Помощ! Край! Зациклих!%?@&$=/-#+!@?

Или що е творческа криза и как да се справяме с нея?

“Всеки писател, когото познавам, има проблеми с писането”, казва Джоузеф Хелър.

Да, случва се с всеки писател. Каквото и да твърдят някои от много успешните. Неизбежно е. Творческа криза. Блокаж. Бяло петно. Загуба на способността да продължите или да започнете да пишете нещо ново. Загуба на вдъхновение. Лесно разсейване от други събития. Като се изключат физическите основания за това състояние (например, може да сте болен), причините може да са много и най-различни. Да сте в депресия, да ви притискат лични или чужди крайни срокове, да сте уплашен от предишен успех…

Блокирането на писателския поток вероятно съществува откакто е “измислено” писането, но самият термин “writer’s block” е въведен в академичната литература през 40-те години от психиатъра Едмънд Бърглър, който в продължение на 2 десетилетия изучава писатели, които страдат от невротично инхибиране (потискане) на производителността, в опит да определи защо не са в състояние да творят и какво би могло въобще да се направи по въпроса. След провеждането на множество интервюта и прекарването на години сред писатели, страдащи от творчески проблеми, той отхвърля някои от теориите, популярни по това време, а именно: зациклилите писатели не са си “изчерпили” вдъхновението, нито страдат от липса на външна мотивация (теорията за “хазяина”, според която писането спира да “тече”, след като наемът е платен); на тях не им липсва талант; не са “просто мързеливи”, нито са отегчени.

През 70-те и 80-те години психолозите Джером Сингър и Майкъл Бариос опитват да подобрят изследването върху творческата криза като събират разнообразна група писатели – на художествена, нехудожествена проза, поезия, хора, пишещи в печатни издания, сценаристи на пиеси и филми, някои от които са в “доказана” творческа криза (не са имали усещане за прогрес в писането от поне 3 месеца). В продължение на месец психолозите ги наблюдават и интервюират с над 60 различни психологически теста и откриват без изненада, че “блокиралите” писатели имат симптоми на депресия, включващи повишена самокритичност, понижено вълнение и липса на гордост от работата си; налични са симптоми на компулсивно-обсесивно разстройство като неувереност, стремеж към перфекционизъм, желание за отлагане на работата, чувство на безпомощност и “отвращение от самотата” – генерален проблем, тъй като писането обикновено изисква време насаме. Бариос и Сингър разделят “нещастните” писатели на 4 групи в зависимост от начина им на “блокиране”. В една от групите доминират безпокойството и стресът и основна пречка за писането е дълбока емоционална преумора, която понижава радостта от писането. В друга група нещастието се изразява в гняв и раздразнение от други хора. В трета група преобладава апатията и неангажираността, докато в четвъртата писателите имат склонност към изпадане в състояние на силен гняв, враждебност и разочарование – емоциите им са силно негативни и не са просто тъжни.

Но въпреки всичко психолозите откриват, че и в четирите групи писателите имат общи преживявания – изпитват фалшива мотивация, понижена амбиция и не се забавляват толкова с писането си; те са по-неспособни да генерират картини в умовете си, а генерираните все пак картини са не толкова ярки. Изненадата дошла от факта, че дефицитите на мотивация и креативност се изразявали по различен начин при различните групи “нещастни” писатели. Прекомерна самокритичност, зацикляне в повтарянето на едни и същи сцени. Нежелание да сравняват работата си с работата на другите – било поради страх от критика или страх от завист. Липса на оригиналност в раждането на идеи. Търсене на външна мотивация – нужда от внимание и възнаграждаване, нарцисизъм.

Това, с което двамата психолози “третирали” успешно “нещастните” писатели в продължение на 2 седмици, се състояло в групови срещи за обсъждане на затрудненията или самостоятелна работа по поредица от 10 писателски задачи в тихо полутъмно помещение. Писателите се почувствали по-мотивирани и уверени, подобрили способността си да приключват работата си и се уверили, че все още са способни да творят. Оказало се, че Едмънд Бърглър бил отчасти прав – емоционалното блокиране съществувало, – но грешал в заключението, че за да преодолеят неудобството, писателите трябва да обръщат внимание на емоционалния си живот. Всъщност, точно обратното: самото заемане с творчески задачи облекчава емоционалните симптоми, които се предполага, че причиняват творческата криза, намалява безпокойството и увеличава самочувствието и мотивацията. Терапията не разблокира творческия процес; творческото “трениране” действа като форма на терапия.

