Как да изградим силни образи в любовните романи?
Изграждането на силен образ е от особено значение в художествената литература, при това не само в любовните романи. Добре развитите образи са реалистични и създават дълбоки конфликти, поради което са лесни за свързване на емоционално ниво с читателя, докато плоските герои просто създават скучни конфликти и разчитат на сюжета да ангажира вниманието към историята. Да, любовните романи минават за “предвидима литература” – една жена среща един мъж, влюбват се, налага се да преодолеят куп препятствия, за да бъдат заедно, но накрая успяват. Но понеже нещата наистина винаги се подреждат по този начин, онова, което може да направи историята неповторима, са нейните образи.
Могат ли да съществуват добри образи без “добри” конфликти? Категорично не. Конфликтите в добрата история не се измерват само в караници между “възпитани” и “злобни” герои, не касаят липса на консенсус по отношение на обедно меню и име на бъдещ наследник – те са онова, което кара читателя да държи книгата, за да разбере “какво се случва после”, и в добрата история обикновено са и външни (ситуационни, извън контрола на героите), и вътрешни (героят може да работи върху тях, което води до личностно израстване), така че, за да създадете от сюжета атрактивна история, а от героите си – силни образи, трябва да дадете на последните и от двата типа предизвикателства. Какво искат, какво ги движи, от какво се страхуват? Какви белези от рани носят, защо вземат такива решения? Има ли противоречия между това, което са, и онова, което мислят, че са?
*
Любовните романи обикновено се пишат от жени, а тяхна аудитория са главно (над 80%) жени. Затова и за техен основен персонаж се приема женският. Но това не означава, че на мъжкия не бива да се обръща достатъчно внимание. Нека да разгледаме основните им характеристики и да видим как бихме могли да ги направим още по-завладяващи.
Външен вид. Добре, малко са романите, в които дори не е загатнат външният вид на героя, но любовните романи направо попадат в другата крайност – много често авторите им се подхлъзват по подробни описания на външния им вид, с което му придават първостепенно значение за историята, а както знаем, не това е най-важното. Замислете се кое прави героите ви уникални? Кои техни черти ще ви накарат да ги запомните и различавате от образите от предходни романи на такава тематика? Външен вид? Добре. Но се придържайте до максимум 3-4 белега – така или иначе читателят не е в състояние да запомни цялото описание от половин страница, с което ще го бомбардирате, а дали всеки път, когато споменавате очите на героинята, ще подчертавате, че те са сини, и когато докосва косата си, ще наблягате на формата ѝ, това няма да направи образа ѝ по-атрактивен. Височина, евентуално телосложение, цвят на косата и очите – толкова. Помислете имат ли значение за историята, оказват ли влияние върху самочувствието на героя, правят ли го уникален (може би трапчинка на едната буза при нея, белег над устната от сбиване при него, характерен нос при някого от двамата). Също така не забравяйте, че има начин описанието да се поднесе на малки части – героят да разбере колко е висока героинята едва във втора-трета глава, когато тя застане до самия него или до негов познат в далечината на стаята; да осъзнае, че очите ѝ са сиво-сини, когато тя надигне чаша с почти същия цвят към устните си – тоест да не ставате досадни с подробности, да използвате по-оригинален начин за отбелязване външни белези и да покажете отношението на другия герой.
Други характеристики. Други отличителни черти, с които трябва да характеризирате героите си в началото (но не задължително в един и същи абзац с описанието, сякаш става дума за доклад), са това с какво се занимава (какво е обичайното му ежедневие, професия), какъв стандарт на живот има (в какъв квартал и жилище живее, какви са доходите му), важни хора в живота му/ѝ (може би има дете, болна сестра, дели квартира с приятел/ка), с какво образование е (което може да не се декларира задължително – всеки има представа колко учат лекарите, адвокатите, архитектите, учителите) и какво му липсва днес (за да създадете очаквания за целта му до края на романа). Тук е моментът да уточним, че е добре тези описания не просто да се “разкажат”, а да се “покажат” – не ви трябват цифри за дохода, ако от навиците и жилището на героя става ясно финансовото му състояние; не ви трябва етикет “най-добра приятелка”, когато героинята разговаря с друга жена и когато в самия диалог става ясно колко в час е тази приятелка с емоционалното затишие в живота на героинята ви (с което маркирате и основния ѝ проблем?).
Характер. Задълбоченото познаване на героите ви помага да изградите правилно поведението и емоциите им в най-трудния за тях период от историята. Дори когато сте все още на етап планиране и още не сте съвсем наясно през какво ще преминат и кой конфликт точно ще им дойде в повече, вие ще знаете докъде ще стигне всеки от тях емоционално и какво би могло да го пречупи (което ще ви помогне да планирате сривовете им лека-полека и то от първата сцена в романа). Какви спомени крият в детството си, кои са силните и слабите им страни и кои черти от характера на любимия човек са важни за него/нея?
