Ей Джей Фин: Просто исках да напиша трилър с емоционален и психологически оттенък

Бях разучила сюжета, бях чела интервюта с автора, бях заинтригувана и обсебена, още преди да взема книгата в ръце. Историята на писателя беше достатъчна причина за това! Бивш редактор в издателство излиза със страхотен трилър. FOX закупуват правата за филм, още преди романът да е публикуван. Споменах ли, че книгата е дебют?

Уникален разказвач е Ей Джей Фин. Толкова добър, че още с първите редове на разказа у мен, като читател, не остана никакво съмнение, че чета разказ на една жена. С вниманието към детайла, с характерните изрази и маниери на изложението от първо лице, Фин абсолютно достоверно представя едно необикновено състояние и една вълнуваща история от името на интересна героиня и забележителна жена, подчертано интелигентна, с чувство за хумор и с осезаемо усещане за болка. Казах ли, че Анна страда от агорафобия?

Ще се окаже, че сте прочели близо 1/3 от книгата и интригата все още няма да е налице. Но това не е случайно. Всеки жест и всяка дума, всяка малка среща са на мястото си в разказа, за да ви подготвят за истинския трилър. Историята не започва в такава близост до основното събитие – авторът запознава читателите с обстановка и герои в такава степен, че да повярват на преценката на една ненадеждна героиня, да бъдат в състояние сами да преповторят изводите й, да я подкрепят в страха, скръбта и самотата й, да тъгуват с нея, да й симпатизират до финала. Споменах ли изключително естествените диалози?

Ей Джей Фин е псевдонимът на Даниел Малори – доскоро главен редактор на едно от най-големите американски издателства William Morrow/HarperCollins, бивш литературен критик, завършил Оксфорд, живеещ в Ню Йорк. Романът му “Жената на прозореца” е първият дебют от близо десетилетие, който оглавява престижната класация на “Ню Йорк Таймс” още с излизането си на пазара. Книгата остава на тази позиция цели 4 седмици, изпреварвайки по продажби “Произход” на Дан Браун и е посрещната с възторжени рецензии от писатели като Стивън Кинг, Джилиан Флин и Рут Уеър. А в рамките на първите 3 месеца от излизането си на пазара се продава в над 1 милион копия на англоезичния пазар, а правата на романа са продадени за издаване на цели 40 езика, както и за филмиране – от FOX. Казах ли, че още преди да взема книгата в ръце, исках да разпитам автора за толкова неща?

И ето ме сега в един изключително приятен разговор с Ей Джей Фин – обсъждаме вдъхновението, причината за псевдоним, тайните за създаване на бестселър, писането и филмирането на историята, работата с автори, агенти и редактори, лошите съвети и даже много, много лични теми. Присъединете се към нас!

 

Ей Джей Фин: Ако героите ми някога ме изненадат, това ще означава, че предписаните ми лекарства не действат!

Интервю на Валентина Мизийска

Снимка: Raphaël Neal

 

Понеже си бил редактор в издателство, се питам: познанията и опитът ти в бранша ли са причината да излезеш с дебютен роман, който веднага се превръща в бестселър, или…? Имам предвид, че си знаел тайната на най-продаваните книги.

Ето я тайната: Няма такава тайна! Ако имаше, тогава всяка една от книгите, които съм издавал, щеше да бъде бестселър, а това определено не беше така. Късметът е ключов компонент от успеха на която и да е книга. Специално в моя случай, аз също така през годините съм чел много книги – и като дете, в университета, по време на кариерата ми в издателския бизнес, – така че съм научил порядъчно много трикове и техники. Да не забравяме, че и психо трилърът е доста популярен жанр.

А знаеше ли, че можеш да пишеш преди “Жената на прозореца”? Искал ли си някога преди това да станеш писател?

Не точно – отчасти защото работих с автори и съм виждал колко разочаровани и нещастни бяха голяма част от тях! Също така, обичам да чета и предпочитам повече да чета, отколкото да пиша. Но най-вече не планирах, нито се надявах да ставам писател, защото нямах история за разказване. Докато един ден изведнъж се сдобих с такава.

Каква е причината да пишеш под псевдоним? Какво щеше да стане, ако беше публикувал под името Даниел Малори?

Допреди 6 месеца бях редактор в William Morrow в Ню Йорк. Писах романа си тайно и, когато дойде моментът за изпращането му до издателствата, избрах да го направя под псевдоним, защото шансовете да ме познават или поне да са чували за мен други редактори в Ню Йорк или Лондон (двата пазара, на които съм работил) бяха големи… а аз не исках те да купят (или, по-вероятно, да не купят) книгата заради нейния автор. Исках книгата да дължи това на собствените си заслуги, такива, каквито бяха. За моя радост браншът посрещна романа ми с ентусиазъм, дотолкова, че се разкрих преди някой да е направил оферта. Това изненада издателите, не по-малко отколкото собствения ми работодател, който в края на краищата спечели публикуването на книгата.

