“Морето се обръща”
Из романа “18% сиво” на Захари Карабашлиев, издателство Сиела.
“Сега отчитам, че последните две години съм работил много здраво над това доходите ми да са високи, а ежедневието – непоносимо скучно. Знам, че това е положението с повечето ми колеги и с колегите на техните колеги. Отдавна не съм срещал интересни хора. Отдавна не съм чел книга.
Всъщност, сега мисля, Стела е започнала да ме напуска дълго преди да я изпратя миналата седмица. Бях забелязал тези сенки на отсъствие – първо в погледа й, който тя откъсваше от моя по-рано от обичайното. После отчитах, че дори и в най-интимните ни, все още случващи се мигове на близост една невидима част от нея остава леко полуизвъртяна назад, сякаш опитвайки да чуе дали някой я вика. В редките ни напоследък целувки се усещаше онази жилка хлад, която мога да сравня с полъха на вятър привечер след средата на август, когато съм чувал стари варненци да казват, че морето се обръща.
Миналата седмица ме напусна само физическата й проекция. По-голямата част от нея бе отпътувала преди това. А именно тя ми липсва най-много.”
Из романа “18% сиво” на Захари Карабашлиев, издателство Сиела.
Още откъси от романа:
“Нещо различно от фотограф или писател…”
“Какво, ако ние живеем животите си отзад напред?”
“Сбогом и на теб, празна къщо!”
Зак е трийсет и няколко годишен бивш фотограф, сега служител в калифорнийска фармацевтична компания. Дни след като любовта на живота му го е напуснала, той минава границата с Мексико, за да удави тъгата си в алкохол, но в края на една луда нощ в Тихуана попада на кървава сцена, намесва се, за да спаси чужд живот, и по чудо се отървава жив и със задигнат от нападателите му ван.
Каква е изненадата му, когато открива, че в чуждия автомобил има чувал с прясна марихуана!
С тревата в багажника и купен на старо филмов “Никон” Зак поема към източния бряг. Това пътешествие – колкото напред в пространството, толкова и назад във времето – преплита две паралелни реалности: настоящата самотна, вълнуваща и на моменти доста опасна екскурзия и времето от първата среща със Стела, студентските години в България през 90-те, адаптацията по-късно в Америка. Докато достигне крайната цел на пътуването си – Ню Йорк, където го очакват и най-големите изпитания, каккто и истината за отсъствието на Стела.
Захари Карабашлиев пише проза и драматургия. Романът “18% сиво” е преиздаван в България 25 пъти и е превеждан в САЩ, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. Носител е на наградите “Роман на годината”, “Хеликон”, “Аскеер” и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите “Кратка история на самолета”, “Симетрия”, “Откат” и други сборници и списания, превеждани на много езици. Вторият му роман е “Хавра”.
