ТОП 10 на представените книги през 2019

BGstoryteller анонсира най-добрите 10 книги, представени в сайта през 2019 г. В случай че не сте чели публикуваните дотук откъси или още не сте чували за тази заглавия, ето защо според нас бихте ги харесали:

(книгите са подредени по азбучен ред и не са сравнявани помежду си)

*

“Архивът на Стиг Ларшон” на Ян Стокласа (изд. Сиела, 2019), превод – Любомир Гиздов. Книгата представлява романизирано-документален разказ за личното разследване на журналиста Стиг Ларшон на едно от най-сензационните убийства в съвременната Шведска история – убийството на министър-председателя Улоф Палме през 1986 годинае, неразкрито и до днес. Въпреки че не е 100% художествена литература, тя е написана изключително майсторски и е всичко онова, което читателят очаква от добрия криминален трилър с дълбочината, на която сме свикнали със самия Ларшон – динамика и напрежение, – а разследването е представено чрез изключително популярен език и човек наистина добива усещането за крими фикция.

*

“Дарът” на Невена Митрополитска (изд. Жанет 45, 2019). Историята на две двойки, които са с различно социално положение, образование и среда, чиито пътища не би трябвало да се пресичат, и които си приличат единствено по силното желание да имат дете. Това е един изключително многопластов и богат психологически роман със сложни, плътни и движещи историята образи. Каква следа оставяме? На какво сме готови, за да постигнем целта си? Какво бихме пожертвали, за да сме в мир със себе си? – много са въпросите, върху които текстът ще ви накара да се замислите. Ще харесате оригиналните му структурни решения, динамиката и изключителната прецизност в разгръщането на сюжет, герои и тематики.

*

“Дневникът на една писателка”, Вирджиния Улф (изд. Ентусиаст, 2019). Книгата съдържа откъси от 26-те тома дневници на великата писателка Вирджиния Улф, водени за периода 1915-1941 г. и бележещи заниманията й, размисли върху живота и хората, които среща, книгите, които чете, които пише или се надява да напише, включително анализите й на сюжет и форма, персонажи и изложение – от първия замисъл на нова книга до писането и пренаписването на всяка. Записките могат да бъдат от интерес не само за почитателите на творчеството на една от най-значимите писателки на ХХ век, но и за утвърдени и начинаещи творци, които ще открият изобилието от съвети за голямото изкуство на завладяващия разказ.

*

“Пясъчния човек” на Ларш Кеплер (изд. Ентусиаст, 2019), превод – Антоанета Дончева-Стаматова. Четвъртата книга от серията за разследванията на инспектор Юна Лина започва с една студена зимна нощ, когато млад и изпосталял мъж едва не е блъснат от влак край Стокхолм. Специалистите от болницата, където по-късно е хоспитализиран човекът, установяват, че според регистрите е мъртъв от повече от 7 години. Смята се, че е бил една от жертвите на известния сериен убиец Юрек Валтер, арестуван преди 13 години от инспектор Юна Лина и осъден на доживотна изолация в психиатрична клиника. Съмнението, че там, откъдето е успял да избяга, вероятно е останала сестра му, принуждават хората от разследващия екип да пратят човек под прикритие в охраняваното отделение по съдебна психиатрия, за да се опитат да влязат под кожата и в ума на серийния убиец. Историята с оригинален и мрачен сюжет е динамична, с изключително много обрати и набира скорост от началото до края на романа, което я превръща в един от най-добрите трилъри, писани някога!

*

“Извън редовете. Романът на Яна Язова” от Боряна Дукова (изд. Ентусиаст, 2019). Боряна е позната на българската аудитория с криминалните си романи, но с тази книга я виждаме в съвсем различна светлина. В първата част разказът се води от емоционалния глас на Яна Язова – “детето-чудо на българската литература”, потънало до дъното на любовта заради безперспективната връзка с двойно по-възрастния от нея проф. Александър Балабанов, впоследствие превърнало се в жена, отказвала да пише поръчкови творби за реалността след 1944-а, поради което се обрича на “организирана забрава”. Във втората част ясно личи страстта на Боряна да гради сюжети с разследване и да пише с “различен глас” в различни гледни точки – тук главният образ е доктор Красимир Янчев, напълно художествен образ, който води свое разследване и търси истината за смъртта на Язова. Романът е една съвкупност от стабилно проучване и невероятно въображение в комбинация с майсторство да се вплете в един сюжет историческа документалистика и свобода на фикцията, сантименталност и напрежение, вещо изграждане на плътни образи и създаване на атмосфера с емоция от първо лице.

