“Ледът се беше спукал от тежкия товар и тирът потъваше…”
Из романа “Тишина” на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд.
“Мама ме накара да си сложа всичките полярни дрехи. Тя се облича, докато кара, и аз й помагам. Слагам си маската за лице и предпазните очила, но мама отлага да си сложи своите, защото няма да може да вижда добре, докато шофира.
Камионът спря внезапно. Ясмин натисна силно педала на газта, но без резултат. Усети как нещо ги дърпа назад. Погледна навън през прозореца си. Чу ръмжене, после кабината се килна на една страна. Ледът се беше спукал от тежкия товар и тирът потъваше.
Вземам фенерчето, както ми беше поръчала мама, но също така грабвам и лаптопа си. Пъхам го в парката си, после скачам на леда. Мама хвърля една торба с всичката ни храна на земята и също слиза, държи сигналната ракета и спалния чувал на господин Азизи.
Къщата продължава да се накланя и да разширява дупката в леда; торбата с храната пада вътре, а сега и къщата пропада, малко по малко, като на забавен кадър. Гривната ми вибрира, сигурно камионът ни вдига много шум, докато потъва. Фаровете се обръщат нагоре към небето, все едно са от онези огромни прожектори, които се използват при претърсване. После и те се скриват под водата.
Двете с мама бягаме, защото навсякъде около нас ледът се пука. Налага се да прескачаме през пукнатините. Сега всичко е синьо.
Поглеждам зад нас и виждам, че е от фаровете на цистерната, които обагрят всичко в син цвят. Реката трябва наистина да е дълбока, защото вече не се вижда нито къщата, нито кабината на камиона ни.
Синята светлина намалява, фаровете на цистерната се смаляват. Сигурно обръща. Според мен го е страх да не би ледът да се напука още повече и той също да пропадне, и тогава всичко ще се превърне в една огромна дупка с него в нея.
Мама ме държи за ръката и двете бягаме от цистерната по леда. Присвива ме от едната страна на корема и мама явно усеща, защото известно време двете ходим, хванати за ръце, после отново хукваме, после пак вървим.”
Из романа “Тишина” на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд.
Още откъси от романа:
“Харесва ми да си представям всички сгушени и заспали на топло…”
Ясмин и нейната глухоняма дъщеря Руби пристигат в Аляска.
Двете отчаяно се опитват да открият изчезналия баща на малкото момиче.
Дни наред те са сами сред ледената пустош.
Където няма живот.
Където няма никого.
Където няма нищо.
Където дори сълзите се смразяват, докато се стичат по лицето.
Където има само тишина.
Една нощ продължава петдесет и четири дни.
А може би някъде в мрака някой ги наблюдава.
Заплахата е там, но не се чува и не се вижда.
Студът боли. А мълчанието може да крещи…
“Удивително майсторски предаден от първата до последната страница, това е най-вълнуващият трилър за годината… унищожително добър.”
Дейли Мейл
“Като глътка леден въздух. Не съм треперила така, откакто четох „Госпожица Смила и нейното усещане за сняг.”
Ема Донахю, автор на „Стая“
Розамънд Лъптън завършва университет в Кембридж през 1986 г. Пише критични обзори за книги в “Literary Review“ и получава покана да се присъедини към Кралския театър в Лондон, а по-късно печели конкурс за написване на телевизионна пиеса и започва работа като сценарист на филми в телевизията. Първият ѝ роман, „Сестра“, бестселър на “Sunday Times“ и “New York Times“, се превръща в най-бързо продавания дебютен роман от британски автор за 2010 г., с международни продажби от над милион и половина екземпляра. Книгата печели и наградата за най-добър дебютен роман „Ричард и Джуди“ за 2011 г., първа награда за роман на критиците от “Strand Magazine“, номинирана е за наградата за най-добър дебютен роман на годината Waverton Good Read Award и е избран от Радио 4 за „Книга преди лягане“. Получилият похвалите на критиците втори роман на Лъптън, „После“, влиза директно в списъка с бестселъри на “Sunday Times“ и става втора в класацията за бестселъри на “Sunday Times“ за 2011-а, като само в Обединеното кралство са продадени над 200 000 екземпляра. „Тишина“ е третият ѝ роман.