Веднъж след като намерите отговорите на тези основни въпроси, използвайте ги, за да определите подходящия конфликт, който най-добре ще развие връзката на двамата влюбени. Дали героинята има черно минало, което я преследва, а героят ще изиграе ролята на спасител? Дали героят страда от разбито сърце след последната си връзка, а героинята ще върне вярата му в любовта? След като си набележите заплахите за връзката, работете върху условията на тази връзка.
*
Знаете ли кои са най-важните черти на героинята според читателите на любовни романи?
89% смятат, че тя трябва да е интелигентна
87% искат тя да има чувство за хумор
69% държат тя да е независима
Да е честна, мила, добър приятел в живота и други характеристики от този тип – повече от 50% от любителите на този жанр очакват това от бъдещата си любима героиня, но…
Да е красива искат едва 5% от читателите
Да е доминираща като характер – 4%
Да е неопитна в секса – 2%
Да е богата – едва 0,3%.
*
Как мислите, дали така стоят нещата с мъжкия образ?
Когато стане въпрос за любовен роман, хората често си представят типичния смугъл, висок Педро с добре оформено тяло, който помита героинята с очарование и благ характер. А ако има и страхотен бизнес, на който дължи триетажната къща с разгъната площ, колкото половин футболно игрище? Еха! Сериозно ли си мислите, че това са единствените мъже, които могат да бъдат романтични?
Истината е, че понякога разсеяният и срамежлив учител по география е онова, което читателите ви биха заобичали с цялото си сърце. Също както и при героинята ви, недостатъците на героя биха били единствено в негов плюс – той трябва да е достоверен, а не да представлява събирателен образ на перфектния мъж според 99% от жените по света – да, за такъв образ може и да се пише лесно, но това няма да го направи достатъчно конфликтен и реален. Не правете героя си перфектен, дайте му недостатъци, които не са за подценяване, за да може героинята ви да се колебае дали той е наистина добър избор за нея. Като контраст на това нека той да ѝ се възхищава и да я уважава истински – нещо, което читателите особено харесват! – и също да търпи сериозна промяна до края на романа.
Ето как читателите степенуват добрите качества на мъжкия образ в любовния роман:
88% от тях смятат, че е най-важно той да има чувство за хумор
82% държат той да е честен и почтен
71% – да е мил
69% – да е уверен
64% – да подкрепя приятелите и близките си
Да прескочим малко сладникавите определения и да отидем в другата крайност:
18% от читателите очакват той да бъде с добър сексуален опит
16% искат той да бъде доминиращ/контролиращ
9% биха искали да е арогантен
7% биха желали да бъде с добро обществено положение
6% – да е богат!!!
6% – да е… “плашещ”!
*
Първи впечатления от срещата. И вие ли смятате, че взаимната любов от пръв поглед е клише? Всъщност много от любовните истории започват с чувство на омраза от страна на героинята към героя или с категорично отхвърляне на евентуален любовен интерес към него. Може и да е ефектно, да контрастира чудесно на средата на историята, където вече тя ще е влюбена до уши в него и ще реши да се бори със зъби и нокти за любовта си, но това не означава, че читателите трябва да хранят подобни чувства към неговия образ.
Всъщност коя е конкретната причина тя да го ненавижда? Предателство в миналото; нещо, което е направил, преди да претърпи трансформацията на образа си (тя не знае или не вярва, че той се е променил), прилича ѝ на някой, който я е наранил? Не правете омразата ѝ безпочвена, дайте ѝ основателна причина, която читателите да приемат, без да са длъжни да подкрепят героинята ви в това. Например някога е залагала прекалено много на връзката си с него, а той я е предал? Или е бил годеник на сестра ѝ (или най-добрата ѝ приятелка), която е зарязал “безпричинно”, и тя никога няма да забрави това, приела е нещата много лично. Освен, че е достоверно, не принуждава читателите да споделят мнението ѝ – те ще смятат, че не е нужно тя да продължава чужди битки, че може да е с “едно на ум” за него, но той все пак не е виновен пред нея. Освен това вие ще му дадете компенсиращи качества, които ще привличат читателите, и въпреки че героинята известно време ще го мрази, читателите ще разпознаят още в началото, че той е добър човек и искрено ще я обича. Да не говорим, че впоследствие може да му дадете шанс да ѝ обясни какво се е случило в миналото, при което да стане ясно, че не е бил толкова виновен (че някой е използвал имиджа му на плейбой, за да оправдае развалянето на годежа, а той е поел негативния отзвук от събитията, защото… е можел да си го позволи? Само идея.). Както се досещате, от един момент нататък ще имате свободата да развивате този образ в позитивна светлина без ограничения. А щом и героинята ви започне да се влюбва в него, читателите ще го заобичат още повече.