Американският писател на научна фантастика Орсън Скот Кард казва: “Зациклянето е начинът подсъзнанието да ми каже, че нещо, което току що съм написал, е неправдоподобно или незначително за мен, и се справям с него като се връщам назад и преоткривам някаква част от това, което вече съм написал, така че когато я напиша отново да стане достоверна и интересна за мен. Тогава мога да продължа напред. Зациклянето никога не се решава чрез насилствено писане, защото така не сте решили проблема, причинил реакцията на негодуванието на подсъзнанието ви срещу историята, така че тя ще продължава да не работи – за вас или за читателя.”

“Когато имам проблеми с писането, излизам извън кабинета ми в градината и късам плевели, докато съзнанието ми се проясни. Намирам плевенето за най-добрата терапия на писателя при зацикляне”, казва американският сценарист и писател Ървинг Стоун.

А британският писател Мартин Еймис съветва да използвате следния метод за справяне с творческата криза: “Това, което понякога се случва, е че зацикляте, и реално не ви затруднява това, което предстои да правите, а онова, което вече сте направили не както трябва. Трябва да се върнете назад и да го оправите. Баща ми ми описа процес, в който сякаш се хваща нежно, но здраво за ръката и си казва: “Добре сега, успокой се! Кое те притеснява?” Диалогът продължава: “Ами май е първата страница”. “Кое в първата страница?” Отговорът може да е: “Първото изречение.” И той разбира, че го притеснява нещо наистина дребно.”

При всички случаи не се притеснявайте, че това, което се случва с вас, е нещо перманентно и че сте единственият сполетян от бедствие. Дългогодишните проучвания на психолози в областта и дискусии на писателски семинари са довели до достатъчно на брой прости стратегии за пропъждане на блокажа. Ето някои от тях:

1. Създайте си навик да пишете всеки ден;
2. Пишете по едно и също време – това тренира мозъка ви да се настройва на “писателска честота”, когато сядате да пишете;
3. Поставяйте си реални цели – превръщайте писателските си задачи в цели и се възнаграждавайте с нещо всеки път, когато постигнете някоя;
4. Преди писане правете физически упражнения, за да засилите кръвообращението в мозъка;
5. Преди да започнете да пишете, изпийте една чаша кафе за стимулиране; пийте повече вода по време на писането;
6. При писане на глава/сцена започвайте от оформянето на структурата и после преминете към писането;
7. Четете авторите, на които се възхищавате – моментите с хумор или прозрения могат да породят много идеи и асоциации;
8. Четете книги за писането;
9. Медитирайте;
10. Не мислете как звучи първият вариант на ръкописа – позволете си да го пишете лошо. Осакатяващите съмнения не са полезни;
11. Повтаряйте си често, че сте брилянтен писател!
12. В продължение на 5 минути просто пишете нещо – дори да ви коства изгубване сред думите, в продължение на 5 минути просто опишете всяко чувство, идея и въобще всичко, което ви минава през ума;
13. Размествайте – пропуснете някоя сцена, разместете сцени/глави. Може да се получи, действието “да потече” и по този начин и то по-добре, а може просто да се вдъхновите от писането на нещо, което ви е по-лесно и да ви просветне как да излезете от ситуацията в “онази” сцена, която ви се е струвала непроходима;
14. Генерирайте и анализирайте идеи – в средата на празен лист си запишете идеята, оградете я и с помощта на лъчи си анализирайте подробностите й, за да я разкостите или да “родите” по-добра идея;
15. Наберете страница или цяла сцена от публикуван роман, като обръщате внимание на дължината на изреченията, плътността им, речника. После опитайте да напишете нещо с подобни параметри;
16. Преместете се – ако имате фиксирано работно място, преместете се и вижте дали смяната на мястото няма да ви помогне. Някой път помага да смените просто мястото си вкъщи, друг път може да се окаже продуктивно изместването ви по-далече и на съвсем необичайно за вдъхновението и работния ви процес място (защо не седнете в някое шумно кафене или не излезете в парка с лаптопа си);
17. Правете си писателски срещи – уредете си среща с приятел-писател, и пишете заедно на някое тихо място.
18. И за да сте по-спокойни, не забравяйте, че писатели от ранга на Франсис Скот Фицджералд, Хемингуей и Лев Толстой също са имали зацикляния.

Още мнения и съвети на известни писатели по въпроса за творческата криза, няколко неефективни съвета за справяне с блокажа (просто, за да имате предвид какво да не правите) и идеи за създаването на писателска рутина очаквайте в продължението на темата, съвсем скоро в bgstoryteller.