“Изследванията за съвместимост показват, че мъжът ви не е биологичният баща на Луче…”

Из романа “Да се възползвам всякак от теб” на Сара Ратаро, издателство Ентусиаст.

“Онази нощ, 4.00 часът

– Госпожо, елате с мен, имаме много време.

Доктор Лонгани ме хвана за лакътя и правейки знак да го последвам, наклони глава наляво.

Начинът, по който бях облечена, обувките, разрошената коса оставяха у всеки, който ме погледнеше, впечатлението за едно единствено нещо.

Защо майката на момиченце, прието по спешност в болницата през нощта, идва облечена по този начин?

Чувствах се не на място и неудобно.

Може би това бе и причината отношението на лекаря да изглеждаше грубовато и рязко?

Поклатих глава, обърнах се да погледна Карло и се подчиних.

– Какво се е случило? Какво сте казали на мъжа ми? Къде е дъщеря ми?

Нещо караше стомахът ми да се свива, спрях. Изпитвах желание да усложня нещата:

– Ако не ми кажете какво се е случило, ще започна да крещя – заплаших.

Лекарят също спря, погледна ме с безпокойство и ми заяви с упрек:

– Изчакайте да влезем в кабинета ми. По закон не мога да разказвам за лични неща в коридора на болницата, това е, моля ви.

 

Влязохме в една правоъгълна стая. Прозорецът й гледаше към хълма; в средата й имаше бюро, затрупано от книжа и папки. Една запалена червена лампа бе единственото привличащо погледа нещо в този кабинет.

 

Посочи ми едно кожено кресло и седна срещу мен.

– Луче е била приета преди няколко часа в състояние на безсъзнание. Скоротечен хепатит, засега не знаем причината. Може да е нещо наследствено, но – не е толкова просто, госпожо, повярвайте ми, и аз съм баща, – приятелите на дъщеря ви разказаха, че са купили синтетична дрога и Луче е пила от хапчетата, като ги е смесила с алкохол.

Останах като ударена от гръм. Приличаш на мен, Луче, повече, отколкото съм си мислела.

– О, Боже Господи! – И после промълвих едва чуто: – Къде е сега? Бих искала…

Не продължих. Чувствах се захвърлена като мръсен парцал. Главата ми беше празна.

– Госпожо, добре ли сте? Извинявайте, ако съм твърде прям, но нямаме много време на разположение.

– Да, слушам ви – но не знаех дали беше наистина така.

– Луче има тежка чернодробна недостатъчност и не се знае колко още ще издържи. Абсолютно е необходимо да се направи трансплантация.

Очите ми втренчено с забиха в неговите, не бях подготвена за това, за всичко останало – да, но не и да живея без Луче.

Докторът продължи:

– В някои случаи има възможност да се направи частично присаждане от орган на донор, дал съгласието си, обикновено от родителите или от брат, сестра.

Стиснах устни.

– Още не знам тежестта на състоянието на дъщеря ви, но мъжът ви се предложи за донор и… – спря за няколко секунди, които ми се сториха цяла вечност.

– И? – попитах аз, предизвиквайки съдбата, участта, живота ни.

– Изследванията за съвместимост показват, че мъжът ви не е биологичният баща на Луче.

Острие на сабя ме разряза на две.

Отпуснах безжизнено ръце и престанах да дишам.

 Думите на Карло изпълниха празнината в главата ми: “Как… как можа да ми причиниш това?” “Как… как можа да ми причиниш това?”

 

Исках да се свия на кълбо, колкото по-малко телесна повърхност има открита, толкова по-трудно ще бъде да те ударят.

 

Човекът се приближи до мен.

– Госпожо, трябва да дадете кръв, трябва да отидете със сестрата.

Останах неподвижна, като че чаках някой да ме повдигне.

– Госпожо, трябва да ви подложим на няколко вида изследвания. Щом е готова клиничната картина на Луче, трябва да взема бързо решение и искам вече да съм наясно с възможностите, които имаме.

Гледах го, без да мога да промълвя и дума.

– Госпожо, разбирам положението, в което се намирате, но сега е абсолютно наложително да мислите само за дъщеря си, моля ви, отидете със сестрата, тя ще ви каже какво да правите.

Да мисля за Луче ли? Един непознат ми казва, че трябва да мисля за дъщеря си. Наистина ли изглеждам толкова шантаво?

Главата ми започва да пулсира. Като че бе пълна с топла вода. Поех си въздух в опит да възвърна контрола върху себе си, но ми беше трудно, не успявах да фокусирам дори един точен образ. Кадри от миналото се блъскаха един в друг, като във верижен сблъсък.

Мислех за Карло, питайки се къде ли е. Повече от всякога имах нужда от него. Не успявах да проговоря, защото не можех да мисля. Като че ли главата и мислите ми бяха пълни с вата.

 

Лекарят ме погледна в очите, опитвайки се да ме извади от вцепененото ми състояние:

– Бихте ли могли да откриете биологичния баща на Луче? – Малка пауза, за да подчертае, че това не е упрек, а само още една надежда: – Добре ще е да тестваме и него.

– Аз, не знам… – Поклатих глава и отново потънах в тъмнина.

 

Да си припомня миналото, бе като да отворя прозореца на осемстотинметров небостъргач и да погледна надолу от място, на което няма парапет. Чувството е, сякаш политаш в бездна.

 

Бях способна да крия една тайна, но се чувствах абсолютно безпомощна пред истината. Не бях готова. Бях готова за лъжата, но не и за разкриването й.”

 

Из романа “Да се възползвам всякак от теб” на Сара Ратаро, издателство Ентусиаст.

Още откъси от романа:

“Бях взела всичко мое със себе си и го носех в ръка, заедно с чувството си за вина и страха…”

 

В ранното утро на един пролетен ден Виола, една доста небрежна и разсеяна майка и съпруга, получава тревожно телефонно обаждане от съпруга си Карло. Трябва да отиде в болницата по най-бързия начин. В този така драматичен момент обаче Виола се намира в чуждо легло. Облича се набързо, опитва се да се свърже отново с Карло, за да разбере какво се е случило и къде точно да отиде. И така, с първите слънчеви лъчи за деня и по пустите улици на градатя пристига там, където е трябвало да бъде часове по-рано – до болничното легло на дъщеря си.

И Виола започва да разказва, без дори да си поеме дъх, за един живот, изпълнен с лъжи, страст, изневери, любов, чувство за вина и съжаление.

Настъпил е моментът на истината – ужасът и жестоката действителност я чакат в онази болнична стая, където тя ще трябва да се изправи пред себе си и пред живота, който е водила толкова години, и да вземе най-трудното решение.

Една откровена женска изповед, която ще ви разтърсии ще ви остави без думи…

 

Сара Ратаро е родена през 1975 година в град Генуа и работи за мултинационална фармацевтична компания. Дипломира се с отличие в Университета по биологични науки и получава степен по комуникация на науката. Голямата ѝ страст е писането. През 2009 година излиза дебютният ѝ роман. „Да се възползвам всякак от теб“ е втората ѝ творба, която издателство „Ентусиаст” публикува за първи път в България. „Не ме оставяй“ е втората книга, която излиза у нас.