Малки истории“, което се излъчва по БНТ 1. Зрителите свързват името ѝ и с предаванията „Небивалици“ и „Голите ангели“. Тя е сценарист на документални филми. Създател е на Ателие за фантазии, което развива детската креативност. Автор е на книгите „Хмутовете“, „Последно повикване“ и „Голото плашило“.
