Ян Стокласа: Много бих искал да прочета книга като моята
На 28 февруари 1986 година шведският министър-председател Улоф Палме е застрелян в центъра на Стокхолм, докато се разхожда към дома си след кино прожекция в компанията на съпругата си. “За това убийство ще се пишат книги”, пише в писмо до колега от британския вестник “Сърчлайт” Стиг Ларшон, бъдещият световно известен автор на трилогията “Милениум”, все още само журналист, водещ активна борба срещу набиращия сили десен екстремизъм. 33 години по-късно случаят е все още неразкрит, което го превръща в най-дългото разследване в света до днес. Но роман за случая Палме вече има.
“Архивът на Стиг Ларшон” от Ян Стокласа е романизирано-документален разказ за личното разследване на журналиста Стиг Ларшон на едно от най-сензационните убийства в съвременната Шведска история. Разделена на две части, книгата проследява задълбоченото самостоятелно проучване на убийството на министър-председателя от разследващия журналист в продължение на близо 20 години. Попаднал на архива на Стиг съвсем случайно по повод собствено проучване, разследващият журналист Ян Стокласа усеща, че не може просто да подмине находката и трябва да продължи делото на Стиг. Романът представя теорията на Стиг за убийството и замесените страни, безуспешните му опити да впечатли полицията с резултатите от собственото си разследване, както и продължението на делото му от самия Ян Стокласа с ексклузивни срещи и интервюта със заподозрени и хора, свързани с разследването, приятели и колеги на Стиг – всичко, което би помогнало на случая, за да стигне той до сполучлив завършек. Написан динамично и ангажиращо, романът “Архивът на Стиг Ларшон” е всичко онова, което читателят очаква от добрия криминален трилър с дълбочината, на която сме свикнали от самия Стиг, а напрежението и достъпният език, чрез които е представена историята, създават усещането за изключително качествена крими фикция.
Публикуван за първи път през ноември 2018 година в Швеция, към днешна дата романът на Ян Стокласа е вече превеждан на 27 езика и ще се продава в над 50 страни. Въпреки стегнатите срокове по следващия му проект, журналистът отдели от ценното си време, за да отговори на въпросите ни за проучването и писането на романа, за избора на жанр, както и за да даде съвети на начинаещите български писатели.
Ян Стокласа: Смятам, че винаги ще се движа по тънката граница между художествената измислица и фактите.
Интервю на Валентина Мизийска
Значи си попаднал на архива на Стиг Ларшон съвсем случайно? Разкажи малко повече.
Пишех съвсем различна книга, когато попаднах на заподозрян в убийството на министър-председателя ни Улоф Палме. Това ме отведе към първия документ за убийството на Палме, писан от Стиг Ларшон. Шест месеца по-късно открих огромния архив на Стиг, състоящ се от 20 кашона с документи.
В продължение на 8 години проучваш убийството на Улоф Палме и архива на Стиг. Кога осъзна, че искаш да напишеш книга на тази тема?
Винаги съм искал да напиша книга за това, но едва през последната година осъзнах, че нещата са наистина интересни, седнах и започнах да пиша.
Но защо избра документалния роман за жанр? Документалистиката се осланя на факти, целта й е да информира читатели и зрители, докато литературата си е измислица, игра на въображението. Не се ли притесняваш,че това би могло да замъгли достоверността?
Нещата не се разделят толкова просто на факти и измислица; смятам, че това се потвърждава от програми като “True Crime” по Netflix. Можеш да разкажеш една история по много по-интересен начин, отколкото в един репортаж, и тя пак да продължава да е истина. Исках да напиша книга върху сложна тема, която да четеш от началото до края, без да ти се прииска да оставяш настрана. Надявам се да съм успял.
Но не се ли страхуваш, че подобен избор на жанр може да спре повечето любители на художествената литература да си купят тази книга? Читателите посягат към фикцията заради определен вид истина, който рядко откриват в нехудожествената литература. Какво например значи Улоф Палме за американския или австралийския читател, защо би си купил той книгата ти?
Няколко от издателите ми всъщност заявиха, че с тази книга съм открил свободна “ниша”. В тази връзка конкуренцията в криминалната литература е убийствена (играта на думи не е случайна). Смятам, че самият факт, че книгата ми ще бъде издадена на 27 езика (онзи ден подписахме за превод на литовски език) и продавана в над 50 страни го доказва. Например в САЩ книгата основно ще се продава заради Стиг Ларшон и това, че се е опитвал да разкрие случай на убийство, едва после е интересът към Улоф Палме.
Моля те, не ме разбирай погрешно – толкова харесах книгата ти, четох я задълбочено и с огромен интерес, но я четох като роман и за мен наистина е без значение дали всичко в нея е 100% истина. Беше ми толкова хубаво да видя любимия си автор като герой от роман! Имаш ли представа какви читатели биха харесали историята ти?
