“Дори да се окажех единственият човек в цяла България, който ще влезе по собствено желание в народната милиция, щях да го направя…”
Из романа “Извън редовете. Романът на Яна Язова” на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст.
“Когато пристигнах в болницата след дългата и особено поетична нощ, намерих бащата на хазяйката в тежко състояние. Имаше болно сърце, затова извиках кардиолога за консултация. Не успяхме да го спасим. Почина същия следобед.
На следващия ден се явих на работа с черния костюм.
– Чак пък в траур заради една фуста? – захили се Наско Настев, колегата микробиолог, докато вървеше срещу мен по коридора.
– Каква фуста?
– Онази от София. Не се прави на божа кравичка! Видяхме ви. От вчера не си на себе си. А днес се явяваш в черно.
– На погребение съм. Затова съм така – обясних му случая.
– Ела, ще ти дам резултатите от аутопсията на починалия. Остави ми ги колегата, че нещо щял да отсъства.
Тръгнах след Настев.
Микробиологът беше моята противоположност – русоляв, нисък, с наперена походка и винаги весел. Често си подсвиркваше младежки с уста, а аз приглаждах оредяващите си коси назад.
Влязохме в лабораторията.
– Аутопсията, хистологията, всичко доказва твоята диагноза – подаде ми той листовете. – Нищо не си сбъркал, нищо повече не си можел да направиш. Сега се отпусни и ми разкажи за софиянката. Знам само, че е журналистка и че си я бива – извади шише ракия. – Ще капна по две капки в кафето. Няма да се впиянчваме от сутринта – смигна ми свойски, когато видя киселата ми физиономия. Докато той приготвяше кафето, аз прегледах резултатите и ги пъхнах в десния джоб на панталона. Напипах нещо. Зачудих се какво съм напъхал и бавно изтеглих носната кърпичка, която съседката на Яна Язова любезно ми беше отстъпила.
– Какви са тия дамски атрибути, Краси? Да не сте си разменяли подаръци за спомен? – засмя се с цяло гърло колегата, все едно беше казал голяма смешка.
Аз стоях и гледах намачканата бяла тъкан със зелени и сини кантове по ръба.
– От едно кафе е. Но то е отделна история.
– Много си загадъчен. Ти ще се окажеш скрита лимонка. Въртиш ги няколко, така ли?
– Не! Кърпичката е на съседката на една…
– На една…?
– Една умряла жена.
– Хайде, стига си ме будалкал.
Настев извади цигарите. Бях ги отказал в Ямбол, но в този момент се изкуших и запалих. После му разказах за смъртта на Яна Язова. Докато слушаше, широкото му младежко лице се издължаваше.
– Защо не ми дадеш тази кърпичка?
– За какво ти е?
Двамата се гледахме дълго, мълчаливо. После му я подадох. Умовете ни препускаха в една и съща посока, която се оказа правилната.
Следобед, докато вървях след ковчега на бащата на хазяйката, мислите ми галопираха далеч от гробищата на Харманли. Трескаво търсех думите, които щях да кажа на Галя, когато й се обадя. Налагаше се да се видим. Само с нея можех да споделя откритието на колегата ми от микробиологията. В кафето, което леля й беше изпила, преди да получи инфаркт, е имало отрова.
Плановете ми обаче се сринаха катастрофално. Звънях с дни ви редакцията на Галя, единствения телефон за връзка, който имах. Нямаше я.
Накрая чух гласа й.
– Заминаваме – каза тя вместо поздрав. – За Хавана. Цялото семейство. Съжалявам.
Непознато напрежение разпъна гърдите ми, после ги сви и ме остави без въздух, без думи. Появи се силен шум във връзката, все едно телефонът също беше сразен от новината.
– Трябва да се видим – настоях. – Още утре мога да съм в София. Не става дума само за нас.
– Забрави всичко и пиши. Помисли за книга дори.
– Не ми е до книги.