Не знам дали използването на истинското ми име би допринесло с нещо съществено за публикуването на книгата, но псевдонимът със сигурност предизвика медиен интерес. Въпреки че самоличността ми не беше тайна от момента на спечелването на договора за книгата.

Как ти хрумна името?

Ей Джей е името на моя братовчедка, на която много се възхищавам (цялото й име е Алис Джейн), а Фин е името на кучето на друг мой братовчед – френски булдог, една от любимите ми породи кучета.

Прочетох на едно място, че използването на псевдоним означавало, че егото не стои на пътя към успеха, че човек не се е вманиачил в това името му да стане известно. И все пак, какъв е смисълът да публикуваш под псевдоним, ако ще се разкриваш толкова скоро?

Добре, имах си няколко причини. Първата беше, че възнамерявах да продължа да бъда редактор (и в действителност останах на работата си за повече от година, до момента, в който книгата ми излезе от печат този януари), и не исках да градя две кариери под едно и също име. Освен това си мислех, че би било смущаващо за авторите, които съм публикувал – да видят името на редактора си върху корицата на книга (или дори в списъка на бестселърите!). Но, което е по-важно, смятам, че псевдонимът ми помага да се организирам психологически: Ей Джей Фин е дружелюбен и отзивчив по начин, който Дан Малори не е. Не бих искал да виждам истинското си име навсякъде. Предпочитам да си го пазя, въпреки че става въпрос за общодостъпна информация.

Лесно ли убеди издателя си да инвестира в книгата ти? Агент или връзки използва?

О, агент използвах. В англоезичния свят авторите трябва да бъдат представлявани от агенти. На практика няма друг начин да сключиш договор за издаване на книга с повечето издателства. И понеже издателят, при който работех, искрено хареса книгата (както може да се предполага и по причината да я купят!), не ми се наложи да го убеждавам.

А защо напусна работата си?

Около 12 месеца след подписването на договора и 3 месеца преди книгата да бъде публикувана осъзнах, че не бих бил в състояние да продължавам да работя и да промотирам романа си, и да пиша втора книга – един обикновен ден просто не съдържа достатъчен брой часове за целта. А писателската ми кариера ми се отплащаше малко по-добре, отколкото работата ми в издателството. Та напуснах с неохота. Липсват ми колегите, но пък съм щастлив, че работя с тях като автор.

Прочетох, че си продал правата за филм, преди да подпишеш договор за книгата. Как се случват такива работи?

Ние никога не сме пращали романа в Холивуд, но филмовите студия – много от които използват услугите на така наречените “литературни скаути”, чиято работа е да проучват ръкописи при подаването им за разглеждане в издателския бранш – обикновено са в състояние да се доберат до повечето материали. Отговорните лица във FOX прочели книгата с бързина и ентусиазъм, и в рамките на 48 часа направиха 7-цифрово предложение.

Страхотно! Но не се ли страхуваш, че има вероятност идеята ти да остане неразбрана? Няма да е първият случай в историята – грешна интерпретация по хубава книга. Или пък нещо, на което много държиш (като например външния вид на главната героиня или дадена обстановка), да не бъде уважено.

Интересен въпрос. Това, което осъзнах с времето, е, че някои читатели възприемат книгата единствено като трилър, без подтекста или по-дълбокия смисъл. И това не е лошо – тя в крайна сметка е трилър. Но съм особено щастлив да слушам онези, които са избрали романа за четене в литературните си клубове и които ми казват, че въпреки че обикновено не четат “кримки”, намират книгата ми за ангажираща, предизвикателна, дори трогателна. Вярвам, че това е причината тя да докосва милиони читатели по света.

Надеждата ми сега е продуцентите да се ангажират с по-сериозните теми на книгата – за загубата и самотата. Единственото ми изискване беше студиото да подбере актриса на подходяща възраст – някоя, която е в края на 30-те или началото на 40-те си години. (Ейми Адамс е родена през 1974) Категорично не исках по-млада актриса.

А сценарият за филма? Не те ли попитаха дали не искаш ти да го напишеш? Ще имаш ли някакъв контрол върху процеса, за да си сигурен, че той няма да се отдалечи прекалено много от книгата?

FOX ме поканиха да напиша сценария, но аз отказах – никога не съм писал сценарий, а това е сериозен филм, не го възприемам като възможност да експериментирам. Вярвам в таланта на екипа, който студиото е ангажирало; сценарист, например, е драматург с Пулицър (Трейси Летс, носител на наградите “Пулицър” и “Тони” – бел. ред.). Та, предполагам, че той знае какво прави.