Нямам нищо против, ако ти и други хора четете книгата като роман, особено ако я харесвате. Вярвам, че други ще я разглеждат като документалистика и ще се заинтересуват от разкриването на виновника, което също е хубаво.
Ти самият как би искал да бъде оценявана книгата ти – като художествена литература или според теорията, която представя?
И двете. Теорията е от изключителна важност. Скоро започнах нова книга на различна тематика, но в същия стил, и за мен е еднакво важно хората да я приемат, както като теория, така и като художествена литература.
Можеш ли да кажеш каква част от книгата е художествена измислица? Градиш история около действителни събития, но на какъв принцип вземаше решения за баланса между факт и фикция – къде например да оставиш историята исторически точна и къде да я доукрасиш?
Смятам, че историята ми е исторически точна, просто поисках да я напиша в този стил. “Хладнокръвно” на Труман Капоти беше светъл пример за мен. Онази част, на която ти казваш художествена измислица, аз всъщност наричам драматизация. Подобни моменти в книгата има около всяка част, свързана със сериозното проучване. Така че дали Стиг е пил 5 или 7 чаши кафе в конкретен ден не е толкова важно, след като лично съм получил потвърждение на информацията, че е пиел по много кафета на ден. В края на книгата съм описал как съм интерпретирал информацията.
Вярвам, че понякога авторите имат нужда да променят леко историята, да й добавят нещо, било то детайл, диалог, интрига, за да я направят по-атрактивна като литература. Какво мислиш по този въпрос? Възможно ли е да се постигне абсолютна историческа точност, докато разказваш добра история?
Дори при документалистиката винаги авторът е този, който решава как да бъде четено произведението. В действителност смятам, че стилът на документалния роман е много по-прям, по-искрен, след като читателят е наясно, че не всичко се е случило точно както е описано.
Проучването ти е отнело цели 8 години. Колко време писа самата книга?
Дадоха ми доста кратък срок за писане – 10 месеца. Закъснях с един месец, така че в крайна сметка писането ми отне 11 месеца.
Винаги ли си искал да напишеш криминален роман?
Всъщност не. Първата ми книга, роман на тема шведската корупция в Чехия, бе изграден около действителни събития. Смятам, че винаги ще се движа по тънката граница между художествената измислица и фактите.
Смяташ ли, че твоят Стиг е като истинския?
Като цяло – да, определено. Представата ми за него е изградена на базата на безброй интервюта с негови приятели и колеги.
Лесно ли ти беше да разбереш какво го е мотивирало да прави това, което е правил?
Да. Посланието беше недвусмислено. Стиг е бил работохолик със златно сърце.
Имаше ли ясен план за структурата на книгата? Планираш ли преди да пишеш?
Да, в голяма степен. С редактора ми направихме известни промени, но в основни линии структурата си остана същата.
Как работиш – първо проучваш и после пишеш, или паралелно пишеш и правиш проучванията си?
Бях приключил с почти цялото проучване, когато започнах да пиша книгата. Със следващата книга нещата няма да стоят по този начин, тъй като ще ми се наложи да пиша и проучвам едновременно.
Спомняш ли си как взе решението да спреш с проучването?
О, не съм го решавал, но двама издатели вече очакваха книгата, така че просто трябваше да спра.
Приисквало ли ти се е да се откажеш по някое време, преди да завършиш книгата?
Много, много пъти, но винаги си намирах причина да продължавам.
Винаги съм задавала този въпрос на авторите с произведения по действителни събития и сега не мога да се въздържа да не те попитам и теб: Ако Стиг беше само литературен герой, какви черти от характера му би пропуснал или добавил?
Щях да добавя малко секс, тъй като не чух много на тази тема от приятелката му, а това би било добре за книга с художествена литература.
А ако историята ти беше просто измислица, би ли запазил финала? Как щеше да приключи всичко?
Наистина не знам.
Кажи как изглежда един обикновен твой писателски ден? Имаш ли си рутина?
4-5 часа писане от 8 или 9 сутринта. 1000-1500 думи. Ето така изглежда.
Стига ли ти времето за четене? Какви книги обичаш да четеш?
Не, никак не ми стига. Но предпочитам нехудожествена литература пред художествена. Много бих искал да прочета книга като моята.
Кои писатели ти помогнаха да изградиш писателския си глас?
Труман Капоти. Йежи Кошински.
Кой е най-лошият писателски съвет, който някога си получавал?
“Чакай вдъхновение.” Писането е трудна работа, така че трябва да се пише всеки ден по минимум 4 часа.
Твоят съвет към начинаещите български писатели, които четат bgstoryteller?
Напишете такава книга, каквато бихте искали да прочетете. И сядайте по 4 часа на ден, 5 дни в седмицата, и пишете. Дори от това да не излезе и едно изречение, което да си струва да запазите.