– Друго няма – сухо отрече тя.
Телефонът щракна. Залюлях се пак, но не в ония любовни пламъци, а във въздух над бездна. Лошото е, че останах в това безвъздушно пространство няколко дни и нощи. Имаше само едно решение на ситуацията, а то не ми харесваше. Накрая се явих при Деспотова. Тя дълго въси вежди, когато й поисках отпуск, но накрая подписа разрешението. Отивах в София. Дори да се окажех единственият човек в цяла България, който ще влезе по собствено желание в народната милиция, щях да го направя. Щях да подам сигнал за отровата в кафето на Яна Язова.”
Из романа “Извън редовете. Романът на Яна Язова” на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст.
Още откъси от романа:
“Тук се сложи краят на нашата любов, както днес на издаването на моите книги…”
“– Яна Язова е ръкописът, който е изчезнал. Часовникът тиктака… “
„Извън редовете“ е резултат от тригодишно проучване на мистерията около живота и творчеството на Яна Язова. Гласът на „поетката“ разказва от първо лице за личния ѝ път, белязан от професор Александър Балабанов. Талант, любов и скандали са в началото на тяхната история, последвана от творческата ѝ изолация след 9 септември 1944 г. Романите ѝ, отшелническият ѝ живот и загадъчната ѝ смърт пораждат разследване, в което главен герой е може би нейният собствен син.
“Това е топла, красива и човешка книга. Тя ни прави по-мъдри, тъжни, щастливо възвишени. Вглеждайки се в миналото, Боряна Дукова извайва бъдеще. Тя достига до същността на таланта, който е сплав от тъга, порив и безсмъртие!”, Здравка Евтимова
“Една от най-успешните жанрови писателки на нашето време, Боряна Дукова, смело навлиза във водите на историческата фикция, за да създаде вероятно най-важната творба в досегашната си кариера. „Извън редовете“ е нов, увлекателен поглед над живота, творчеството, любовта и смъртта на знаменитата писателка Яна Язова, който може да прикове вниманието на всеки читател. Един от най-добрите романи за последните няколко години – достоен поклон пред великата българка.”, Емил Андреев
Боряна Дукова е възпитаничка на 9-та френска езикова гимназия, София. Завършва испанска филология в СУ „Климент Охридски“ и се посвещава на преподаване на испански език и на превода на художествена литература. Сред имената, които е превеждала, се нареждат Исабел Алиенде, Лаура Ескивел, Артуро Перес-Реверте, Хорхе Луис Борхес. Преподавала е испански език в СУ „Климент Охридски“. През 2012 г. излиза първият ѝ роман „Кървава малага“, през следващата – „Опасна монета“, а в края на 2014 г. – „Разкаянието на Диего“. В книгите си авторката вплита късчета от историята на България и Испания в съвременни сюжети с криминална нишка. Автор е на сборника с разкази „Трилъри по женски“, издаден през 2016 г., книга, която я утвърждава като лицето на дамския психотрилър у нас.
През 2014 г., на фестивала на криминалния роман „Семана негра“, провеждащ се в испанския град Хихон, Боряна Дукова представя българската криминална литература от последните двайсет години с беседа и статия на испански език „Престъпление по български“. През 2015 г. получава Първа награда за криминална книга „Атанас Мандаджиев“ за „Разкаянието на Диего“, която се присъжда от българската секция на AIEP, Международната асоциация на писателите криминалисти. През 2016 г. е деен участник в първи фестивал на черния роман „София ноар“, който намира своето успешно продължение и през 2017 г. Член е на Клуба на българските писателки, на Съюза на българските писатели и е в ръководството на Клуба на писателите криминалисти „Саламандър“. Неотдавна името на Боряна Дукова се появи в гръцкото издание BalcaNoir – антология на балканския криминален разказ.
В настоящия момент, освен писател и преводач, тя е преподавател в Испанския културен център Институт Сервантес – София.