Движещата сила. Има сериозна разлика между “цели на героя” и “мотивация на героя”. Двете заедно създават движещата сила на всеки образ. Може би имате герой, който трябва да сключи сделка с огромна чуждестранна компания и залага много на нея – защото това ще реши финансовите проблеми на компанията му, или ще докаже на конкуренцията, че вече е сериозен играч. Добре, тези цели звучат сериозни и логични, но не са достатъчни, за да диктуват поведението на героя ви през целия роман. Онова обаче, което го прави различен от всички бизнесмени, които искат да решат финансовите проблеми на фирмата си и да покажат на останалите, че са сериозни професионалисти, е неговата мотивация. Какво се крие отвъд желанието му да се докаже? Изгарящото желание да почувства сила и власт? Да направи компанията силна и сигурна, защото се чувства задължен към служителите, които дядо му е подбирал един по един в миналото? А може би иска да се докаже пред някой, който никога не е вярвал в него? Нали усещате сериозната разлика? Мотивациите на героя могат да се избират от безкрайна палитра с възможности. Те са онова, което го движи напред, и говорят за това какъв човек е той.
В стремежа да избутат героите си към щастливия край на историята много автори игнорират мотивацията им и образите стават плоски. Тя обаче обикновено идва от миналото, а това минало вие трябва отлично да познавате. Вашата героиня може да страда от липса на доверие към мъжете, след като преди години е била предадена от годеника си. Този неин опит ще диктува реакциите, решенията и вътрешните ѝ борби в живота след този инцидент и в един момент от историята (не в началото!!, въпреки че вие ще го знаете още там) това предателство трябва да излезе наяве. Въпреки че това не е информация, с която авторите на добрите любовни романи зариват читателя още на първа страница, разбулването на мистерията около поведението ѝ в никакъв случай не бива да изглежда скалъпена. Помислете кои травми до какви “рани” водят точно – нея не я е страх да се довери, защото бившият ѝ просто е заминал да живее в чужбина, или защото любимият на най-добрата ѝ приятелка е зарязал последната пред олтара, поради което и тя се страхува да не я сполети същото. Нали?
Достоверност на образа. Всеки си има своите демони и не съществуват хора без вътрешни конфликти. По тази причина се налага да дадете и на вашите образи вътрешни борби и усложнения в живота. Внимавайте: Герой, който винаги има нужния опит, образование и мъдрост, за да вземе важно решение, да се справи със ситуация или да преодолее препятствие, е най-малкото нереалистичен, да не говорим колко е отегчителен. Читателите не искат да четат за перфектни хора, перфектни връзки, перфектни отношения между родители и деца, перфектни колеги и перфектно решаване на служебни проблеми. Това не е интересно! Затова е нужно да дадете на героите си недостатъци и да ги накарате да преминат през трудности. Проблеми в работата, финансови проблеми, проблеми във връзката, семейна драма и какво ли още не. Дайте им сложни характери, прекарайте ги през сериозно израстване с напредването на историята и това ще ви гарантира триизмерни образи с максимална достоверност.
*
Не забравяйте второстепенните герои
Второстепенните герои са важни за истории от всякакви жанрове. Но ролята им в любовния роман винаги е била е ключова. За женския образ това обикновено е нейната сестра, нейният най-добър приятел, съквартирантка. Това е човекът, при когото тя търси и намира най-добрите съвети за връзката си. Мъжкият образ може да е привързан към сестра си или майка си, или да има най-добър приятел, на когото винаги може да разчита за обективно (а дали не е субективно?) мнение. Може да ви звучи логично и точно по тази причина много автори се подхлъзват по наклона на отъпканите пътеки с клишетата, в които Съветникът дава винаги безгрешни съвети и е най-мъдрият човек на света…
…А второстепенният образ създава такива хубави условия за интрига! Понякога дава добронамерен, но грешен съвет, защото претегля проблема на собствените си везни; друг път няма представа за пълната картина, тъй като главната героиня умишлено е премълчала нещо, поради което съветът става безполезен; а защо да няма и тенденциозно подвеждане от негова страна? Въображението ви вероятно вече работи на пълни обороти – възможностите за развитие на историята са толкова много. Използвайте второстепенните герои, за да създадете напрежение и конфликт. Злобна или странна сестра, ексцентрична приятелка, ревнив приятел, прекалено грижовна (ако е ревнива, клонѝте към клише) майка могат да добавят драматизъм към историята ви. Просто не подценявайте образите на второстепенните герои и връзката им с главните действащи лица. В същото време не забравяйте, че те са с поддържаща функция и не е нужно да бъдат прекалено сложни, защото читателят трябва да симпатизира и да стиска палци най-вече на главните действащи лица, без да се обърква.
***
Вижте още съвети за писане на любовен роман:
Какво искат жените? Или как да напишем добър любовен роман като познаваме добре аудиторията си.
Как да структурираме любовен роман?
Как да напишем добър любовен роман? Още няколко безценни съвета за начинаещите в жанра.
Вижте още:
Колко важен е външният вид на героя?