*

“Кацането” на Йордан Колев (изд. Сиела, 2019). Техно трилърът “Кацането” е историята на полет GC2376 от София до Рим, започнал напълно нормално и с очакване да бъде скучен, но който, поради аварийна ситуация, вместо час и петдесет минути, продължава повече от четири часа и половина и завършва с изключително опасно кацане. Много майсторски написан роман с автентично придаване на атмосферата на сложната и рискована професия на екипажа, богатство от персонажи, които на фона на богатата си предистория са представени с мисленето и реакциите си на хора, попаднали в критична ситуация. Динамиката, напрежението и структурата са като на психотрилър от световна величина, а гласът на автора ще ви направи страхотно впечатление, тъй като много деликатно вплита професионалния навигационен език и увлекателния изказ на майстор разказвач.

*

“Майката на дъщеря ѝ” от Даниела Петрова (изд. Сиела, 2019), превод – Стоянка Сербезова-Леви. Дебютният роман на сънародничката ни е публикуван първо на английски в Америка от едно от най-големите световни издателства и веднага се превръща в бестселър. Разказва историята на Лана и Тайлър, които от години опитват да имат дете и накрая решават да пробват вариант с осеменяване на чужда яйцеклетка. Но Лана държи на две неща – донорът да остане анонимен и да бъде от жена с български гени, тъй като самата тя е от български произход. Катя, българска студентка в САЩ, вижда обява за търсене на донор в кампуса и има своите мотивации да се впусне в тази авантюра. Но ето че внезапно Тайлър напуска приятелката си, а тя случайно среща Катя и между тях се ражда приятелство. До момента, в който Катя внезапно изчезва и Лана се оказва последният човек, който я е видял жива. Тайни, лъжи, недоразумения диктуват обрати в повествованието, а кратките сцени създават невероятна динамика. Темите за репродуктивните права, майчинството, вината, обсебването, доверието, предателството и приятелството превръщат книгата в психологически трилър, който няма да ви позволи да го оставите, преди да сте стигнали до финала.

*

“Нощ” на Камелия Кучер (изд. Хермес, 2019). Рим, 1943 – в жестоките времена на войната едно момче търси пътя към сърцето на едно момиче, докато наблюдава книжарницата на баща й и е запленен от всичко, което я заобикаля. До деня, в който момичето е отведено надалеч и момчето остава безсилно пред лицето на съдбата, смъртта и жестокостта. Умбрия, 1991 –  момчето вече е зрял мъж с тих и усамотен живот, докато младо момиче, избягало от дома си и познало болката на загубата също като него, не пресича пътя му и не му напомня за миналото. Това е една история за смелостта и страха, приятелството и цената на щастието, изборите в живота и силата на любовта. Книгата несъмнено ще ви направи впечатление със задълбочеността на прозренията, плътността на героите, достоверността на картината и детайлите, както и с майсторското разгръщане на сюжета.

*

“Потъване в мъртво море” на Антония Апостолова (изд. Жанет 45, 2019). Дванадесетте разказа в сборника са обединени от темата за загубата, за човешките рани и щети, за затворените врати, пред които неминуемо се изправяме, и за струящата през всички наши разкъсвания светлина. Антония пише толкова зряло, толкова дълбоко, с една особено приятна, сладка меланхолия, с едно спокойствие и балансираност на перото, които увличат и увличат навътре в морето на разказа. Гласът й е отличителен, майсторски, изящен. Сюжетите са оригинални и непредвидими. Героите – така реални, а заглавията – просто съвършени!

*

“Утре” на Радостина А. Ангелова и Александър Станков (изд. Софтпрес, 2019). Това е един роман в две гледни точки, написан от истински майка и син. Албена е в края на 40-те с успешен бизнес с кафенета, която умело балансира кариерата си с изместения център на приоритетите в живота на съпруга й след преживения от него инфаркт. Синът й Тома е на 16 – изключително умно и възпитано момче, което тепърва открива истинската любов и си задава страшно много въпроси. Световете на двамата текат в синхрон и в абсолютно успоредни траектории до момента, в който просто се пресичат и се оказва, че пътят им един към друг може да бъде по-дълъг, отколкото са предполагали дотук. Насочен и към родителите, и към техните (пораснали) деца, романът впечатлява с деликатността на прозренията, мекотата на емоциите, чистотата на сюжета и уникалният писателски глас на двамата автори.