Да не говорим, че ще ми е интересно да видя и друга гледна точка. Прекалено буквалната адаптация на книгата смятам за излишна.

Разкажи как се вдъхнови за тази история!

В продължение на 15 години страдах от много тежка депресия. Докато през 2015 диагнозата ми не беше коригирана и не разбрах, че имам биполярно разстройство. След като ми бе предписано ново лекарство, почувствах значително подобрение – и исках да изследвам преживяното от мен в печатен вариант.

Няколко седмици по-късно, докато лежах на дивана и гледах “Прозорец към двора” (филм на Алфред Хичкок от 1954 г с участието на Джеймс Стюарт и Грейс Кели – бел. ред.), с периферното си зрение забелязах светлина: съседката ми отсреща, която включваше лампата в хола си. Наблюдавах я – самотна жена, облечена с халата си за баня – как се настани във фотьойла си и насочи дистанционното към телевизора. Зад мен, на собствения ми телевизионен екран, Телма Ритър каза: “Подушвам неприятност тук, в този апартамент”. Мъмреше Джими Стюарт, докато той надничаше през прозореца на Реймънд Бър. “Поглеждаш навън. Виждаш неща, които не трябва да виждаш. Проблем.” И тогава се обърнах към екрана – тя гледаше мен.

И просто така, образът на Анна Фокс се появи в съзнанието ми. Тя много приличаше на съседката ми и скръбта й, макар като цяло доста различна от моята, ми се струваше сравнима по сила.

Колко време ти отне писането на романа?

Точно една година, от началото до финала. (За разлика от нея, втората ми книга ме ангажира вече година и половина и още не съм я завършил.)

Кажи ми нещо за творческия си процес. Имаш ли си писателска рутина? Имаше ли си норма за написани брой думи на ден, беше ли си поставил въобще краен срок? Как съвместяваше писане и работа на пълен работен ден?

Намирах време за писане вечер и през уикенда. Обичам да слушам електронна музика, когато съм на компютъра, или поп музика на език, който не говоря (слушал съм доста български песни!). Имам за цел да пиша 1000 думи на ден, въпреки че накрая често съкращавам повечето от тях, а понякога и всичко. И понеже никой, освен агента ми, не знаеше, че пиша роман, не бързах за никъде.

Разказваш като жена. И това наистина е комплимент! Имаш отличителен глас, много емоционален, често небалансиран, понякога разсеян, но с внимание върху детайла – наистина повярвах, че от първо лице пише жена. Защо избра тази гледна точка, защо не разказа историята от трето лице?

Много мили думи! Много ти благодаря! Избрах да пиша от името на жена по няколко причини. Възпитаван съм, така както всеки би трябвало да бъде, да уважавам жените. Твърде често в литературата те – макар и най-вече онези с главните роли – прекарват много време в обсебеност от мъже, разчитайки на мъже или като цяло се идентифицират с мъже. Опитът ми показва, че това не е много реалистично. Болшинството от жените, които познавам, са нещо много повече от перфектната половинка на мъжа до себе си. Животът на героинята в романа ми е бъркотия, и то бъркотия най-вече заради самата нея. Но в нейна защита ще кажа следното: Тя води разследване, разкрива мистерия и тества собствените си граници – всичко това без помощта на мъж, и на когото и да било. Тя не е момиче в беда. Тя е възрастен човек. Тя е жена – оттук и заглавието. И това е страхотно.

В същото време знаех, че ще изследвам неща, които са много лични за мен, и не исках да се обърквам с героинята. Пишех роман, не автобиография.

Но в крайна сметка реших, че писането от първо лице ще бъде много по-ефективно, отколкото разказ от трето лице, тъй като историята касае вътрешния мир на човек – голяма част от нея се случва в главата на Анна. Така че исках да дам на читателя директен достъп до мислите на Анна, без намесата на “тълкувател”.

А знаеше ли, че историята ти ще се окаже толкова силна, когато за първи път седна на компютъра си да я пишеш?

О, ни най-малко. Просто исках да напиша един трилър с емоционален и психологически оттенък. И въпреки това читателите изглежда резонират с историята и откриват смисъл в нея. Нямах никаква представа дали някой ще прочете някога книгата ми, да не говорим за такъв отклик.

Винаги задавам този въпрос на авторите, които са изключително добри в изграждането на промяната на своите главни герои, та ще попитам и теб: Каква част от теб е Анна?

