“тези неща, че и още толкова други, едва ли биха се случили без самоличност…”
Из повестта “Разказвачът” от едноименния триптих “Разказвачът” на Сава Василев, издателство Жанет 45.
“Димът ми завъртя главата – цигарите бяха едновременно силни и меки, може би заради аромата на жасмин или на нещо друго, което ми бе трудно да определя. Около ни се настани атмосфера на недостъпност. Почувствах се особено. Вече ми бе все едно дали ще закъснея с отплаването; самото пътуване ми се стори маловажно, част от друг живот, който по условие съм приел да изживея, без да съм го избрал истински.
Уж бяхме на открито, а се усещах като в църква. Неочаквано въображението ме отведе на пътешествие с екзотични жени, едновременно летях и плувах, снишавах се над самотни острови, потапях се дълбоко в океанските води и преплитах тяло с морски сирени. Всичко, абсолютно всичко ме отдалечаваше от бреговете на досегашния ми живот… Когато се завърнах, забелязах, че димът от цигарите ни е издигнал стена между нас и останалите посетители в заведението. Седяхме невидими, единствено достойни за последните лъчи на слънцето.
Моля да ме вземете на кораба, върна ме в разговора непознатият. Но нека първо ви се представя. Казвам се Арсени Кандев, родом от Еленския край, отдавна напуснал България. Изживях щастливо последните трийсет години тук, на този континент, имах прекрасна жена, с гореща местна кръв. Създадохме три деца, които, веднага щом пораснаха, ни напуснаха. Със смъртта на жена ми за мен животът по тези географски ширини приключи. Май че и въобще… Но да не се бъркам в Господните работи. Единствената ми мечта сега е да се прибера у дома, да сложа костите си в гробището на родното ми село. Ако все още го има. Е, за земята поне съм сигурен… Защо не си купите билет и не прелетите разстоянието за няколко часа, вместо да се молите за нещо толкова опасно, попитах мъжа, чиито две имена тутакси забравих. Спомних си ги доста по-късно, за всеки случай трябваше да ги повтарям, иначе никога повече нямаше да ги изрека. Странно, нали! Също като човека, името се опитваше да ми се изплъзне. При хора като моя нов познат имената нямат кой знае какво значение. Липсва обичайното вземане-даване между човека и името. Често казваме, че без името трудно можем да си представим човека, защото той прави името, а не то него. В този случай нещата стояха различно – човекът и името си живуркаха бездопирно и никак не си придиряха. Подобно на учтиви, но напълно безразлични съседи. Съжителството бих определил като обратното на нищото. Ако въобще съществува такова чудо… Съвсем се обърках. Впрочем както тогава, защото се оказах неподготвен за следващата информация: За съжаление, нямам никакви документи, каза мъжът, отпивайки продължително от чашата си, все едно ми съобщаваше, че някой му е откраднал чорапите. Хайде де! Да живееш десетилетия на едно място, да се ожениш и да отгледаш семейство – тези неща, че и още толкова други, едва ли биха се случили без самоличност!”
Из повестта “Разказвачът” от едноименния триптих “Разказвачът” на Сава Василев, издателство Жанет 45.
Още откъси от повестта:
“Само дето не знаех за кого по-напред да внимавам – са себе си или за човека срещу мен…”
„Разказвачът“ е книга триптих, в която малките повести се опитват да напишат част от големия разказ за превъплъщенията на балканския човек. Онзи, който непрекъснато се отдалечава и приблажава от и към себе си. Впрочем, това прави и авторът на тази книга. „Разказвачът“, „Непокорният Лука“, „Жената и златният Осъм“ дават убежище на много истории, герои и разказвачи. Тук разказът и разказването са най-висшата форма на живот. Начин да се живее, начин да се умира. Излиза, че са закодирани в кръвната група на балканският човек. Чрез големия разказ за себе си и света този уникален тип пътува във времето и върши истински чудеса. Драматични, но и романтични, защото не е лишен от нищо – нито от белезите на историята, нито от авантюрите на настоящето. Затова не бива да ви учудва нито една среща – особено тази, при която времето спира и невероятното раздава плесници на умиращите души, за да ги върне отново към живота.
Сава Василев е роден на 18.01.1957 г. в гр. Каварна. Възпитаник на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Днес е професор в същия университет. Литературен историк и критик, писател. Дебютира през 1993 г. с цикъла разкази „На лов без кучета“. Автор на 22 книги, между които пет белетристични – сборници с разкази, пиеси и един роман. Негови книги, отделни разкази и стихове, както и откъс от роман, са превеждани на френски, полски, хърватски и руски език.
