Как да използваме “чужд език” в романа си?

Кой е най-добрият начин да покажем, че героят говори чужд език? Нужен ли е винаги превод на чуждите думи? Можем ли просто да ги включим в изречението и да разчитаме, че читателят ще се досети за значението им от останалия текст?

Когато действието на историята ни се развива в чужда държава или героят ни говори чужд език, на нас ни се предоставя възможността да подсилим ефекта на написаното като създадем истинско усещане за атмосфера чрез използването чужди думи и фрази. Но в каква степен да ги използваме? Колко да преведем? И какво да правим, когато някои автентични за чуждото място изрази звучат странно на български?

Например имаме герой, който е българин, но живее в Америка (или Франция, Германия) през последните 10 години и говори тамошния език ежедневно. Или имаме героиня, която е по работа в чужда държава и й се налага да разговаря с местните хора. Нужно ли е да напомняме при всеки диалог – със съседите отвъд оградата, с магазинера отсреща, с учителите на децата, с бизнес партньорите, – че героите говорят местния език? Има няколко начина да го направим.

1. Ако е бърза размяна на реплики без контекст, по който да се отгатне значението, използваме няколко ключови думи и изрази на съответния език, но пишем и превода като го форматираме в Italic.

“– Get in the shower, now! – викна той. Влизай под душа, сега! Джуди разбра и започна да разкопчава ризата си.”

“– No lo conozco – каза той. Не го познавам.”

“– What’s wrong with you! – извика Джон, като дръпна ръката си. Какво ти става!”

“– Good luck! Успех! – подвикна той.”

или слагаме чуждите думи в Italic и превеждаме в скоби:

“Ако Иван Иванич има нещастието да извърши грях, вината пак не е негова, защото Чорт (Дяволът) го е накарал.”

Читателят долавя емоцията, автентичността на сцената и ако не е наясно със значението, чете малко по-нататък превода, без да се чувства неадекватен и фрустриран от четенето.

2. Ако се касае за бърза размяна на реплики и значението им може да се долови в контекста, форматирайте чуждите думи в Italic, но не ги превеждайте. Някои прости чужди думички и изрази са лесно разпознаваеми за всички българи. Hello, goodbye, thank you. Si, bravo, buon giorno. Оставете ги в диалога както са си.

“– Buon giorno!  – извика широко усмихнат хазяина и размаха ръка високо над главата си.

Мария се усмихна и му помаха в отговор.”

Читателите най-вероятно ще разберат краткия италиански откъс, дори само от филмите на Скорсезе, които са гледали. Дори да използваме език, който не е чак толкова популярен като английски, италиански, френски, описанието към фразата ще ги наведат на правилните заключения, че някой, който се усмихва и помахва с ръка, вероятно поздравява.

“– Do you have the book?

– Да, имаме книгата. Сега ще Ви я покажа.”

Читателите ще схванат безпогрешно, че въпросът е бил към наличността на книгата.

В следващия пример става ясно, че думата в Italic е някакъв вид митично същество.

“Руският човек е преследван от всякакъв род митични същества – кръвопиещи вампири, бродници от отвъдното, коварни самодиви, зли вещери, тъмни мари, непобедими звейове.”

3. Превеждаме буквално някои необичайни чужди изрази. Към тази стратегия трябва да се отнасяме доста внимателно, за да се избегнат комични изрази, когато нямаме предвид точно това. Ако например пишем нежна сцена, в която майка-чужденка слага 5-годишното си дете от смесен брак да спи, можем да я оставим да нарече детето си с типични за езика си нежни обръщения – зелка, камбичка, шушулка и т.н. За да елиминираме възможността читателите да не приемат обръщението като изключително мило, и да прихнат да се смеят, можем да направим така, че да обясним употребата на израза по-рано в историята, така че когато дойде нежният момент, да пишем свободно, все едно майката нарича детето си по обичайните у нас начини – зайче, слънчице и т.н.

4. Когато диалогът е предимно на един език, но от време на време преминава на чужд, можем да информирам читателя за не-доминиращия език в таговете след репликата:

“каза той на руски”

“изкрещя на китайски”

“промърмори на френски”

5. Вкарваме чуждоезичния ритъм и синтаксис в диалога на български. Дори когато създаваме дълги диалози, предполагащи да се напишат изцяло на български, можем да запазим усещането за чужд език като включим някои от неговите особености в българския. Например, въпросителното изречение на гръцки език е същото по строеж както съобщителното, като гърците променят само интонацията си на въпросителна. Ако искаме да пресъздадем гръцки, можем да започнем да изпускаме частицата “ли” във въпросителните изречения:

– Искаш? – попита Павлос като бутна панера с хляб към чинията й.

Самото пропускане на част от думи в диалога създава достатъчно усещане за чужд език.

6. Подчертаваме диалога с описания на невербалната комуникация. Италианци и гърци използват усилено жестовете в комуникацията си. Други култури имат различни особености – мимики, движения на тялото, които изразяват онова, за което думите са недостатъчни. И всичко това маркира участниците в диалога като лица с определена националност. Можем да използваме тези невербални елементи в диалог, за да нарисуваме по-ясно и цветно картина от “чужда” сцена.

Например съседът на Людмила в Италия може да покаже оценката си на червеното вино, което му е занесла така:

“Той отпи от виното, притвори очи и събра върховете на пръстите на дясната си ръка, целуна ги и направи с тях мини експлозия във въздуха. Класическият италиански жест на висока оценка. За храна, за красота, за любов.”

Невербалната комуникация върши добра работа, замествайки реплики от диалог. И в същото време пресъздава много италианско усещане.

7. Караме герой от сцената да преведе на трети изказването на първия. Отбелязваме в повествованието нещо то рода на “те обсъдиха помежду си въпроса на френски, но тъй като Мартин не говореше езика, трябваше да изчака да му преведат”.

8. Пишем дълги пасажи на чужд език и не превеждаме нищо. Това не е нещо, което дори колегите ни писатели биха одобрили единодушно, да не говорим за читателите. Но е едно към едно с това, което прави Умберто Еко, който редовно включва в книгите си пасажи на латински, гръцки, иврит, без да предлага превод. С помощта на интернет днес почти всеки може да намери какво е значението на даден израз или поредица от реплики. Но ако читателят въобще няма идея за превода по време на четенето, усещането за произведението не е същото.

И за финал запомнете няколко неща:

• Първо мислете за аудиторията си, после мислете за третиране на чуждите думи в текста си.
• Списания и издателства имат различни методи на третиране на чуждите думи в текстовете. На етап разглеждане на ръкопис е важно вие да сте избрал свой начин, който ясно да акцентира и диференцира употребата на чужди изрази.
• Не обособявайте по различен начин думи като еспресо, салса, кроасан, спагети и т.н., които отдавна са “усвоени” от културата ни и живеят равноправно сред думите от родния ни език.
• Хубаво е да не забравяте, че употребата на чужд език не бива да се превръща в самоцел. Повече от 1-2 чужди реплики звучат натрапващо.
• Никога не оставяйте съществен диалог на чужд език.