Ха! Е, с нея имаме много общи неща: И двамата знаем френски (аз го говоря по-добре от Анна); и двамата играем шах (тя е по-добра от мен); и двамата обичаме старите филми. И разбира се и двамата имаме проблеми с душевното си здраве. Но Анна не е мен и аз не съм Анна. Тя има (или е имала) семейство, а аз нямам; тя стои заключена вкъщи, а аз обикновено бях в състояние да изляза навън, дори когато бях страшно подтиснат. Така че, споделяме общо ДНК, но не сме един и същ човек.

Колко и какъв вид проучване направи за този сюжет?

За да изградя сюжета, гледах много стари филми и заех (и откраднах!) елементи, които ми се струваха особено интригуващи и сполучливи. Образът на Анна и специфичното й душевно разстройство изискваха повече проучване. Разговарях с психиатри и психолози, специалисти в тревожни разстройства, също така разговарях онлайн с хора, страдащи от агорафобия, в най-различни краища на света. За мен беше много важно да представя състоянието на Анна възможно най-точно.

Имаше ли пълната картина за образа и промяната на Анна в началото или те се развиха по време на писането?

Промяната беше очертана напълно във фазата на нахвърлянето на идеята, преди да започна писането на книгата. Синопсисът от 7500 думи не само описваше в подробности всеки основен елемент от историята, но и проследяваше емоционалните и психологическите състояния на Анна – например, знаех, че след 2/3 от романа тя ще се усъмни във всичко, което е видяла, и ще изгуби вяра в собствената си преценка. Както и знаех, че след около още 30 страници тя изведнъж ще промени мнението си.

А да са се случвали неочаквани обрати в сюжета заради решения/действия на героите, тъй като в определени моменти са изглеждали по-логични? Знаеше ли от самото начало как ще свърши историята?

Някои автори твърдят, че героите им ги “изненадват”, докато пишат книгите си. Ако героите ми някога ме изненадат, това ще означава, че предписаните ми лекарства не действат! След като веднъж завърших синопсиса, вече познавах всяка промяна и обрат на историята. А завършената книга се различава в минимална степен от този синопсис.

Има нещо, което наистина се изкушавам да те попитам: Бяха ли агентът и редакторът ти по-стриктни и изискващи към теб, отколкото ти си бил с авторите си?

Ха! Какъв хубав въпрос! Агентът ми е доста взискателен и ме натискаше да завърша книгата, въпреки че лично аз не намирах особена причина за бързане. (Много съм доволен, че тя го направи!) Редакторът ми е по-практичен, отколкото съм бил аз с моите автори, и съм много щастлив, че работих с някой толкова усърден и внимателен. Сега ми е мъчно за всички автори, които работиха с мен, вместо с нея!

А сега, след като вече си автор, как мислиш, кой е най-глупавият съвет, който някога си давал на своите автори?

Още един страхотен въпрос – кара ме да се смея с глас! Ами, съжалявам за онези случаи, в които съм казвал на авторите да не се тревожат за крайни срокове. Важно е да напишеш най-доброто, на което си способен, но също толкова важно е да включиш на определен етап и редактора си, а крайните срокове дават шанс на редактора да влезе в играта.

Имаше ли промяна, която агентът или редакторът те накараха да обмислиш сериозно? Какви бяха основните елементи от редактирането, върху които работихте по ръкописа? Диалог, структура, изграждане на герои, конфликт, предистории, нещо друго… Сигурна съм, че е имало нещо, каквото и да е.

Агентът ми редактира ръкописа много внимателно, преди да го изпратим на издателствата, така че за редактора в крайна сметка не остана кой знае какво. Някои сцени, особено в началото, бяха твърде “ангажиращи” – изливах прекалено много информация за навиците на Анна и беше натоварващо. Така че редактирах съответните сцени, за да ги направя по-лесни, по-достъпни за четене.

Пишеш ли нещо в момента? Издай нещо!

Работя върху психологически трилър, чието действие се развива в Сан Франсиско. Доста по-амбициозна история от “Жената на прозореца” – и героите не стоят затворени, а излизат навън!

Твоят съвет към начинаещите български писатели, които четат bgstoryteller?

Бих дал 3 съвета.

Първо, трябва да четете, колкото може повече. Четенето ви дава възможност да се докоснете до нови гласове и нови техники и ще ви помогне да генерирате свои нови идеи. Да експериментирате в писането, без четене, е като да опитвате да пишете музика, без да слушате чужди песни.

Второ, не забравяйте, че писането е трудно – и както всяка професия, не винаги е забавно. Опитвайте се да се фокусирате върху по-приятните му аспекти и не се обезкуражавайте, ако не винаги се забавлявате.

И накрая, не бъдете прекалено сурови със себе си. Както казах по-горе, писането е трудно. И специално начинаещите писатели трябва от време на време да се поздравяват за смелостта и амбицията, както и да не забравят, че дори опитните писатели често срещат проблеми с книгите си.