“Сбогом и на теб, празна къщо!”
Из романа “18% сиво” на Захари Карабашлиев, издателство Сиела.
“След няколко мили е изходът за вкъщи. Това, което искам да правя сега повече от всичко, е да спя, да спя, да спя, да се наспя. Отварям прозорецd, за да влезе свеж въздух и да издържа последните минути буден. Утринната хладина блъсва лицето ми. Заедно с нея и непоносимата мисъл, че съм се запътил към една празна къща.
Кого заблуждавам? Какво ще правя у дома без нея? Ще спя? Вече опитах да го направя преди няколко часа и ето докъде се докарах. Никакво спане повече! Трябва да се решава какво да се прави с живота.
В чувала отзад има поне едно трийсет кила марихуана. Нямам и най-малката идея колко джойнта са това, а подозирам, че ако се хвана да изчислявам сега, ще ми се завие свят и ще повърна в колата. Маргаритата ме обърка, зная аз. Един джойнт е около пет долара. Десет джойнта са около петдесет долара. Сто джойнта са петстотин. В един паунд трева има… – ето, повдигна ми се, да се шибам в пияната глава! Оп-паааа… вече съм в сервизната лента и забавяйки скоростта, повръщам през прозореца. Повръщам дълго и мъчително и в движение. Спирам и излизам от колата, подпирам се на мантинелата. И пак повръщам от мисълта, че току-що съм повръщал. Болезнени кисело-горчиви спазми сгърчват стомаха ми.
Каква нощ, господи! Каква нощ!
Отново в автомобила. Ето, наближавам изхода за вкъщи. Ето и познатата до болка табела, по-натам – познатият светофар. Какво правя? Какво правя, какво правя, какво правя…
Подминавам познатата до болка табела, натискам по-силно педала на газта.
Сбогом, позната табело!
Сбогом, познат светофар!
Сбогом, палми и широколистни дървета!
Сбогом, заспал квартал!
Сбогом и на теб, празна къщо!”
Из романа “18% сиво” на Захари Карабашлиев, издателство Сиела.
Още откъси от романа:
“Нещо различно от фотограф или писател…”
“Какво, ако ние живеем животите си отзад напред?”
Зак е трийсет и няколко годишен бивш фотограф, сега служител в калифорнийска фармацевтична компания. Дни след като любовта на живота му го е напуснала, той минава границата с Мексико, за да удави тъгата си в алкохол, но в края на една луда нощ в Тихуана попада на кървава сцена, намесва се, за да спаси чужд живот, и по чудо се отървава жив и със задигнат от нападателите му ван.
Каква е изненадата му, когато открива, че в чуждия автомобил има чувал с прясна марихуана!
С тревата в багажника и купен на старо филмов “Никон” Зак поема към източния бряг. Това пътешествие – колкото напред в пространството, толкова и назад във времето – преплита две паралелни реалности: настоящата самотна, вълнуваща и на моменти доста опасна екскурзия и времето от първата среща със Стела, студентските години в България през 90-те, адаптацията по-късно в Америка. Докато достигне крайната цел на пътуването си – Ню Йорк, където го очакват и най-големите изпитания, каккто и истината за отсъствието на Стела.
Захари Карабашлиев пише проза и драматургия. Романът “18% сиво” е преиздаван в България 25 пъти и е превеждан в САЩ, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. Носител е на наградите “Роман на годината”, “Хеликон”, “Аскеер” и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите “Кратка история на самолета”, “Симетрия”, “Откат” и други сборници и списания, превеждани на много езици. Вторият му роман е “Хавра”.
